Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

За едната независимост на медиите

Поправки в Закона за радио и телевизия налагат забрана на сцените с насилие до 22 ч. Животът в новините ще е слънчев и позитивен...

Една от поправките: „Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат показване на сцени, съдържащи или подбуждащи към насилие или жестокост в новинарските си предавания, филмите и други специални предавания, създадени за тях, както и кинематографски произведения и документални филми с такова съдържание от 7 до 22 часа.“ - За едната независимост на медиите

Една от поправките: „Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат показване на сцени, съдържащи или подбуждащи към насилие или жестокост в новинарските си предавания, филмите и други специални предавания, създадени за тях, както и кинематографски произведения и документални филми с такова съдържание от 7 до 22 часа.“

Какво е това съдебна реформа? Нещо, за което има протест и контрапротест? Защо пък ни е толкова важна и то сякаш изведнъж? Това може и да не разберем от телевизията.

Новините в комерсиалните телевизии ще продължават с часове. Праймтаймът ще е поне 28 часа в денонощие. (Разбира се, още отсега може да бъде казано, че безкрайните новини са гледани поне от 7 милиона българи по всички телевизии едновременно). И за да запълнят тази пазарна ниша, журналистите ще правят пропагандни репортажи, между които журналистическите разследвания ще бунят духовете от ден до пладне. Пладнето на забравата ще настъпва много бързо.

Това е кошмар, разбира се. Но Комисията по култура и медии в Народното събрание вече има законопроект за изменение и допълнение към Закона за радиото и телевизията, чиито автори са помислили за децата, за психиката на зрителите и за собствения си покой. Според предложението, внесено в Комисията: „Не се прекъсват за реклама новини и информационни предавания за текущи събития, когато тяхното времетраене е до 30 минути. При продължителност на предаването, по-голяма от 30 минути, се прилагат общите правила”.

Спомняте си вероятно рубриката на bTV „Малкият коментар“. Деца отговаряха мъдро на сложни житейски въпроси. Всъщност, рубриката май имаше доста по-комерсиална цел. Разделяше две новинарски емисии (от международни новини и централните новини с времето). Така рекламодателите получаваха всъщност време непосредствено до праймтайма на телевизията. Международните новини у нас са евтина стока, защото струват абонамент за кадри от световни агенции, добри преводачи и журналисти, които изведнъж стават коментатори. Телевизиите не отделят средства за репортажи от мястото на събитието. Ресорните репортери ходят с правителствената или президентската делегация и летят безплатно. И понеже трябва и да се върнат със същия правителствен самолет, всички репортажи от събития звучат като направени по протокол. Особено думите „обсъдиха културното и икономическо сътрудничество между двете страни“ може да бъде казана и от студиото вкъщи.

Затова още от епохата Тома Томов и Елена Йончева, всеки журналист, престъпил границата, особено пък турската или украинската, изведнъж става топ репортер, независимо какъв филм е направил. Ако промените в ЗРТ бъдат приети, емисиите новини ще бъдат над 30 минути и за да ги пълнят, журналистите ще правят stand-up анонси, като репортерката от Карнобат ще представя репортажа на колегата си от Дупница през Силистра, за да се обясни какво е казал Сотир Цацаров в София.

В новините до 22 часа няма да се излъчва насилие. Най-накрая ще спим спокойно.

Всъщност, това е страхотен начин да покажем на себе си, че съдебната реформа е дала резултати. Най-накрая полицията, прокуратурата и съдът ще са си свършили работата, защото поне до 22 ч. няма да има разстрели „посред бял ден в центъра на столицата“ след саморазправа на хора с „особено“ минало. В новините ще е слънчево, позитивно и всички новини ще бъдат от добри до съвършени след предложението за изменение в чл. 17, ал. 2 от ЗРТ, което казва:

„Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат показване на сцени, съдържащи или подбуждащи към насилие или жестокост в новинарските си предавания, филмите и други специални предавания, създадени за тях, както и кинематографски произведения и документални филми с такова съдържание от 7 до 22 часа.“

Само по себе си, това предложение звучи наложително. Абсурдно е, но е факт, че сред единствените журналисти, наказани заради показване на сцена на насилие в ефира на БНТ, бяха водещата Милена Милотинова и редакторката Уляна Пръмова. Тогава вестниците гърмяха, че държавната телевизия смущава вечерята на семействата с кадри на насилие. Милена Милотинова беше избрана от народа за депутат и стана шеф на същата тази парламентарна комисия по културата и медиите, Уляна Пръмов беше два мандата генерален директор на БНТ. Или семействата спряха да вечерят, или претръпнахме, че насилието е в менюто ни всяка вечер.

Всъщност, кой ще дефинира какво е „сцена на насилие“?

Труповете в телевизионните новини ще останат, кръвта, показвана в кадрите, ще се увеличи, за да пресъздадат по-плътно ефекта от липсващите сцени на насилие в репортажите. Ще се увеличат разплаканите родители и разпитваните жертви, които смятат, че медията ще им помогне да възтържествува справедливостта.

Няма как да бъде вписано в закона, но е важно медиите да започнат да питат какви предложения в други закони са нужни, за да няма насилие. Телевизиите все повече свеждат промените в законите до знанието ни като зрители, вместо да информират зрителите и като граждани, които могат да участват в процеса на вземане на решения поне от влизането на проектозакона в пленарна зала до приемането му на второ четене. Както се случва и с отразяването на внесения в НС проектозакон за промени в ЗРТ. В него отпада въобще идеята за фонд „Радио и телевизия“, който трябваше да гарантира независимостта на финансирането на СЕМ и обществените БНТ и БНР. Предвиждат се и промени в състава на СЕМ, чиито последствия скоро ще гледаме в ефир.


 

Източник: „Култура“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах