Какво да се случи с една от последните реликви на нацизма, дебатират хората в Германия. На 23 октомври „Орлово гнездо“, една от резиденциите в баварските Алпи на Адолф Хитлер, построена за около 257 млн. евро днешни пари, изгоря почти до основи, като се предполага, че е била умишлено запалена. Ще бъде ли и трябва ли да бъде възстановена?
„Орлово гнездо“ (или Kehlsteinhaus) се издига на 1834 м надморска височина и предлага изумителни гледки към южна Германия и Австрия. Построена е през 1938 г. като чайна с идеята да се използва за дипломатически срещи, но в крайна сметка Хитлер я посещава точно 14 пъти, предпочитайки резиденцията „Бергхоф“. Освен че струва милиони на нацистката партия, строежът отнема живота на 12 души.
Чайната „Орлово гнездо“ остава непокътната през Втората световна война, за разлика от повечето други гнезда на диктатора, които са ударени от британските въздушни сили на 25 април 1945 г. Баварското правителство първоначално възнамерява да събори сградата, но впоследствие решава да я превърне в историческа туристическа дестинация с ресторант и бирена градина.
След като 200 пожарникари се бориха с огъня високо в планината през октомври, атракцията днес е затворена за неопределено време. Предполага се, че огънят е бил запален умишлено от 33-годишен човек с ментални проблеми, който, за щастие, е избрал ден, в който резиденцията е била затворена за посетители. Всяка година над 300 хил. души се изкачват до обекта.
Десетина дни по-късно на дневен ред е дебатът нужно ли е и как трябва да бъде възстановен историческият обект за следващото поколение посетители – особено на фона на възхода на крайната десница в Германия и в Европа като цяло, обобщава „Гардиън“.
Докато местата, свързани с жертвите на Хитлер – включително бившите концентрационни лагери – са запазени за вечни времена, въпросът как да се подходи към артефактите, останали от извършителите, остава сложен и проблематичен.
Хитлер с Гьобелс и семейството му в чайната през 1938 г. Снимка: Bundesarchiv
Баварският министър на културата Маркус Блуме заяви, че ще бъде привлечена комисия от експерти в областта на опазването на културното наследство, строителството и Холокоста, които да помогнат да се реши бъдещето на „Орлово гнездо“. Предвид неразривната връзка на сградата с нацисткия режим и неговите престъпления, Блуме отбеляза, че „всяка реконструкция трябва да отговаря на тази историческа отговорност“.
Макар и Хитлер да не прекарва толкова много време в „Орлово гнездо“, колкото в „Бергхоф“, в резиденцията са взимани важни решения относно съдебното преследване и престъпленията, относно войната и геноцида, разказва Свен Келер, директор на Документационния център „Оберзалцберг“ – образователен обект, разположен на същия алпийски връх.
„Заобикалящият планински пейзаж е използван като фон за изграждането на образа на Хитлер като фюрер. Той е предлагал на посетителите си зрелищни, внушаващи страхопочитание гледки и е демонстрирал техническо майсторство, способно да подчини дори тази сурова природна среда“, допълва Келер.
Интериорът е притежавал много от белезите на нацистката показност, включително камина от червен мрамор – подарък от Мусолини; венециански огледала и обемни кресла от зелена кожа.
Камината с червен мрамор от Мусолини. Снимка: Itto Ogami/Уикипедия, CC BY 3.0
Хитлер е посещавал „Орлово гнездо“ едва 14 пъти до 1939 г., а след избухването на Втората световна война никога не се връща там. По това време чайната вече не се вписвала в образа на „държавник-воин“, който той искал да изгради. Въпреки това негови близки сътрудници – сред които и любовницата му Ева Браун – продължавали да я използват редовно.
Съществува примерът с „Бергхоф“. Резиденцията в Оберзалцберг, която Хитлер активно използва по време на Втората световна война, се превръща в център за отдих за окупационните американски войски. В края на април 1945 г. домът е засегнат от британски въздушни бомби, запален е от отстъпващи SS войници в началото на май и е плячкосан, когато съюзническите сили достигат района. Американците и баварските власти обаче се опасяват, че мястото продължава да привлича поклонници и през 1952 г. унищожават и малкото останало от постройката. Последните следи са прикрити, когато на мястото се засаждат стотици дръвчета.
Може би обаче по-здравословният подход е тези места да бъдат запазени в цялост и да се обясни мястото им в наратива на нацисткия властови апарат.
„Публичният достъп създава прозрачност, докато бариерите или оградите пораждат слухове и легенди – казва изследователят Свен Келер. – Днес през обекта минава популярен планински маршрут, а ежедневни занимания като пешеходния туризъм пречат мястото да се превърне в свещено пространство за неонацистите. Не мога да си представя, че отговорните лица биха избрали просто да възпроизведат нацистката архитектура, но мястото не може да бъде оставено и като руина – такива обекти често са дори още по-завладяващи. Вместо това трябва да намерим начини да интегрираме материалните останки с нова информация и образователни елементи, като покажем различните времеви пластове – включително използването на мястото като туристическа дестинация от 50-те години насам.“
Други обаче се опасяват от новите политически реалности в Германия и Австрия, където крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) и „Партията на свободата“ водят в статистиката за нагласите за избори. Историкът Феликс Бор, специалист по епохата на нацизма, посочва този контекст като основен аргумент да се противопостави на възстановяването на „Орлово гнездо“.
„Мегаломанията на Хитлер трябва да си остане руина. Предлагам останалата част от конструкцията да бъде укрепена, доколкото е възможно, и използвана за представяне на историята на обекта – казва Бор. – Особено предвид силата на „Алтернатива за Германия“ и възхода на десния екстремизъм в Германия, фокусът трябва да бъде върху осмислянето на нацистката идеология, а не върху възстановяването на нейните декори.“
