Снежина Петрова истински страда в „Медея“

Когато Снежина Петрова разказваше за социалния пълнеж на проекта „Медея“ в Пловдив, нещата изглеждаха абстрактни и неясни, колкото медийна пропаганда на социалня акция. Аз обаче усетих връзката, когато на второто представление на спектакъла в Театър „Азарян“ до мен седна млада циганка с момиченце. Двете благоговееха, без да мръднат пред импозантното зрелище на сцената, а след финала настойчиво призоваваха тъмнокожо момче от групата на децата.

Може би около трийсетина деца, облечени в антични хитони, изпълняваха задачите си, дадени им от Десислава Шпатова, режисьорката на спектакъла. В началото те създаваха безгрижната атмосфера, преди Медея да започне да оплаква горчивата си съдба. После при всяко гневно влизане на централните персонажи децата се вълнуваха като ударено от буря море и се концентрираха около героите. Овладени и послушни до съвършенство. Между тях, както бях разбрал, бе и по-големият син на Снежина, Иван, когото тя прегърна след финала и лудешките ръкопляскания.

Не знам защо, а сигурно по навик, медийното отражение на спектакъла наблегна на съвременното звучене на ситуацията и постъпките на Медея. Аз видях античния текст на Еврипид като стегнато, логично разпределено зрелище, което не иска да възкреси визията на театъра от времето на автора. От мига, когато Снежина Петрова проговаря за мъката на героинята си след изоставянето ѝ от съпруга Язон, тя превръща Медея в обикновена жена, покрусена от вероломството на мъжа, който я заменя с по-млада и по-богата. Универсална ситуация, която изведнъж се блъска в диктата на едно-единствено развитие – отмъщение чрез убийството на двете ѝ деца. Очевидно Еврипид умишлено е заложил изход, който трябва да потресе зрителите. Снежина Петрова съпровожда решението за убийството с животински звуци на самоизтезание. Великолепно изживяна и показана част от представлението. Хорът безспирно се противопоставя, моли за пощада, обвинява. Хорът като агент провокатор, като доносник, като адвокат за споделяне на отговорността.

Без патос и декламация на сцената преминават домакинът на Медея, цар Креонт (Ивайло Герасков), Язон (Петър Дочев), царят на Атина Егей, обещал гостоприемство на Медея, (Георги Гоцин), учителят на децата (Ивайло Драгиев), дойката (Станка Калчева) и вестителят (Койна Русева). От тирадите им е оставена малка част, за да информира публиката за съответната роля в интригата. Цялата тежест на представлението поема Снежина Петрова. Всичко е истинско при нея – страдание, лукавство, непримиримост, майчина обич, отмъстителност.

Не смятам този спектакъл за източник на познание или днешен прочит на общочовешки мотиви и теми. „Медея“ на Шпатова и Снежина е произведение на изкуството със своя рамка и съдържателна визия. Като онези картини, с които Десислава Шпатова сравнява своите спектакли – рисува ги в самота със сърцето си, а след това всеки е свободен да вижда в тях каквото си поиска.

„Медея“ ще се игре в Театър „Азарян“ на 13 и 14 ноември и на 2 декември.

Вижте още: СНЕЖИНА ПЕТРОВА: КАК СЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ЦЯЛ НАРОД? С 30 ДУШИ АЗ ЩЯХ ДА УМРА

Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снежина Петрова в „Медея“ в Театър „Азарян“. Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Снимка: Орлин Огнянов/НДК