Защо точно Трети март е националният ни празник

Има една основна причина 3 март* да е национален празник на България. Въпреки всички спорове за истинското значение на този ден, за липсата на истинска грижа за България от страна на Русия, за недостига на държавност, на 3 март 1878 г. се е случило нещо несъмнено – създадена е българската нация.

След 1762 г., когато Паисий пише своята „История славянобългарска“, започва българското Възраждане. Етнически единното българско население в земите на Османската империя започва да се превръща в народ. До този момент то има общ език, религия и обичаи, но не разполага със съзнанието за единство, за обща история и общо бъдеще. Възраждането прави точно това – превръща един от етносите в многоетническата Османска империя в народ. Този народ започва да осъзнава силата си, да открива смисъла на единството. Само народното съзнание може да роди личностите, които търсят свободата.

Но на 3 март, със създаването на самостоятелна българска държава, се ражда нещо съвсем ново – българската нация. Това е фиксираният ден, в който народът пораства и настига изведнъж другите държави в Европа и света. Това се случва почти половин век преди Турция да оформи собствена нация – едва при Ататюрк в началото на ХХ век.

По-късно вече осъзналата се българска нация ще започне да формира национални идеали, да се стреми към обединение на всички територии, в които живеят българи. Именно националното съзнание е причина да се случи Съединението, да се обяви Независимостта и да се осмисли България като държава със собствени интереси.
Така че Трети март наистина е национален празник, чието значение надскача обикновената представа за освобождаване от османския гнет. Не просто Освобождение от миналото, а свобода за бъдещето обещава тази дата.

И трябва да търсим смисъла ѝ не толкова в историческите противоречия, колкото в последиците. Налага се да осъзнаем, че е недостиг на национално съзнание да се усещаме освободени от някой друг, да отричаме собствената си готовност да пораснем. Русия и войната ѝ срещу Османската империя са историческо обстоятелство, не историческа причина за нашата свобода. Това не може да намали благодарността ни за помощта, но не трябва да скършва самочувствието ни.

За съжаление националното ни самосъзнание често е било подложено на изпитания. Дори днес понякога доброволно се държим като етнос, нападайки другите етноси, които са част от българската нация. Понякога сме просто народ, който се чувства обездържавен, защото няма власт над собствената си съдба или тази власт е само фиктивна. Но това също е занижено национално самочувствие.

Имаме нужда от ново Освобождение, от втори национален прощъпулник. Няма да го постигнем, ако сме обърнати само към миналото.

Трети март е дата, свързана с бъдещето. Честит празник!

* Всъщност Санстефанският мирен договор е подписан на 19 февруари 1878 г.. За пръв път датата е отбелязана през 1879 г., когато екзарх Антим I отслужва празнична литургия в Търново. През 1880-а е чествана като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Чак през 1888 г. започва да се празнува Освобождението на България. Смяната на Юлианския календар с Григорианския у нас през 1916 г. премества датата на 3 март. До 1944 г. денят е отбелязван ежегодно. Въпреки близките си връзки с СССР, социалистическа България отменя празника като „шовинистичен“. Трети март се „завръща“ като национален празник едва през 1991 г.