Министърът на културата Вежди Рашидов заплаши български журналист.
Така най-кратко и точно може да се опише поредното провинциално театро на „незаслужено обидения държавник“, разиграно от самия него по повод излъченото на 30 юни в „Денят започва с култура“ дискусионно студио във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение към Закона за културното наследство и протеста от 1 юли, организиран от форум „Културно наследство”. Случилото се по време на ефир очевидно не се е харесало на господин министъра и той търси правото си на отговор, което е нормална практика и представлява официален документ. Т.е. премислен, обсъден, с държавна тежест и отговорност за написаното. Писмото от г-н Рашидов дълго не можеше да се намери на сайта на БНТ, където със сигурност се е подвизавало. След мистериозното му изчезване от мястото, където следва да бъде достъпно за широката общественост, то се появи отново като видео от предаването „Денят започва с култура“ от днес.
Но да се върнем на историята.
Във въпросното предаване в този ден участват скулпторът проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и художникът Владимир Руменов. Водещ на разговора е журналистът Георги Ангелов. Тримата поканени критикуват промяната на закона, защото смятат, че тя дава възможност на общините да се разпореждат с културното наследство на територията си както намерят за добре. Пък ние вече видяхме кичозните резултати от тази проява на местен „вкус“. Културният министър очевидно не одобрява обаче най-вече поведението на колегата ни Георги Ангелов, който според него насочва събеседиците си да говорят негативно и да критикуват министъра, държавата и нейната културна политика. Затова и писмото му до БНТ, написано в хоремагски стил и лексика, е концентрирано основно върху него. При това изпипано в един уж позабравен жанр – критика с елементи на недоизказана заплаха, така да се каже. Текст с „припомнянки“ и намеци, сравнения и факти, събрани в нещо като апотеоз на доносническия стил, този път удобно и законово седнал в меко министерско кресло. И под сянката на едно правителство, за което културата така или иначе е последна дупка на кавала. И министърът й е точно тая дупка, последната…
Няма да цитирам пасажите от това официално писание на г-н Рашидов, вероятно написано в сътрудничество с неговия екип. Изразявам обаче истинското си недоумение на журналист как така един държавник смята, че след като държавата плаща заплатата на журналист в държавна медия, то той не трябва да критикува тази държава. Нещо пропуснахме ли напоследък в държавното си устройство – нали тая държава все още сме ние, данъкоплатците, нейните граждани? Или вече тя официално си е тяхна – на политиците и мутрите?! Нали точно ние, гражданите, плащаме на министрите си да вършат работа за наше добро и на журналистите си – да следят дали това наистина се случва? Или г-н Рашидов знае нещо, което ние още не – например, че министърът е наместник на господаря, а журналистите действат според заръките му, превръщайки работата си в пиар на поръчалия?! Не ставаше ли по едно време дума, тук в последните има-няма двайсет и седем години, за свобода на словото, мнението и обществената критика? Или и това сме проспали и трябва да си поразровим спомените от Живково време, та да се нагодим към избухливия характер на господин културния министър, че с работата си като журналисти да не разгаряме свещения му гняв? Обществената трибуна, каквато е телевизията, не е ли наша, гражданска, а не тяхна – правителствена или партийна?!
Най-любим ми е тънкият намек на министъра към колегата ни Георги Ангелов, в който някак шегаджийски многозначително се казва:
„Отглеждаме (ние от държавата) например децата на някои водещи и ако г-н Ангелов много желае, мога да говоря повече по тази тема, но има опасност разказът да заприлича на „Мисия Лондон“ – втора серия…“
Демек „Думам ти, дъще, сещай се снахо!“ Хм… Тук вече лично аз изпадам в истински съспенс! Това е като клюкарката на входа да ти каже, че и тя вижда кой при кого и кога ходи, ама дай да не си отваря устата, че…
Че какво?! Е, хайде, господин Рашидов, усвоили сте новата държавна лексика – вие НИ гледате децата, вие НИ плащате, вие НИ правите музеи и магистрали, Вие всичко за нас, плебса, правите, а ние – пълни неблагодарници! Ма кажете ни, бе, г-н министре, как така ни гледате децата? Дъщерите на Георги Ангелов Вие ли ги възпитавате? У Вас ли живеят? Вие ли ги изхранихте? Ако е така, тогава мога да бъда сигурна, че поне едно добро дело сте направили в живота си, познавайки ги какви прекрасни хора израснаха. Само дето и тая заслуга не е Ваша и няма как да бъде. Защото Вие на никого нищо не „давате“ и ничие дете не гледате – Георги, както и ние, останалите журналисти, си гледаме децата и семействата с парите от свършената си работа. И тези пари ни ги плащат гражданите, на които служим. Или собствениците на медиите, за които работим. Но на Вас вече толкова Ви е нормално да изисквате послушание от медиите, че дори и официално си позволявате да го направите с отговор критика! Какво е следващото? Да уволните колегата? Да го наложите със сто тояги публично? Да го спъвате по вашите пътеки – евентуални проекти, награди, учението на децата му? Това не го ли играхме едни дълги години преди? И не свърши ли? Отново ли започва или никога не е свършвало?
Дори и в писмото си се възмущавате от хората, изразили противна на проекта позиция, но не защото според Вас тя е неоснователна. Ами защото били храненици на същото това ЦК на БКП. Ами че Вие не реагирате ли точно като това също ЦК и репресивния му апарат сега? Ми тяхната някогашна зависимост е същата като приятелството Ви с Мултигруп, г-н Рашидов – и те не са работили за ЦК-то, ама и сега си носят последствията от задължителната по онова време близост с него, нали? Точно както и Вие не сте работили за Мултигруп, ама ще трябва да си носите последствията от, хм… незадължителната си близост с хората, които създадоха този мутренски тумор. И искате или не, това ще се помни. И за съжаление ще се помни повече от по-добрата ви и талантлива страна – тази на скулптор.
Сега, докато пиша този коментар към новопоставения от културния министър нов държавен жанр на заплашително оплакване, си давам сметка, че сигурно следва всички ние, журналистите, да се замислим пък дали и нас така… не могат да ни натрият носовете за това, че много лаем. Вярно, в станции на ЦК на БКП не съм расла, подкупи не съм взимала, децата ми учат в платени училища (да е жив и здрав баща им, който ги плаща с бизнеса си!) и дори журналистически награди нямам, ама знае ли човек?! Току-виж и до мен стигне някое обидено писмо, в което изведнъж се оказва, че съм длъжна да слушкам, че иначе няма да папкам. Пък и помня аз как собственоръчно и с брадва точно този министър разби ключалката на Входа към параклиса на Царския дворец (Националната художествена галерия), за да „си върне“ собствеността, след което да я отдаде на „когото трябва“ и днес тя пак да е кафене, ама едно „правилно“ кафене. Този културен министър с брадва все още ми се явява в кошмарните сънища, но ако много знам, току-виж ми се явил и на живо. Знае ли човек?! Както е тръгнало с тези обидчиви държавници, журналистите или трябва да се снижим до писачи на оди и флиртуващи с властта бездарници, или да си стягаме бохчата я за наказателен лагер, я за село.
А иначе да, в писмото се казва още, че министерството има успехи: бюджетът на театрите е с 22 млн. лв по-голям, има 15 млн. лв.за кино и 10 млн. лв. повече за музеи, галерии и библиотеки през 2016 година. И с тия пари какво? И за тях ли има директива как точно да се използват, в чий джоб да хлътнат и как да го отразим из медиите, че нещо съвсем се обърках накъде да вирна мокър среден пръст, та да разбера откъде духа вятърът на промяната?
Накрая: искрено се надявам, че ръководството на БНТ, което в последните години успя да превърне най-старата ни медия в наистина гледаем и стойностен телевизонен канал, ще защити колегата ни Георги Ангелов. Надявам се, че изчезналото от сайта писмо отговор на Вежди Рашидов е своеобразно посипване на главата с пепел – както неговата, така и тази на екипа му, който не се осъзна какво всъщност казва с него. Надявам се още, че този път, особено сред като е поискана официално и от Асоциацията на европейските журналисти, оставката на министъра на културата ни ще бъде подадена!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение