„На прощаване“ с Мартин Карбовски?

Фейсбук не трябваше да тръгва, без да са го изпитали върху животни...

Сайтовете на Мартин Карбовски не са във Фейсбук, но са на много други места в интернет. Снимка: Би Ти Ви  - „На прощаване“ с Мартин Карбовски?

Сайтовете на Мартин Карбовски не са във Фейсбук, но са на много други места в интернет. Снимка: Би Ти Ви

У дома си аз съм Валери Симеонов – аз и само аз решавам колко силно и до колко часа ще слушам музика – поне, докато някой съсед не заплаши, че ще викне истинския Валери Симеонов. Тогава може би ще я усиля (но още не ми се е случвало). Пак аз решавам кого да пусна и кого да спра – на вратата, по телевизора или през компютъра. Карбовски, например, не бих го пуснал отникъде.

На стената ми във Фейсбук аз съм Марк Зукърбърг, но понякога съм по-лош от него. Веднъж изтрих дълга поредица от коментари на приятели под един статус, не защото в тях имаше нещо обидно или невярно, или извън темата, а само защото реших, че в тях няма нищо интересно. Може би не съм бил прав, но понякога ми се иска и истинският Зукърбърг да триеше безинтересни постове и коментари. И там не бих допуснал Карбовски.

Във вида, в който Зукърбърг стартира Фейсбук, социалната мрежа предложи някои много хубави (за всеки от нас поотделно), но и други непростими неща (за всички нас заедно), както и ужасно много пари (главно за Зукърбърг). С хубавите няма да се занимаваме, но ето някои от най-лошите:

Фейсбук помогна за създаването на илюзията, че всеки има право на мнение и всички мнения са равностойни; предостави условия за живот в „балони“, създаващи напълно погрешни представи за и очаквания от реалния свят; превърна социалната мрежа в идеален преносител на фалшиви новини…

Мненията, особено, ако са на емоционална основа, направиха фактите по-излишни и от вчерашен вестник (и днешните вестници също). А Фейсбук стана един от главните съучастници в убийството на поговорката „Пред фактите и боговете мълчат“.

Силно се съмнявам, че Зукърбърг е фен на „Спайдърмен“, но дори и да е, не се е съобразил с най-важните думи на Бен Паркър (чичото на Спайдърмен), казани точно за такива случаи като неговия: „С големите възможности идва и голяма отговорност“.

Преди на пазара да бъде пуснато примерно ново лекарство, минават години на опити с животни тестове и проверки, а Зукърбърг пусна Фейсбук – социална мрежа с неизмеримо обществено влияние – като студент, от стаята си в Харвард, на 4 февруари 2004 г. През 2010 г. потребителите вече са над 500 млн., а списание „Венити Феър“ провъзгласи Зукърбърг за № 1 в Топ 100 на най-влиятелните хора на информационната епоха.

Някои от досегашните опити на Зукърбърг все пак да проявява отговорност, например като се бори с всеки намек за женска голота в мрежата, независимо дали става дума за снимка от пърформанс на Марина Абрамович или за Вилендорфската Венера, предизвикваха присмех и гняв предимно сред потребителите, интересуващи се от изкуство.

Доза Щастие

Но след като терористичните убийства в Крайстчърч бяха излъчени на живо във Фейсбук, Зукърбърг си припомни думите на чичо Бен и компанията въведе нови ограничения. Администраторите на сайта вече могат да премахват статуси и коментари, предизвикващи омраза и призиви за насилие. Предстои да видим дали и тук ще стане като с борбата с порнографията или ще има някакви по-реалистични и смислени правила.

Междувременно Мартин Карбовски, телевизионен водещ и автор, изглежда се оказа главният „печеливш“ у нас от новите ограничения. В патетичен пост, започващ с „Аз се казвам Мартин Карбовски и май е време да се простим…“, той съобщава, че „Корпорацията Фейсбук“ е изтрила или заличила профилите Lentata.com, „Отечествен фронт“ и Front.bg и определя случилото се като „новия бото-фашизъм“.

„Те не искат различни мнения, забраняват думи и цели теми. Не им харесват някои сайтове и не искат да ни има. Но нас ни има и ще ни има. Могат да забранят медии, но не могат да забранят журналистиката… Човек е толкова голям, колкото са големи враговете му.“

…Един вид малкият Мартин се е изправил срещу гигантската корпорация в римейк на битката между Давид (Карбовски) и Голиат (Фейсбук), а залогът е свободата на словото.

Но най-вероятно страниците на Карбовски – самообявяващ се за „борец за българскост“ срещу „настъпващата дебългаризация“ – нарушават новите правила, и то систематично. Не виждам, обаче, никаква драма, нито пък заплаха за свободата на карбовското слово. Той разполага с телевизионно предаване в една от най-гледаните телевизии и с интернет сайтове, където би могъл да си контактува съвсем свободно с феновете си.

За какво изобщо на този свободолюбив човек му е притрябвала американската мрежа Фейсбук, където има правила, несъвместими с неговата свобода и българскост? Аз, например, не бих влязъл в ресторант, в който се пуши, други хора не стъпват в „Макдоналдс“ и не гледат български филми.

Слава богу, има и други социални мрежи. Карбовски може да отиде например в руската ВКонтакте. Вярно, че и там имат някакви правила, заради които не само трият, но и глобяват, а и в затвора вкарват. Но точно за публикациите на Карбовски едва ли има такава опасност.

Bookshop 728×90