Котоошу: Българин съм – и без документ

– Искало ли Ви се е да вземете родителите си от тук с Вас, в Япония?

– Те не биха дошли. Какво да правят там – погледнете този рай тук.

Ако се върна в България – какво ще работя?

– Трудно ли беше решението Ви да се откажете от българско гражданство?

– Да. Години съм го мислил. Аз съм българин и винаги ще си остана такъв. Документът не прави човека. Тази стъпка беше необходима, за да стана треньор и да продължа живота си в Япония. Но искам да питам хората, които ме обвиняват, че се отказвам от корените си – ако се върна в България, как ще издържам жена си и децата си? Наркотици, побоища по пътищата, какво да работя…? Българин, патриот – добре, но да дойда тук и да умра гладен ли? Япония ми е дала шанс да се развивам. Тук няма как – никой няма да те оцени. Имах възможността да продължа живота си в Япония и я избрах.

– Следите ли новините от България?

– Следя ги – 90% от тях са за това кой кого убил, изнасилил или ограбил – това новини ли са? Търсят се зрелищата, а добрите новини не са добри за медиите – почти никой не пише за тях. Мисленето на българина не отива в добра посока – всеки мисли само за себе си, как да оцелее.

– Грижата за обикновения човек в Япония каква е?

– Всеки помага на другия. Линейката ще те изчака, да видят в коя болница ще те приемат, и те карат директно там – няма случай да ти кажат: „Не можем да те приемем“, и да умре човекът. Там животът има друга ценност. А тук никой нищо не оценява.

Ще ви разкажа какво ми се случи сега, на идване в България. Изпращам по пощата играчка на сина ми, за да стигне преди мен. Отивам в митницата в Горна Оряховица, а митничарят три дни го няма на работа. И аз, и баща ми три пъти ходихме, играчката е там, виждаме я, но не ни я дават. Трябвало да дойде митничарят, но го няма. Искат да платя мито – мито върху лични вещи, детска играчка, която е използвана! Сто лева поискаха. А в Япония питах, като я пращах, и казаха, че няма да има мито. Всеки път, когато се връщам, има проблеми. Крадат с милиони, но искат мито за детска играчка.

За спорта са важни и хората, които не взимат медали

– Вероятно гледате Олимпиадата – защо новините за България от Рио са все за допинг, а не за победи?

– Не мога да кажа. Кое как е станало – знае самият спортист, който сам се е трудил. Базите в България си заминават, липсва целенасоченото трениране, ако някой вземе медал – държавата ще отпусне повече пари за следващата година, по клубовете положението е трагично. Вместо да се занимават със спорт, децата ходят по дискотеки, взимат наркотици, правят си татуировки. Говори се единствено за футбол, за някакви манекенчета… никакъв спорт няма в България. Няма и как да има, защото такава е политиката. Нищо не се развива, за нищо не се плаща. Ще ти дадат 250 хил. лв., ако станеш олимпийски шампион – но 10 хил. атлети участват на Олимпиадата, колко човека от тях ще вземат златен медал?! А преди това колко труд и средства си хвърлил за този успех – някой пита ли се? Много хора не успяват в спорта, за тях нищо не се говори, и държавата ги изхвърля, не се интересува от тях. А те също са важни, защото са част от развитието на спорта. Но дори да не си успял като състезател, после като треньор ще дърпаш напред следващите. Успехите в българския спорт не са успехи на държавата, а лични – на спортиста, а средствата, вложени в него, са дадени от неговото семейство.

– Има ли български спортист, на когото се възхищавате?

– Нямам много връзки с български спортисти. Трябва да познавам човека лично, за да му се възхитя, не става с гледане по телевизията. Едно е да оценяваш спортните му успехи, друго е да му се възхищаваш като личност. Когато са събрани в едно, е нещо страхотно.

– Кога сте се гордял като българин?

– Изпитах гордост, че съм българин на Европейското първенство по сумо. Когато се качих на стълбичката и прозвуча националният химн.