Служители на БНР: Оттеглете проектозакона за телевизия и радио

Служители на Българското национално радио разпространиха отворено писмо, адресирано до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, премиера Бойко Борисов, посолствата на страните от ЕС, посолствата на САЩ и Великобритания. В него те настояват да бъде оттеглен предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и подкрепят позицията на генералния директор на БНР Андон Балтаков да не се допуска вмешателство в независимостта на общественото радио. В знак на несъгласие с предложените промени Балтаков подаде оставка.

Служителите на Радиото изразяват опасения, че е извършено закононарушение чрез подмяната на официалната позиция на БНР, свързана със законодателни промени, чрез манипулация на документи. Според авторите на писмото проектозаконът залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите.

257 служители на БНР са се подписали под призива за оттегляне на проекта за изменение на ЗРТ.

Пълният текст на отвореното писмо:

Отворено писмо

От служители в Българското национално радио

Уважаеми госпожи и господа,

С настоящето Отворено писмо призоваваме да бъде оттеглен предложеният от Министерството на културата законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

В България отдавна сме свидетели на удобно и съзнателно подменяне на функциите на медиите, унищожаване на голяма част от свободната преса, овладяването на телевизии. В България отдавна сме свидетели на писането и приемането на закони с имитиране на съгласие за реформи и с фалшифициране на „уж“ приети професионални мнения. Не по-различно е внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от страна на Министерството на културата и предложението за обществено му обсъждане. Приемаме го като поредния опит да бъде подменен разговорът за свободата и политическата независимост на медиите. А всичко това се случва на фона на тревожните данни за състоянието на медиите в страната, които бяха констатирани и в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона у нас, излязъл през месец септември.

Няма съмнение, че обществените медии имат нужда от адекватно законодателство, което да гарантира независимостта и свободата им. Като ключовите решения в тази посока са свързани с финансирането и модела на управление на медиите.

Но какъвто и нов модел на финансиране да бъде предложен, разходването на обществени средства ще бъде компрометирано при модел на управление, който показва дефекти. Досегашният принцип на управление на БНР показа своите несъвършенства и води след себе си нови кризи.

Вариантът, внесен от Министерството на културата, залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите.

Работната група, определена със Заповед № РД9К-8/13.01.2020 г. на министъра на културата, приключи своята работа през м. юни 2020 г. В сравнение с проекта, съгласуван между членовете на работната група, сред които представители на СЕМ, БНТ, БНР, АБРО, МФ, МК и признати медийни експерти, в предложения за обществено обсъждане текст от Министерството на културата са отпаднали 7 параграфа. Всички те се отнасят до начина на управление на обществените медии и имаха за цел да преодолеят недостатъците на сегашната законова уредба и създадения в резултат на тях дисбаланс в управлението на БНР и БНТ. В момента генералният директор на Българското национално радио е принуден да работи с управителен съвет, който не е предложен от него, а в същото време самият той ще предложи състав на УС, с който ще работи следващият генерален директор. Разминаването в мандатите е 2 години и половина – почти цялата им продължителност. Това създава сериозни кризи в управлението на обществената медия.

От законопроекта е отпаднала и друга разпоредба, насочена към подобряване на управлението на обществените медии и осигуряване на стабилност и предвидимост – повишаването на срока на мандатите на генералните директори и членовете на УС от 3 на 5 години.

В работната група бяха предложени и одобрени текстове, които предвиждаха конкретна управленска отговорност за членовете на УС и прекратяване на техните мандати заедно с генералния директор, който ги е предложил. Във връзка с тези изменения и, за да се постигне целта на закона, проектът предвиждаше, в определен срок след неговото приемане, генералните директори на БНР и БНТ да изберат нови управителни съвети, които да сключат договори за управление по реда на изменения закон. Тези разпоредби щяха да гарантират стабилното управление на обществените медии, което да осигури качественото изпълнение на обществената им мисия.

Ето защо приемаме предложенията на Министерството на културата за промени в Закона за радиото и телевизията, поставени на обществено обсъждане, като сериозно отстъпление от волята в България да има силни, обективни и независими обществени медии.

Обръщаме сериозно внимание на факта, че се манипулира официален документ, който изразява позиция на БНР, свързана със законодателни промени. Това вероятно е и закононарушение.

Българското национално радио винаги е реагирало остро при всеки опит за подмяна и вмешателство в журналистическата свобода. И сега няма да допуснем медията ни да бъде зависима от политически или икономически интереси и хвърляна в нов колапс.

Мисията ни е да защитаваме обществения интерес, да се борим за свободна медийна среда и е недопустимо принципният разговор за управлението на Радиото да се политизира от парламентарната трибуна, като се поставя под въпрос работата на журналистите в Радиото за гарантирането на обективността и плурализма в ефир, оценки, залегнали и при последните мониторинги на СЕМ.

Подкрепяме позицията на Генералния директор на Българското национално радио г-н Андон Балтаков да не се допуска вмешателство в независимостта на общественото БНР.

Отвореното писмо има до момента подкрепата на 275 служители на БНР и продължава да събира техните подписи и имена.