Закуска
Николай МИЛЧЕВ
За точно този странен глад – ти казвам, че предчувствам
и точицата мармалад, и пръстчето ти хрускаво.
Като броя до десет, знам, че пръстчето ще пипне
носа ти – малко по-голям от ядка върху тиква.
И ти разказвам три яйца, прегърнати и слети.
Маслото, с устни на деца, е пръснало зверчета.
Сега из стаята цвърчи уханието гладно –
в една троха, но си личи, че всичко е отдавна.
Отдавна черното кафе е в чаша от снежинки.
Отдавна думите са две, а столът е единствен.
Отдавна съненият хляб е с африканска кожа.
И въздухът – изящно слаб – сега докосва ножа.
И реже, сякаш пише стих за пренощувал огън.
Аз своето кафе изпих. И ако влезе Бога,
ще му посоча този стол, който сега люлее
зрънцата разпиляна сол от пръстите на фея.
Защото чувствам, че тече закуската към вечер,
една троха ще отрече, че с тебе сме облечени.
И голи колкото пчели ще се нахраним просто.
Каква закуска… Надали сме ставали изобщо.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение