Ренесансът започва с култ към един поет

Поколенията свързват Франческо Петрарка най-вече с безсмъртната му платонична любов към Лаура, неговата муза. Роден на 20 юли 1304 г. великият италиански поет, чието творчество поставя началото на Ренесанса, наистина пише едни от най-красивите любовни стихове в поетичната история, превръщайки любовта в неземно, надчовешко изживяване.

Бил е юрист, политик, църковник. Но най-вече поет. И толкова значим, че когато е на 37 години, през 1341 г., е приет „Закон за Франческо Петрарка“. Съгласно този закон приживе поетът е обявен за велик поет и историк. Законът обявявал всичките му произведения – и написаните, и все още ненаписаните – за великолепни. Тогава бил дарен и с лавровия венец, който се вижда на почти всички съхранени негови изображения. Законът дарявал римско гражданство на поета, приравнявал го към древните цезари и му давал правото сам да удостоява с лаврови венци други поети.

Странностите съпровождали Петрарка през целия му живот. Освен че е свързан с необикновена любов към жената, която никога не докоснал, но наблюдавал отдалече, Петрарка е и един от първите алпинисти любители. През 1336 г. той и брат му изкачват за пръв път в историята връх Мон Ванту във френските Алпи.

Когато е на около 40 години, му се случва още нещо странно. Франческо се разболява сериозно и дори го обявяват за мъртъв. Започва подготовка за пищно погребение. По това време действат закони, които забраняват покойниците да бъдат погребвани след по-малко от 48 часа от смъртта. Това спасява живота на Петрарка. Той излиза от летаргичния си припадък точно край изкопания си гроб и заявява, че се чувства великолепно.

Живее още 30 години след това и пише някои от най-красивите си произведения, преди да почине през 1374 г.