Bookshop March 2017 2

Разби ли Тери Гилиъм проклятието на Дон Кихот?

Въпреки болести и наводнения, режисьорът засне екранизацията по Сервантес. Но струва ли си да чакаме филм, правен цяла вечност?

Актьорът Джонатан Прайс (Дон Кихот) и режисьорът Тери Гилиъм на снимачната площадка на „Човекът, който уби Дон Кихот“. Снимка: Торнасол филмс

Четено: 1399 пъти E-mail

„Тери Гилиъм завърши „Човекът, който уби Дон Кихот.“

Това е изречение, което всеки запознат с тази твърде дълго проточила се във филмопроизводството сага, отдавна не е вярвал, че ще прочете. В периода на бременност, продължил две десетелития, обречените опити на човека от „Монти Пайтън“ да качи голям екран „не подлежащия на екранизация” роман, се превърнаха в прочут пример за снимане на филм в ада. Пример, вдъхновил стотици статии, документален филм за катастрофиралата продукция, както и слуха, че и Гилиъм, и филмът са прокълнати.

Филмът изглеждаше обречен на проблеми още в самото начало на предпродукцията през 1998-а. Гилиъм бе сглобил изключително амбициозен сценарий, в който Джони Деп играе маркетинг директор, изпратен назад във времето в Испания от XVII век, където Дон Кихот го взима по погрешка за Санчо Панса. На Гилиъм му отне две години, за да осигури финансиране.

Но истинското забавление започнало при старта на снимките в Испания през септември 2000 г. Ден, след като камерите се завъртели, играещият Дон Кихот френски актьор ветеран Жан Рошфор получил инфекция на простатата, която го хвърлила в агония. Междувременно станало ясно, че снимачната локация в близост до военновъздушна база не е избрана много уместно: самолети на НАТО постоянно кацали и излитали по средата на дублите. На втория ден внезапно наводнение отнесло снимачната площадка.

Тери Гилиъм с първия си Дон Кихот – Жан Рошфор

На шестия ден, когато се наложило Рошфор да бъде откаран с хеликоптер за спешна операция на двойна херния, вече станало ясно, че нещата отиват на зле. Многобройните актьорски ангажименти на Деп не му позволявали да изчака възстановяването на Рошфор. Финансистите зад филма си изтеглили парите, декорите били разглобени и една германска застрахователна компания придобила собствеността над сценария на Гилиъм като обезпечение.

Краят е близо: Джони Деп и Тери Гилиъм на снимките през 2001 г. в кадър от „Изгубени в Ла Манча“

Но дори и тази поредица от ужаси не успяла да обезкуражи Гилиъм от неговото донкихотовско начинание. По-малко от година след първия опит филмът отново влиза в производство, за да спре пак, поради липса на инвестиции и други непреодолими проблеми – въпреки че имената на половината от наличните холивудски актьори (Юън Макгрегър, Джон Хърт, Робърт Дювал, Джак O’Конъл) се споменавали във връзка с една или друга от главните роли.

Сега обаче, на осмия път, Гилиъм най-сетне успя да доведе до край своето сизифовско начинание. „Човекът, който уби Дон Кихоте заснет. Компанията „Амазон“, новият спасител на независимото кинопроизводство, е осигурила финансирането, а Джонатан Прайс и Адам Драйвър, в ролите съответно на Дон Кихот и Санчо Панса, за звездите на филма. Все още обаче съществува опасност проклятието на Дон Кихот да нанесе фатален удар, преди филмът да стигне до кината  – например торнадо да разруши сградата, в която Гилиъм монтира, или Доналд Тръмп да започне ядрена война в деня на премиерата – но ако не, имаме добри шансове да видим филма някъде догодина.

Дали „Човекът, който уби Дон Кихот“ ще бъде добър филм, е съвсем различен въпрос. Продукции, работата по които продължава толкова дълго време, често страдат от несвързаност поради безкрайните промени в каста и сценария. А когато най-накрая са готови, не винаги са синхрон с тенденциите на момента. Още повече, че последното произведение на Гилиам не вдъхва много доверие: обърканата научно-фантастична одисея „Нулевата теорема“ бе посрещната хладно и от критиката, и от публиката.

И все пак, дори и крайният продукт да не е шедьовър, от тази дългогодишна сага вече излезе нещо много добро. „Изгубени в Ла Манча“, документалният разказ за злополучната продукция, е един от най-добрите филми за филмопроизводството, свидетелство за страстта и лудостта в грандиозното начинание на Гилиъм. Ако няма друго, можем да му благодари поне за това.

ДС