Маркес никога не е забранявал да бъде издаван на български

„Сто години самота” излиза в ново, този път пълно българско издание - с цензурираните преди 40 години откъси

В основата на 14-годишната пауза в издаването на Маркес у нас стои разочарованието на литературния агент г-жа Кармен Балселс от първото българско издание на „За любовта и други демони”. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Маркес никога не е забранявал да бъде издаван на български

В основата на 14-годишната пауза в издаването на Маркес у нас стои разочарованието на литературния агент г-жа Кармен Балселс от първото българско издание на „За любовта и други демони”. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Сто години самота” на Маркес излиза у нас отново – 39 години след последното си издание (от 1979-а). Книгата се появява за първи път на български език през 1971 г. и е с някои съкращения, направени след предаването на превода на Румен Стоянов. Сега Лъчезар Минчев ще отпечата най-сетне целия текст, съобщи пред „Площад Славейков“ самият издател.

Най-популярното издание на „Сто години самота“ у нас е от 1978 г.

Минчев разказва, че в издателство „Отечествен фронт” са премахнали от превода на Стоянов няколко сексуални сцени и натурализми, сметнати за неподходящи в благопристойната социалистическа България. Такива редакции са известни и от други социздания на Маркес (като „Любов по време на холера” в превод на Тамара Такова, 1987-а). Този тип мека цензура от късния период на „народната власт” е съкратил много класически заглавия от ХХ в., включително прочутия „Дюн” на Франк Хърбърт.

И точно заради тези съкращения се създава градската легенда, че разгневеният Маркес е забранил бъдещите си издания у нас. Имало ли е обаче наистина такава забрана?

Всъщност периодът, в който авторът не е излизал в България, е тринайсет години: от 1998-а до 2011 г. В първата година у нас се появява първото издание на „За любовта и други демони”. Във втората – второ издание на „Дванайсет странстващи разказа”. Тъкмо демоните на любовта са довели до паузата в издаването на Маркес в България. В това също има нещо като магически реализъм.

Америка за България

Завръщането на Маркес сред българските читатели се дължи на усилията на издателя Лъчезар Минчев. Нека парафразирам един друг майстор на магическия реализъм: „Не би следвало обаче някой да го бърка с почитаемия му съименник”. Съименникът в случая е преводачът на „За любовта…” Лъчезар Мишев. Малката разлика в двете фамилни имена е довела до доста грешки в българския интернет.

Издателят разкрива, че в основата на 13-годишната пауза в издаването на колумбийския писател у нас стои разочарованието на литературния агент г-жа Кармен Балселс от първото българско издание на „За любовта и други демони”. Самото издание от 1998 г. е осъществено на евтина вестникарска хартия, а и корицата е неумело изпълнена. Преводът е редактиран небрежно, липсват преноси на разделени между два реда думи, отстъпите на новите пасажи са неравномерни и пряката реч не е предадена според решението на автора, който в случая е предпочел кавички, а не тирета (все едно пише на английски или преразказва дочута история, а не предава речта по обичайния и на испански, и на български пряк, свидетелски начин). Някои от старите почитатели на Маркес сигурно още притежават томчето от 1998 г., което би трябвало да е в много лошо състояние, както толкова много хубави текстове с некачествено оформление от хаотичното време на 90-те.

„За любовта…” е посветена от Маркес лично на литературния му агент Кармен Балселс. „На Кармен Балселс, обляна в сълзи”, гласи посвещението в началото на книгата. И г-жа Балселс изпада в ярост, когато вижда небрежно изпълненото българско издание на книгата. В резултат Балселс отказва да работи с българи през следващите 13 години.

Чак между 2010-а и 2011-а Лъчезар Минчев успява да я убеди, че Маркес трябва да се появи на български език. В резултат отново излизат  дванайсетте странстващи разказа, а оттогава следват няколко преиздания и преводът на последната книга на писателя – „Спомен за моите тъжни проститутки”.

Кирил Маричков

Четири десетилетия след появата на „Сто години самота“, сега – през 2018-а – историята на семейство Буендия ще се появи така, както била е разказана от Габо. Отново можем спокойно да четем Маркес на български, а това вече си е реален магизъм.

Bookshop 728×90