Художници, музиканти, актьори, журналисти, политици и културни институции се сбогуваха с Вежди Рашидов, който почина на 6 ноември на 74-годишна възраст. В социалните мрежи се появиха десетки лични спомени и послания за скулптора, бивш министър на културата и председател на Народното събрание.
„Рашидов – като всеки човек – грешен. Но като малцина – с добро сърце“, написа във Фейсбук Явор Божанков, един от политическите му опоненти.
Той разказа история от времето, когато двамата били депутати, а Рашидов му помогнал да намери лекар за болния си баща. В началото отношенията им били далеч от приятелски. Божанков нарекъл ГЕРБ „шайка“, а Рашидов му отвърнал с „комсомолец“. Когато обаче бащата на младия политик се разболял, той потърсил помощ от скулптора, който се лекувал при български онколог в Берлин.
Рашидов го завел лично при лекаря и го представил като свой близък.
„Приятелю, водя това момче. Татко му е болен. Много ми е близък, много ми е на сърце. Моля те, помогни му“, казал той, въпреки че двамата почти не се познавали.
„Допреди това бях отровен с клишета: „мултак“, „слуга на мутри“ и какво ли не“, признава Божанков.
По-късно разбрал, че не е единственият, на когото Рашидов е помогнал.
Президентката Илияна Йотова също отдаде почит на скулптора.
„Свободата окриляваше не само дарбата на Вежди Рашидов, но и всяка негова мисъл и действие. Той не позволяваше на злобата на деня, на политически и лични пристрастия да оковат тази свобода. Смело и на глас изразяваше своите позиции без притеснения, че конюнктурата може да не одобри“, заяви Йотова в съболезнователен адрес до семейството му.
„Вежди Рашидов раздаваше щедро таланта си, получи заслужено признание у нас и в чужбина. Със своя почерк оставя незаличима диря“, подчерта тя. Президентката припомни неговата готовност да изслушва чуждото мнение и способността му да признава грешките си.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се сбогува с дългогодишния си приятел с емоционална публикация.
„Вежди беше много повече от голям творец, министър и общественик. За мен той беше приятел. Човек с огромно сърце, силен характер и талант, който не се побираше в никакви рамки. През годините сме преживели много заедно. Имали сме и трудни моменти, и разногласия, но едно никога не се е променяло – уважението и приятелството помежду ни“, написа Борисов.
Деница Сачева от ГЕРБ избра да не премълчава противоречията в живота на скулптора.
„Не е нужно да идеализираме хората, когато си отиват“, написа тя и подчерта, че политическата биография не изчерпва личността на Рашидов, нито може да заличи художественото му наследство.
Сред първите творци, които се сбогуваха с него, беше Лили Иванова.
„Скъпи приятелю, Вежди Рашидов, твоето творчество остава вечно! Поклон пред паметта ти!“, написа певицата във Фейсбук и изрази съболезнования на семейството му.
Директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев също публикува лично послание:
„Загубихме един изключителен творец, чиито талант и скулптури надхвърлиха границите на България, и човек с ярка обществена позиция, който остави трайна следа в културния и политически живот на страната ни. Неговата отдаденост на изкуството и духовността ще липсват на всички ни.“
Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев се сбогува с думите:
„Сбогом, Вежди! Ще те помним! Ще ни липсваш!“
За Рашидов говориха и негови колеги от изобразителното изкуство. Крум Дамянов го описа пред БТА като „много работливо и кротко момче“ в началото на творческия му път и изрази увереност, че ще запази мястото си в историята на българското изкуство.
Валентин Старчев го определи като един от много добрите български автори. Той припомни, че Рашидов е представял в галерията си произведения на редица значими художници и скулптори.
Съюзът на българските художници го нарече „дългогодишен радетел за развитието и съхраняването на българското изкуство“ и припомни международното признание на неговите творби.
Едно от най-личните сбогувания принадлежи на журналистката Валерия Велева, която познава Рашидов от близо четири десетилетия.
„Голям творец, голям българин, голям човек! Почивай в мир, скъпи приятелю! Много, много ме боли“, написа тя, съобщавайки новината за смъртта му.
Велева го помни като бунтар с ранима душа, човек, чиито преживявания често оставали скрити зад острия език и шумното публично присъствие.
„Дори и когато се смее, очите на Вежди са тъжни“, пише журналистката.
Проф. Любомир Стойков, който познавал Рашидов още от 70-те години, го изпрати с думите:
„Изумителен талант, мащабно мислене и респектираща мъдрост!“
Конституционният съдия Десислава Атанасова сподели спомен за най-голямото притеснение на Рашидов по време на едно от тежките му заболявания. Според съпругата му Снежа той се страхувал дали ще му стигне времето да осъществи всички скулптурни идеи, които носел в себе си.
Бившият министър Костадин Ангелов припомни разговорите си с него за Генко Генков и Иван Вукадинов и страстта му към българското изкуство.
„Защото ръцете могат да си отидат, но онова, което са сътворили, остава“, написа той.
Особено пространно послание публикува Министерството на културата, което Рашидов ръководеше в две правителства.
„Загубихме космополитен артист, който във всяко свое произведение вложи невероятна емоция, душа и сърце“, написаха от ведомството.
Според министерството Рашидов е бил творец, който не се е страхувал да се противопоставя на фалша, дори когато това му е струвало общественото одобрение.
„Макар понякога да не бе разбран, Вежди Рашидов каза всичко със своето творчество“, посочват от институцията.
В съболезнователното послание се подчертава и неговата привързаност към изкуството, което не успели да изместят дори високите политически постове.
„Искреното желание да помага на хората за кратък период го доведе в Народното събрание на Република България, както и в Министерството на културата“, пишат от ведомството.
От министерството определят Рашидов като „бунтар, бохем, прям до болка“ и открояват символиката на това, че си отива през ноември, месеца на народните будители.
„Но Вежди знаеше, че творецът не е създаден, за да бъде удобен и харесван“, пишат от Министерството на културата.
От Националния исторически музей също отдадоха почит на Вежди Рашидов, когото определиха не само като изтъкнат творец и общественик, но и като приятел на институцията.
„Вежди Рашидов беше творец със собствен почерк и художествен свят, в който човешкото лице, характерът и емоцията заемат особено място“, се казва в съболезнователното послание.
От музея припомнят и неговия принос за международното популяризиране на българското културно наследство, като открояват установяването на партньорството с парижкия Лувър и организираната през 2015 г. изложба „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“.
„За Националния исторически музей Вежди Рашидов беше не само уважаван творец и общественик, но и приятел. Ще го запомним с неговата съпричастност към културните каузи, с отношението му към българското историческо и художествено наследство и с приноса му към неговото съхраняване и популяризиране“, пишат от институцията.
Народните представители почетоха паметта на бившия председател на парламента с минута мълчание.
„България загуби един ценен човек, който ще липсва на всички“, заяви от парламентарната трибуна Тома Биков.
Той припомни, че Рашидов често е излизал извън рамките, които обществото и политиката са се опитвали да му наложат.
Вежди Рашидов оставя след себе си не само скулптури и картини, но и сложна обществена биография. В сбогуванията с него се срещнаха политически противници и съмишленици, творци и журналисти, които го познаваха от различни страни. Мнозина не премълчаха противоречията и грешките му, но именно в личните им спомени най-често се появява един и същ образ – човек с остър език, който е умеел да помага дори на онези, с които не е бил съгласен.
Поклонението пред Вежди Рашидов ще бъде на 12 ноември от 11 ч. в Народния театър „Иван Вазов“.
