Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Котоошу: Българин съм – и без документ

Никакъв спорт няма в България, успехите са плод на лични средства и усилия, казва Калоян Махлянов

„Родителите ми не биха се преместили в Япония - погледнете този рай тук“, казва Калоян Махлянов, дошъл на почивка в родното село Джулюница. Снимки: „Площад Славейков“ и Архив на Котоошу - Котоошу: Българин съм – и без документ

„Родителите ми не биха се преместили в Япония - погледнете този рай тук“, казва Калоян Махлянов, дошъл на почивка в родното село Джулюница. Снимки: „Площад Славейков“ и Архив на Котоошу

– Всички българи, които ходят в Япония, казват, че японците ви обожават. Как се справяте с тази слава?

Майка му: – Той само да се покаже, от всички страни започват да се стичат хора, крещят и му тикат листчета с телефоните си в ръцете. Струпва се огромна тълпа и той ни казва да вървим напред, спрем ли – няма тръгване.

– Предполагам тази популярност в началото Ви е била приятна?

Калоян: – В началото никой не ме познаваше – никой не ти обръща внимание. Бях един чужденец в сумото. Когато тръгнах по състезания, да се появявам по телевизията – тогава вече ме забелязаха. Не съм човек, който обича да го снимат, не обичам шумни места – но когато за първи път се случи да ме спрат на улицата, бях много щастлив.

Калоян Махлянов край фонтана в родното село Джулюница

Калоян Махлянов край фонтана в родното село Джулюница

– Като излезете с децата в центъра на Джулюница, стичат ли се хора да Ви поздравят?

– Не, никой. Само тези, с които сме били заедно като деца.

Калоян разказва, че като малък брат му бил по-силен от него, но само до осми клас. Брат му Нелко е година и половина по-голям от него, но Калоян е по-висок – 203 см.

– Високият ръст притеснявал ли ви е като малък?

– Никога. Защо?

– Защото сте огромен!

(смее се) Никога не съм мислил за себе си като за огромен, винаги съм се имал за нормален, като другите. Не съм имал комплекси – трябва да мислиш положително. А и вкъщи всички са високи.

Като започнеш нещо, трябва да го докараш до край

– Смятате ли, че трудът и дисциплината, в които сте бил възпитаван като дете, са от ключово значение за успеха Ви като спортист?

– Трудът и спортът може би имат нещо общо… Най-важният принцип е: започнеш ли нещо, трябва да го докараш до край – както в работата, така и в спорта. Ако оставиш работата по средата, никой няма да ти я свърши. Ако не продължиш с тренировките, никога няма достигнеш върхова форма и нищо няма да стане от тебе.

– Затова ли не се отказахте от сумото, след като гладувахте една година?

– Не, че съм гладувал – просто не можех да се наглася, да се адаптирам към ситуацията.

– Любопитно ми е как се качват килограми в страна, в която порциите са символични?

– В сумото не са го премислили – дават ти основно въглехидрати, а трябва да приемаш повече белтъчини. На майка ми още като ученик й обяснявах, че на масата всеки ден трябва да има месо, яйца, сирене, кашкавал… Четях много по онова време какъв е подходящият режим на хранене, за да стана по-голям и силен – тогава нямаше интернет, търсех специализирана литература, списания, по-късно се консултирах и с доктори.

Малкият Кирил му казва нещо на японски, Калоян му отвръща на български: Ей сега.

– С тези познания сте добил физиката на Котоошу, когото познаваме. А как отслабнахте толкова много – 50 килограма?

– С малко спорт, с малко глад и с висококачествена храна. Важен е и редът, по който приемаш храната – един от вариантите е да започнеш със зеленчуци, след това месо или риба…

– Десертът?

(усмихва се) Какво е това десерт?

Майката на Калоян разказва за съпругата на сина си, Асако, че не яде като българите, а само опитва. Може би това е тайната на японския режим на хранене – ние ядем, а те просто опитват храната.

Калоян е отслабнал драстично, след като напусна активна спортна кариера.

Калоян отслабва драстично, след като напуска активна спортна кариера.

– Като завършите, планирате да отворите школа по сумо в Токио. Как биха приели японците успеха на школа, създадена от чужденец?

– Ще анализират защо съм по-добър от тях и ще тръгнат да ми подражават. В сумото реално няма знания, които да предадат – спортистите завършват осми клас, влизат в школите по сумо, а треньорът им е бивш сумист, също с осми клас. Така е било навремето, преди 200 години, така обучават сумистите и днес. Нищо не се е променило, новото за тях е страшно – затова не го приемат. Ядеш, тренираш и спиш, това е. Няма режим на хранене, нито редуване на натоварване и почивка. Шашнах се като отидох – няма на какво да ме научат! Затова и чужденците са по-добри от тях – те правят нещо различно.

– Кога сте изпитали най-силно щастие в Япония?

– Щастие? Когато станах секитори, изкачих се във втора дивизия – спях вече сам в стая, започнах да получавам заплата, прибрах се за първи път в България… Година и 8 месеца след пристигането ми в Япония. Дотогава бях чирак.

Секитори е борец от една от двете най-горни дивизии в професионалното сумо – макуучи и джурио. Сумистите от тези дивизии получават редица привилегии – месечна заплата и бонуси (в долните дивизии сумистите получават само „джобни пари“), собствен фен клуб, висококачествено мъжко кимоно, собствена стая в школата, в която тренират, услугите на младши по ранг сумисти, които на практика се явяват техни персонални слуги, право да се женят и да живеят извън школата.

Майка му: – Дотогава нямахме сериозен контакт с него. Обаждал се е за кратко по телефона, казва, че е добре. А той никак не бил добре, лежал в болница, контузен. Нямал е право да излиза.

Калоян: – Или се нагаждаш с тамошните условия, или си тръгваш. Как да си тръгна от там по средата? Прекъснах студентските си права в София, за да отида в Япония. И психически, и физически трябва да издържиш. Стискаш зъби.

– Какво бе чувството, което изпитахте, когато спечелихте Купата на императора?

Майка му: – Празник! Качват те в автомобил и те развеждат из Токио…

Калоян:(усмихва се) Майка ми не можа да дойде, присъстваха баща ми и братовчед ми. Мина като насън. На парада може би са се събрали 1 милион души, не знам…

– С императора имали ли сте възможност да общувате?

– Няколко пъти сме се виждали, президентите като се сменяха… Как се общува с него – казвате си добър ден, как си… И неговата работа не е лесна. Сега има намерение да абдикира, на 82 години е, няма ден почивка.

– Притеснявате ли се за родителите си, че се налага да споделят Вашата известност в Япония?

– Напротив, на баща ми дори му е приятно да е център на внимание. Ако има начин – вместо мен ще ходи навсякъде. В Япония той дава интервюта по телевизиите… е, аз не го гледам (усмихва се).

Баща му Стефан участва в церемонията при излизането на Калоян от сумото.

Баща му Стефан участва в церемонията при излизането на Калоян от сумото.

– Да се върнем в България. Как си обяснявате безразличието на българските политици към обикновените хора като тези в Джулюница, защо не направят поне нещо дребно за тях, за да облекчат живота им?

– Във въпроса ви се съдържа отговорът – безразлични са. Не съм политик, за да ви отговоря защо. А и няма как да стана политик, защото никой не ми държи конците – иначе щях да се ядосвам и нямаше да успея да направя нищо, защото щях да бъда сам. Нещата в българската политика не са никак добре.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg