Събориха кино „Сердика“ – съобщават днес с нотка на модерна носталгия сайтове, вестници и новинарски емисии. Нормално е. То бе част от младостта на много хора, в едно друго време. Време, в което зрителите бяха много повече, филмите много по-малко, човек трудно можеше да бъде сигурен какво точно ще види – и все пак в това имаше някакъв празничен елемент. Днес филмите са повече, киносалоните също, само зрителите – по-малко.
Но краят на онова време, заедно с мегазаводите, големите текезесета и малките кина, бе неизбежен. И приватизацията на софийските киносалони не е дори сред основните причини – факт е, че процесът обхвана кината в цялата страна. Огромата част от тях бяха убити от телевизията и интернет, в съучастие с бума на видеотеките и пиратството. А на тези, които са твърде млади, за да знаят какво са изпуснали, мога да препоръчам няколкото, съществуващи и днес малки столични салони – Дом на киното, „Одеон“, „Влайкова“, G8 на ул. „У. Гладстон“, „Евросинема“…
Кино „Сердика“ е мъртво повече от десет години. Сега, в неделя, просто нарязаха на парчета трупа му и започна изнасянето. Надали някой се е надявал, че е възможно един ден отново да бъде върнато към живот и там отново да прожектират филми. Но това не ни пречи да си спомняме с удоволствие за времето, когато почти всяко кино беше в центъра, а не на Камбаните, на Хладилника или до Околовръстното. И всяко предлагаше различна атмосфера, в която никога не влизаха кола и пуканки.
По-възрастните, или поне тези от тях, които обичаха да ходят на кино през 70-те и 80-те, винаги ще помнят „Сердика”, което със своите над 800 места и огромен екран бе най-голямото и модерно оборудвано кино у нас преди 1989 г. Затова всички ходехме точно там, за да гледаме американски блокбъстъри като „Междузвездни войни“ или първите три приключения на Индиана Джоунс. За останалите филми предпочитахме по-интимната обстановка на кина като „Славейков“ (днес магазин), „Солун“ (офис сграда), „Благоев“ (заключено), „Москва“ (магазини) или „Млада гвардия“ (книжарница). Като най-голямо, на мястото на кино „Сердика“ ще бъде издигнат хотел – петзвездният „Хаят“, твърди инвеститорът.
Моят най-хубав спомен от кино „Сердика“ е от малко по-рано – 1981 г. Тогава телевизията (тя беше само една) снимаше доста скъпия исторически костюмен минисериал „Милионите на Привалов“. Една от снимачните площадки бе някъде в полето край Ихтиман, където бе издигната фабрика в стила на втората половина на XIX век. Работата на екип от художници, след които и аз, бе да придаде на постройката стар вид. Два дни в студ и вятър, от сутрин до вечер, не слизахме от стълбите и боядисвахме художествено, а няколко месеца по-късно ни се обадиха да отидем да си преберем хонорарите.
Касата на продукцията бе във входа до кино „Сердика“. Платиха ни по 1 лев и 60 стотинки на човек. Веднага влязох в киното и се наредих пред една от четирите каси. Току-що бяха пуснали билети за „Мера според мера“, а по онова време името на Георги Дюлгеров в съчетание с това на Руси Чанев беше обещание за добро кино. Имаше малко намаление на цената, ако си купиш билет за трите части наведнъж – и по някакво съвпадение цената бе точно 1 лв. и 60 ст. Два дни работих, за да гледам един трисериен филм в кино „Сердика“. Оказа се добра сделка.
Руините на старото кино:

Фасадата и огромното платно на рекламата днес все още стоят, но отзад работят багерите. Снимки: Авторът
Вижте още: КРАЯТ НА КИНО „СЕРДИКА“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение