Тоскански архив разкрива самоличността на майката на Леонардо

Самоличността на Леонардовата майка винаги е била загадъчна. Историците на изкуството се опитват да си създадат представа по въпроса от откъслечни парчета информация за жената, чийто син създава „Мона Лиза“. От майката на гения е останало само малкото ѝ име – Катерина. За нея съществуват предположенията, че е била крепостна селянка или дори робиня, доведена от Северна Африка. Трудно е да се достигне до повече факти, отбелязва „Гардиън“.

Почти шест века по-късно един от водещите световни авторитети върху живота на Леонардо се заема да разкаже нейната история, ползвайки досега пренебрегвани документи, останали от сина ѝ.

Според Мартин Кемп, почетен професор по история на изкуството в Оксфорд, майката на Леонардо е Катерина ди Мео Липи, изгубила рано родителите си и останала без пари, прелъстена на 15-годишна възраст от адвокат. Катерина първоначално живее с баба си в рушаща се селска къща на близо два километра от Винчи в Тоскана.

Кемп предлага твърденията си в книга, озаглавена „Мона Лиза: хората и картината“, написана в съавторство с Джузепе Паланти, икономист и любител в историята на изкуството.

Новооткрити документи хвърлят светлина и върху прочутия модел за картината, Лиза дел Джокондо, и съпруга ѝ Франческо. Той не е просто изискан търговец на коприна от Флоренция, а човек на риска, опериращ със захар от Мадейра, кожени изделия от Ирландия, недвижима собственост, заеми и търговия с африкански роби. Франческо дел Джокондо притежава документи, разкриващи редовни покупко-продажби на жени от Тунис и Алжир.

Изследването трябва да доведе и до преразглеждането на традиционно приетата рождена дата на Леонардо, 15 април 1452 г., в т. нар. „Каза Натале“ в Анкиано, на около три километра от Винчи. Къщата в момента е редовно посещавана от туристи, но документите от XV в. сочат, че може би посетителите са идвали на погрешното място. Според Кемп и Паланти геният би трябвало да се е родил в дома на дядо си по майчина линия във Винчи.

Според Кемп, Леонардо е обект на необичаен интерес, така че откриването на нови факти за живота му може да е от огромно значение.

Новите данни следват информация от финансови документи от XV столетие, съхранявани във Винчи и Флоренция. Архивът се оказва златна мина, но досега е бил пренебрегван от останалите историци на изкуството.

Много от новата информация произлиза от данъчни регистри. Кемп смята, че в Тоскана е наложена ранна версия на данък върху високите доходи, вариращ при различната стойност на собствеността. Така че данъчните регистри са пълни с ценни данни, защото всеки е трябвало да обяви притежанията си пред държавата. Разбира се, повечето собственици се преструват на по-бедни, отколкото са. Всеки собственик твърди, че къщата му се разпада, но инспекторите на Флорентинската република обикалят областта.

„В случая с Да Винчи са открили, че бащата на Катерина, който явно е бил безполезен в собственото си семейство, е притежавал само рушаща се къща и не може да бъде обложен с данъци. Самият той всъщност е изчезнал и може би е умрял млад. Така че историята на Катерина всъщност е много тъжна“, обяснява Кемп.

Катерина има и малолетен брат на име Папо. Баба ѝ умира в 1450 г., оставяйки децата без издръжка. За тях се грижи техен чичо, а единственото наследство е полуразрушеният дом и малко добитък.

Според Кемп Катерина е прелъстена от 25-годишния Пиеро да Винчи, амбициозен адвокат, работещ във Флоренция. Документите сочат, че той е взел отпуск през юли 1451-а, точно когато майката на Леонардо е забременяла с него.

„Приятна пролетна вечер в полята на Тоскана – и работата е била свършена“, добавя Кемп.

Адвокатът обаче е трябвало да се ожени и Кемп смята, че семейството му вероятно е предоставило скромно обезщетение на Катерина. Това би обяснило как тя набързо се омъжва за Антонио ди Пиеро Бути, местен земеделец от собствената й прослойка.

Леонардо е отгледан в близкия дом на дядо си Антонио да Винчи. По онова време това не е необичайно.

Данъчните документи на Антонио за 1457 г. сочат много роднини, включително припознатия от Пиеро син. Архивите показват, че Катерина е имала втори син и четири дъщери, родени след Леонардо. Адвокатът, баща на първото момче, още няколко пъти предава дребни суми на нейния съпруг.

Кемп се надява, че изследването му ще сложи край на „невъзможните митове“, изградени около живота на Леонардо. Катерина определено не е била африканска робиня, нито жена от тайнствения Изток.

Кемп приема, че трудът му не е в интерес на собствениците на Каза Натале, които са превърнали мястото в туристическа атракция. Книгата му включва иронични забележки относно историците на изкуството, теоретизиращи, че „Мона Лиза“ е прикрит автопортрет на самия Леонардо или изображение на проститутка.

„Митовете са станали по-популярни от истината“, смята той.

Защо толкова значими документи са били пренебрегвани досега? Кемп смята, че е нещо обичайно да има пропуснати очевидни стъпки. Архивите невинаги будят достатъчен интерес, защото при съвременното състояние на академичните изследвания специалистите се нуждаят от бързи резултати, а ровенето из документи е бавна, неблагодарна работа, която често не предлага вдъхновяващи резултати.