„— Стой! — ревна Юрталана и замахна с камъка.
Момчето се похлупи по очи и че мръдна. Торбата с мамулите се преметна и тупна пред главата му.“*
Тази историята започва с един труп, открит на пловдивска улица в близост до Областната управа. Убитият – познайник на полицията, съден за кражби, лежал в затвора – е бил прострелян късно през нощта и е издъхнал на капака на автомобил, от който изглежда се е опитвал да открадне фаровете.
Не че е кой знае какво, но на 2 март преди обяд една от най-гледаните телевизии съвестно съобщава:
„Собственик на автомобил застреля мъж, опитал да открадне фаровете на колата му в Пловдив“*.
По това време репортерите вече знаят името на убития, но още не използват ефектния му прякор. Знаят и че охранителни камери в района са заснели момента на стрелбата. Ясно е, че скоро всичко ще излезе наяве. Без съществени изменения, съобщението се появява в още няколко медии.
На следващия ден, 3 март, без да се затрудни особено, полицията арестува убиеца. Повдигнато е обвинение на 48-годишния д-р Иван Димитров от Пловдив за извършено убийство на 38-годишния Жоро Джевизов, съобщиха от Окръжна прокуратура.
Изглежда, че всичко е точно – но не е. Ни най-малко.
Още същата вечер местният вестник „Марица“ съобщава за ареста. И час по-късно пише за „стотици коментари в защита на лекаря, застрелял Жоро Плъха“.
„Припомняме, че лекарят е застрелял Жоро Плъха, след като той влязъл в дома му в Пловдив да краде. В последвалата схватка бандитът извадил нож и пробол Иван Димитров. Хукнал да бяга, лекарят тръгнал след него и го убил“, разказва своя версия изданието.
На 4 март, докато руският патриарх си тръгваше огорчен от „неправилните исторически интерпретации“ на българските държавници, в Пловдив над 100 души се събират пред Второ Районно, за да подкрепят лекаря, застрелял Жоро Плъха. Скандират „Свобода“, „Свобода“, предава „Марица“. На следващия ден стават повече.
„Настоявам за незабавното освобождаване на Иван Димитров, анестезиолог – задържан за убийство в Пловдив. Настоявам за незабавното снемане на всички обвинения срещу него“, казва в позиция евродепутатът и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки на страницата си във Фейсбук.
„Като ти влезе крадец в дома, трябва да го гръмнеш веднага, бе!“, категоричен бе и Слави Трифонов, също във Фейсбук.
Три деня как верните дружини доктора бранят и градските площади трепетно повтарят на протестите рева…
Към недоволните граждани се присъединиха таксиметрови шофьори и симпатизанти на футболни отбори. В София организаторите са от клан „Велика България“, а протестиращите блокираха кръстовището пред Съдебната палата и пожелаха при тях да се яви главният прокурор и да нареди освобождаването на д-р Димитров.
Така голямата новина от последните дни е „Лекар спасява семейството си, като убива въоръжен престъпник, нахлул в дома му посред нощ“. И така три дни масово възмущение се оказа измама и бе заменена от още по-голяма: „Лекар е задържан за убийство на крадец на фарове“.
Леко и неусетно, само за ден и половина от „Собственик на кола застреля крадец на фарове“ се стигна до „циганин рецидивист нахлу с нож през нощта в дома на лекар, където спят децата му и раненият баща го уби при самозащита с пистолета на съучастника му“. Без почти никой да си зададе поне един въпрос: защо лекарят „герой“ не се е обадил в полицията!
На фона на крайно противоречивите информации за ръкопашна схватка между лекаря и нахлулия в дома му бандит, който метнал по него нож и разни други, неизяснени предмети, има и пистолет, който докторът отнел от съучастник на Плъха и стреля с него 4 пъти… без жена му децата и изобщо да усетят… социалните мрежи завряха от солидарност и призиви за саморазправа с крадци и престъпници.
Да бяха само агитките на футболните отбори – щеше да е разбираемо, те са млади и импулсивни – но едновременно с тях и много интелигентни, образовани и по принцип свестни хора изискваха незабавно освобождаване на извършителя на убийството и заклеймяваха убития. Произнасяха присъди на базата на доказателства, предоставени от няколко противоречащи сами на себе си медии.
Същите тези хора, без съмнение с чисти ръце, горещи сърца и светли умове, правораздаваха, напълно отхвърлили в праведната си емоционалност всички хилядолетни принципи на правото… може би несъзнателно убедени, че животът на рецидивиста е по-малко ценен от имуществото на лекаря. Напълно неподозиращи, че като всяка добра криминална история, тази също може да има двойно дъно и неочаквани обрати. И лекарят може да не казва истината – което всъщност изглеждаше очевидно и се оказа точно така.
На 6 март прокуратурата обяви съвсем различна история, която е потвърдена от показанията на задържания, на свидетели, от видеозаписи на камери в района и от извършени експертизи. Най-важното в нея е, че крадецът не е влизал в дома на Иван Димитров, както се твърдеше първоначално в медиите, а е бил в гаража му. Докторът Димитров е наблюдавал случващото се от балкона си около 30 минути, без да се обади в полицията. След това е взел незаконно притежаван пистолет, слязъл е пред гаража си и когато крадецът се е е опитал да избяга, го е застрелял. После се е опитал да заличи следите с помощта на свой помагач и е скрил оръжието си при друг.
В тази история има няколко много неприятни момента. Първият е натрупаното недоверие към полицията и прокуратурата, чиято работа рядко води до разкриване на престъпления, по-рядко до присъди и още по-рядко до изпълнението на присъдите. Има медии, готови да пишат едно, когато знаят, че фактите говорят друго, стига това да вдига тиражите им. А причината може и да е още по-лоша – факт е, този случай рязко отвлече общественото внимание от гинки и други електрически калинки и огорченото руско духовно началство. Най-неприятно обаче е, че отново се убедихме колко лесно е да бъдем подведени, как емоциите ни убиват и последните ни способности за критично мислене и колко много хора вярват, че неприкосновеността на частната собственост е по-висша ценност от човешкия живот.
Това последното е непростимо, но дотам сме се докарали.
*Юрталана е алчен герой от „Снаха“ на Георги Караславов, богат селянин, който убива дете, защото го сварва да бере царевица в негов имот.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение