Студ, сняг, смърт и спасение (видео)

Минути след полунощ на 10 май 1996-а алпинисти от две експедиции тръгват на финален щурм към Еверест. Част от тях още се изкачват, а други, вече покорили върха, се спускат, когато ги застига снежна виелица. Оказали се в убийствено сурови условия – свиреп вятър и смразяващи температури на височина над 8 хиляди метра, няколко мъже и една жена започват епична битка за оцеляване с почти нищожни шансове за успех…

Началото е спокойно – запознаваме се набързо с героите, нелеките отношения със семействата им (които ги подкрепят и/или им се сърдят отдалече) и с основното от алпинизма, което ще ни трябва, за да разберем по-добре всичко, което се случва през фаталните два дни. После идва безмълвната красота на планината, която за броени минути се превръща в ревящ вихрен ад, където човешката воля трябва се бори със снега, студа, съмнението, страданието, съня и смъртта.

Това е накратко сюжетът на „Еверест“ – приключенска драма и екшън-трилър с участието Джейсън Кларк (главният злодей в последния, пети „Терминатор“), Джейк Джиленхол (тази седмица можем да го гледаме по екраните и в „Обратен гард“), Джош Бролин („Град на греха: Жена, за която да убиваш“), Сам Уортингтън („Аватар“), Кийра Найтли, Робин Райт, Емили Уотсън… В основата на историята са трагичните събития отпреди 19 години, случили се в най-смъртоносния сезон в историята на изкачванията към върха дотогава.

Джейсън Кларк е водачът на на експедицията до върха.

Въпреки че е известно име в Холивуд, исландският режисьор Балтасар Кормакур („Контрабанда“, „Два патлака“), нямаше някакви изключителни успехи – досега. С „Еверест“ – връх в кариерата му – името му ще се изкатери високо нагоре в списъците на най-търсените (и вероятно най-добре платените) режисьори. Вече е ясно, че „Еверест“ ще бъде сред големите кинохитове на есента.

Но „Еверест“ не е от типичните блокбъстъри – и то не само, защото е неприлично да наречем трагедията забавление. Ако историята беше измислена, присъствието на поне един злодей щеше да е задължително. Но в живота, и особено в планината, въпросът за вината съвсем не винаги има ясен и лесен отговор. Затова сценаристите и режисьорът се опитват да покажат възможно най-безпристрастно събитията, за които двама от участниците са написали документални книги. Който си спомня българското покоряване на Еверест от Христо Проданов, опитите да за спасяването му и последвалите обвинения и контраобвинения след завръщането, знае колко трудно е това.

В „Еверест“ има психологически реализъм, а не преки обвинения. Зрителят не е подтикнат да търси виновници и да ги съди, а да гледа смаян на какво е способна природата и на какво – хората. И да разсъждава за неизбежната цена на големите амбиции; за границите между трезвата преценка на ситуацията и безразсъдството; за комерсиализацията на високите стремежи; за спасителната сила на любовта; за готовността да рискуваш всичко – от семейството до себе си – в името на мечтите си, или просто за да спасиш някой друг. Но и да рискуваш нечий чужд живот заради собствените си амбиции…

Без излишен патос и героични жестове, но достатъчно емоционален и с отлично заснети сцени на жестоката борбата с виелицата, „Еверест“ може да се нареди сред най-добрите планинарски филми – далеч по-високо от бутафорния и доста нереалистичен „Вертикална граница“, преди чисто холивудския „Катерачът“, но все пак по-ниско от шедьовъра „Докосване до пустотата“.

Жертвите на Планината

(Внимание! Текстът съдържа част от сюжета на филма.)

– Освен осемте жертви от 10 и 11 май 1996 г., в следващите дни на Еверест загиват още 7 алпинисти. Така с 15 смъртни случая този сезон става най-смъртоносният в цялата история на историята на изкачванията дотогава. Куриозно, на статистически (заради големия брой алпинисти) същата година е с много ниска средна смъртност. Ако допреди 1996-та загива средно един на всеки четирима, потеглили към върха, през 1996 смъртните случаи са един от седем.

– Двама от героите във филма, изкачили върха през 1996-та – журналистът Джон Кракауер и руският алпинист Анатолий Букреев, написват книги за преживяното. Букреев, който има 18 успешни изкачвания на осемхилядници, загива следващата година, убит от лавина на Анарурна. Лавините и ледопадите са най-честите причини за смърт на Еверест.

– 1996-та вече не е най-трагичната година в историята на върха. Лавини и отново лавини и ледопад, причинен от земетресението в Непал през 2015-а, причинаха смъртта на 16 души през 2014-та и на 18 души (19 или 22 според различни източници)  през 2015-та.

– Няма точна статистика, но се предполага, че при опити да изкачат върха от първата експедиция (британска) през 1921 г. (две жертви) до днес са загинали над 260 души. Телата на повечето от тях остават в планината завинаги.