И друг път съм го казвала – поезията се е родила като сакрално изкуство, като допир до божественото, опит за синхронизиране с ритъма на вселената. Това са били добрите намерения, които все още проблясват като бисерчета сред помията. А днес поезията е лъскавият обков на храма, но не самият храм.
Пиша...
Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”
Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).