Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Жертви и палачи

Страдат ли мюсюлманите от Стокхолмски синдром, или му се наслаждават?

 - Жертви и палачи

„За да триумфира злото, е достатъчно добрите хора да не правят нищо.“
Едмънд Бърк, ирландски политик и философ от ХVIII век

В продължение на четири месеца ислямски терорист, организатор и участник в парижките атентати е сред най-издирваните престъпници в Европа. В продължение на четири месеца в дантелено-шоколадовия Брюксел, самото сърце на Европа – а не из пещерите на Тора Бора, най-обикновени хора – а не озверели от скотски живот в пустинята фанатици, укриват и обгрижват масов убиец.

Укриват го съседи, роднини и приятели без никакви връзки с Ислямска държава. Тези, които имат такива връзки, са внимателно следени от белгийската полиция. Но не, за убиеца от Париж четири месеца се грижат невинни, мирни белгийци, значи европейци, само че мюсюлмани. Като онези обикновени, мирни турски младежи, които преди четири месеца на стадиона в Истанбул скандираха „Аллах Акбар“ по време на минутата мълчание в памет на загиналите в Париж. Те също се канят да станат европейци.

Или – ако се върнем още по-назад, като онези арабски младежи, най-вероятно студенти, в София на 11 септември 2001 г. пред бившия „Рубин“ на площад „Света Неделя“, които радостно се прегръщаха и се тупаха по раменете, докато останалите хора гледаха втрещени по телевизора в заведението как отвлечените самолети се забиват безмилостно, отново и отново, в нюйоркските кули.

Огромната част от мюсюлманите по света не са терористи. Точно обратното – мюсюлманите са най-голямата група сред жертвите на тероризма. През последните 15 години ислямският терор е взел 607 жертви в Европа. За същия период в Ирак, Афганистан и Пакистан при терористични атаки са загинали над 70 хиляди души. Огромната част от тях вероятно са добри хора и добре мюсюлмани. Защо тогава в ислямските общества – тези, които страдат най-тежко от тероризма, не възниква масова нетърпимост, която да го направи невъзможен? Защо отвратителната практика да се убиват невинни хора на случаен принцип, не само че не среща масов отпор, а на много места дори напротив?

Повечето мюсюлмани не са терористи. Безспорно е така, те са добри хора, но това изобщо не е достатъчно.

Хората в брюкселския квартал Моленбек също са били добри, никого не са убили и взривили, само са приютили и скрили от полицията някой, който го е направил. Проблемът е, че прекалено много мюсюлмани разсъждават по този начин. Живеят в сянката на Стокхолмския синдром, щастливи да помагат на палачите си. Чувстват се повече мюсюлмани, отколкото белгийци, да не говорим за европейци.

Би било чудесно да започнат да се чувстват преди всичко хора. Хубавото е, че има и такива – нали помните Ласана Батили, мюсюлманина с корени от Мали, скрил шестима души във фризера при нападението на Амеди Кулибали над еврейски магазин в Париж през януари 2015 г.; или полиция Ахмед Мерабет, загинал в опит да спре терористите, които нападнаха редакцията на „Шарли Ебдо“.

Лошото е, че засега такива като тях са единици. А за да се промени нещо, трябва да станат цели квартали, градове, страни… И разбира се, предложението не се отнася само до мюсюлманите. Ние всички не бива да забравяме, че преди да сме мюсюлмани или християни, комунисти или демократи, българи или турци и дори мъже или жени, сме хора.


Всичко от Емил Георгиев

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах