Смъртта на Кевин Спейси

Място на действието: мъглив парк в есенна вечер

Действащи лица:
Кевин Спейси, актьор
Франк Ъндъруд, персонаж на актьора

Забележка: възможен е опит тази сцена да се изиграе от един и същ човек в двете роли, но авторът намира това за излишно. Нека двамата изпълнители просто да си приличат физически.

Влиза Кевин Спейси. Той е мил, притеснен човек по спортен анцуг. Тича бавно из парка и разсъждава на глас. Гласът му е добре модулиран. Дори в нещастието си той има класа.

КЕВИН. Как можа да се случи! Не съм очаквал такова унижение. Не че бях напълно неподготвен, такива гадости стават постоянно. Трябваше да знам, че и мен ще погнат. Но наистина бях забравил…

ФРАНК (внезапно, точно до рамото на Кевин. Франк е в елегантен костюм, но също тича. Двамата си приличат като близнаци, само че Франк е с по-сурово изражение. Тембърът му е малко по-дълбок и интонацията – малко по-провлачена, почти напевна. Дори на български трябва да личи, че той говори с американски южняшки акцент, без това да е пресилено. Трудна задача за сегашните български актьори и режисьори, но поне читателят може да си го представи). Когато си прясно месо, убий и им хвърли нещо още по-прясно.

КЕВИН (смаяно). Моля?

ФРАНК. Хайде, Кев, тичай. Не можеш да спреш точно сега.

КЕВИН. Това кошмар ли е?

ФРАНК (насмешливо). „Това кошмар ли е, това кошмар ли е?“ Да, кошмар е, но не този, за който мислиш.

КЕВИН (побягва по-бързо). Махни се!

ФРАНК (настига го без усилие. Докато Кевин се поти от тичането и от страха, Франк остава елегантен и дори не се задъхва). Не, Кев. Винаги си ме носил в себе си, аз съм коронният ти номер. И винаги си ме харесвал. И аз те харесвам, затова ще ти помогна.

КЕВИН. Не ти! Само не ти!

ФРАНК. А кой, ако не аз? Все пак, аз съм президентът, имам достъп до всичко и всекиго. Довери ми се.

(Към публиката) Сега е готов. Усещате ли страха му? И аз го усещам, той е като мириса на прясна кръв за акулите. Акулите са го надушили и сега само аз мога да спася горкия стар Кевин Спейси, обвинен в сексуален тормоз над невинно четиринайсетгодишно момче.

КЕВИН. Моля те, махни се. Само ти ми липсваше.

ФРАНК. Нямам време за глупости. Искаш ли кариерата ти да продължи или искаш да се затвориш вкъщи до края на живота си, презиран и осмян?

КЕВИН. Полудял съм. Ти не съществуваш.

ФРАНК. Съществувам, Кев. В момента, в който примитивният ловец е убил първия си мамут и е опитал топлата му, още трепереща плът, се появих и аз, Франсис Джей Ъндъруд от Южна Каролина. Мисля, че сме роднини с Боб Грей, Танцуващия клоун. Познаваш ли мистър Грей, Кев? О, смятам, че го познаваш, той е приятел на всички добри момчета. Но въпросът не е в социалните ни контакти, а в това, че сега само аз мога да те вдигна от скарата, на която се печеш. Чуваш ли цвърченето? Това е собствената ти плът. Тик-так, тик-так. Времето ти изтича.

КЕВИН (спира рязко). Добре. Какво искаш?

ФРАНК (също спира, веднага става делови). Иди до уличен телефон. Вдигни го и звънни анонимно на няколко по-големи вестника. Кажи им, че Дъстин Хофман е тормозил младата си асистентка преди трийсет години. Спомени думата „цици“. Направо изиграй асистентката, ти си добър актьор, а и в това има нещо като ирония към „Тутси“. Искаш ли четвърт долар за обаждането?

КЕВИН. Франк! По дяволите!

ФРАНК. Ти какво очакваше да кажа? Не съм Майка Тереза, въпросът е на живот и смърт. Живее ти се, нали?

КЕВИН. Но защо Дъстин? Той е свестен човек.

ФРАНК. Може и Леонардо ди Каприо, ако искаш, все едно. Важното е да е бял, да е мъж, да ти е колега и да е известен. Дъстин просто е и евреин, а това прибавя сол в раната. Мухите веднага ще налетят на прясното месо и ще забравят за теб. Спасен си. Ще можеш дори да преговаряш за продължаване на сериала.

КЕВИН. Затова дойде, нали? Сериалът! Изобщо не те интересувам аз! Просто не искаш ролята ти да свърши тук.

ФРАНК (откровен. Тук той е направо неотразим, очарователен е). С теб се возим на една лодка. Какво очакваш да ти кажа? Разбира се, че и на мен ми се живее. Но наистина те харесвам, Кев. Искам и двамата да продължим напред. И всеки, който се опита да ни пречи, ще бъде хвърлен пред задаващото се метро. Аз съм с теб, но искам и ти да си с мен.

КЕВИН. Дяволски гадна работа, Франк. Не искам да прецаквам добър човек.

ФРАНК. Само такъв ти върши работа. Не можеш да идеш и да им кажеш: „Франк го направи“, защото те вече знаят какъв съм. Налага се да им предложиш в жертва някой безобиден симпатяга. Няма смисъл и от Клинт Истуд, те вече го мразят. Трябва да е някой, от когото ще ги заболи, Кев. Някого, когото обичат. Иначе няма да обърнат внимание и ще продължат да си късат хапки от теб.

(Към публиката) Почти е готов. На практика той се самоубеждава в момента, нали го разбирате? А най-трогателно ще бъде, когато после тайно отиде при Дъстин и му каже: „С теб съм“. Най-сладкото месо е винаги леко загнило.

КЕВИН. Франк?

ФРАНК. Да?

КЕВИН. Замислих се…

ФРАНК. За какво?

КЕВИН. Ти вече си предлагал този съвет на други, нали?

ФРАНК. Знаеш как работя.

КЕВИН. И на Харви Уайнстийн?

ФРАНК. Не е, каквото си мислиш, Кев!

КЕВИН. Ти си го накарал да насочи журналистите към мен, нали? Ти си подучил онзи бездарник да се раздрънка! А сега искаш да вкараш и мен в тази мръсотия!

ФРАНК. Нека да го обсъдим като разумни хора.

КЕВИН. Не, Франк. Ти си сянка в съзнанието на всички ни. Ти си изродът, когото играем с удоволствие и в когото се изкушаваме да се превърнем. Ти ни караш да пробваме наркотици и да чукаме непълнолетни. Ти ни караш да се хвърляме един друг като леш на медиите. По-добре аз да се превърна в лош спомен, отколкото ти да командваш парада. Това свършва тук. Отивам си, плащам си обезщетението, нося си кръста. Натиснах оня млад некадърник. Пак по твой съвет, макар че ти тогава се казваше другояче. По твой съвет, но аз си нося вината, Франк. И ще си я понеса като мъж. Няма да им предложа кръвта и плътта на Дъстин. Умираш тук, Франк. Оставаш сам. Ролята ти свърши.

В този момент Кевин Спейси е направо величествен. Обръща се и започва да се отдалечава с бавен бяг.

Франк бърка в сакото си, вади пистолет и прострелва Кевин в гръб. Кевин пада на земята. На лицето му е изписана блажената, мъдра усмивка от финалните кадри на „Американски прелести“.

ФРАНК (към Кевин). Дъг Стампър беше прав, че има риск да постъпиш глупаво.

Започва да съблича горнището на анцуга от мъртвия Кевин Спейси.

ФРАНК (към Кевин). Ще се справя и сам, никога не са ми трябвало помощници за мръсната работа. Няма да ни оставя да изтечем в канавката, Кев. Ще спася не само себе си, но и теб. Само гледай.

(Към публиката) Вие пък какво сте зяпнали?

Край

ноември 2017