Бойно знаме от Илинденско-Преображенското въстание, смятано десетилетия наред за безвъзвратно изгубено, ще бъде представено днес в Държавна агенция „Архиви“ в София, съобщиха от институцията. Реликвата е оцеляла след сражения, войни и политически репресии, а историята ù е свързана с четата от село Загоричани, Костурско, и с тленните останки на революционера Гоце Делчев.
Знамето е дарено на българската държава от Мария Атанасова, наследничка на участници в революционните борби в Македония и Одринско. Нейното семейство го е съхранявало в продължение на десетилетия, въпреки че според историческите сведения то е било смятано за изчезнало, а според някои предположения – дори за унищожено след 1944 г.
Според Държавна агенция „Архиви“ знамето е ушито в края на XIX или началото на XX век от учителката Маслина Грънчарова. То е принадлежало на централната чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Загоричани, която участва във въоръжените действия по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Първият знаменосец на четата загива в сражение, но знамето е спасено от дядото на днешната дарителка. Върху плата и до днес личат три дупки от куршуми, останали като свидетелство за бойния му път.
След потушаването на въстанието реликвата е пренесена в София. Един от най-необичайните епизоди в нейната история е свързан с Гоце Делчев. Според Държавна агенция „Архиви“ знамето е било поставено над тленните останки на революционера в Македонския културен дом.
По време на Втората световна война то отново е върнато в родното село на четниците – Загоричани, където е посрещнато тържествено от местното българско население.
След 1944 г. следите му се губят. В условията на политически репресии срещу дейци на ВМРО и техните семейства съхраняването на подобна реликва е било свързано с риск. Дълго време се е предполагало, че знамето е унищожено в Загоричани.
Оказва се обаче, че то е спасено от семейството на Мария Атанасова и пренесено в България. По-късно самата тя го изнася извън страната, където продължава да го пази.
Сега, повече от 123 години след Илинденско-Преображенското въстание, бойното знаме става част от българското архивно наследство. То е особено ценно не само заради възрастта и историческата си принадлежност, но и заради необичайната си съдба, която преминава през няколко драматични периода от историята на Балканите.
