Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Все още ни е сграбчил

На днешната дата преди 24 години ни напуска Фреди Меркюри, величието на „Куин“

Макар и да е в разгара на славата през 70-те и 80-те години, днес Меркюри е не по-малко актуален. Снимка: Сузи Гибънс - Все още ни е сграбчил

Макар и да е в разгара на славата през 70-те и 80-те години, днес Меркюри е не по-малко актуален. Снимка: Сузи Гибънс

Фреди Меркюри умира на днешната дата преди 24 години. Приживе той бе вдъхновение за милиони хора по целия свят, но и досега той вълнува със силата, с която гласът му помиташе зали и стадиони през 70-те и 80-те години, в зенита на славата на „Куин“.

През 1991 г. Меркюри, роден в Занзибар като Фарук Булсара, вече четвърта година се бори тайно със СПИН-а. На 23 ноември той обявява, че е болен от смъртоносния вирус. Ден по-късно умира – от бронхопневмония, свързана със СПИН-а. Тогава е едва на 45 години.

Познат с широкия си вокален диапазон и магнетично присъствие на сцената, Меркюри е автор на много от най-големите хитове на „Куин“, сред които е и 6-минутният рок магнум опус Bohemian Rhapsody, спортните химни We Are the Champions и We Will Rock You и атавистичната Crazy Little Thing Called Love.

Макар и да е в разгара на славата през 70-те и 80-те години, Меркюри е не по-малко актуален днес, а редица съвременни попзвезди го сочат като своя пътеводна звезда. Кейти Пери например през 2008-а се облече като него за рождения си ден, а Лейди Гага дори избра творческия си псевдоним от песен на „Куин“.

Меркюри е вдъхновявал през годините музиканти, придобили култов статус впоследствие  – Аксел Роуз казва през 1992 г., че като дете се е учил на музика от него, Майкъл Джексън се определя като фен на фронтмена на „Куин“, а Кърт Кобейн го споменава в самоубийственото си писмо:

„Не съм чувствал вълнението от слушането и от създаването на музика, както и от четенето и писането вече от много години. Чувствам се виновен заради това. Например когато сме зад сцената, светлините огреят всички и започне маниакалният рев на публиката – това не ме засяга по начина, по който е ставало с Фреди Меркюри, който изглежда е обичал и е бил обожаван от тълпата. Нещо, на което се възхищавам и завиждам“.

Навярно най-силното признание за него прави Дейвид Бауи през 1992 г.:

„В сравнение с повечето рок изпълнители, Фреди отива много по-далеч… стига до самия ръб. Виждал съм го само веднъж на концерт – той определено беше човек, който може да сграбчи публиката в юмрука си“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах