Явор СИДЕРОВ
28.01.2026
В „Моята автобиография“ Луис Бунюел разказва как двамата със Салвадор Дали отишли на парижката премиера на филма си „Андалуското куче“ с джобове, пълни с камъни. Очаквали публиката да се скандализира и да ги нападне и се приготвили да се защитават. За тяхна изненада зрителите били толкова смаяни, че излезли от киното в пълно мълчание. Двамата тайно изхвърлили камъните.
Шокът от онези петнайсетина минути несвързани образи на бръснач, режещ човешко око, мравки, пъплещи по човешка ръка и мъртви магарета върху пиана, причинен от първата кинематографична среща на широката публика с фройдистката идея за несъзнатото, днес е невъзможен. Отдавна не се шокираме от нищо. Шокът днес дори е желан и търсен, за да ни извади от кататоничното безразличие или хроничния стрес. Изненадата е отстъпила на нормализирани психопатологии, за които ходим на терапия и които нищим (но никога не преодоляваме) с йога, психодрама, медикаменти, с честа смяна на партньори или липса на такива, с лайфстайл и дауншифтинг или маниакален кариеризъм. Имаме коучове, селф-хелп и спа процедури. Живеем едновременно в предмодерното, модерното и постмодерното, с мрачно предчувствие за постчовешкото и можем да се похвалим с всички неврози, които тази шизофренна практика ни носи.
Гийермо Лорка, 41-годишен чилийски enfant terrible с вид на модел и инстинкт на провокатор, има силна чувствителност за актуалното състояние на човешкия дух, или по-точно на духа на онази част от човеците, която съставлява бързо топящата се средна класа. Той очевидно знае, че шокът е мъртъв, че всички табута са прекрачени и свръхстимулираният съвременник не може да бъде изненадан и скандализиран, затова вкарва в употреба наследството от последните петстотин години визуални изкуства, за да извади наяве стари и нови страхове, доскорошни забрани и тайни перверзии, потиснати желания и открити травми. Резултатът е едновременно красив и страшен, поетичен и морбиден, извратен и невинен разказ за това какво значи да си западен човек от XXI-и век в условия на чезнещо благоденствие.
Гийермо Лорка, „Стаята на момчето“, 2024 г. Репродукция: Национална галерия
Технически погледнато, Лорка е съвършен академичен живописец, при това до голяма степен самоук. Академизмът му обаче свършва с техниката. Тематично той е митоман, фройдист, сюрреалист, еротоман, некрофил, крадец на идеи, визуален диджей, който с лекота смесва теми, сюжети и внушения. Напълно лишен от социална съвест или политическа (освен в най-общия естетически смисъл) позиция, Лорка е старомоден тълкувател на буржоазното подсъзнание. Причината вероятно е в чилийския му произход и възрастта му– въпреки фамилията си, която дели с един от най-големите поети на испаноезичния свят, жертва на франкизма, и която го свързва с Бунюел и ранния Дали, Лорка е строг индивидуалист, дете на Пиночет, на Милтън Фридман и Фон Хайек.
Гийермо Лорка, „Хосе“, 2024 г. Репродукция: Национална галерия
Цитатът (някои биха казали кражбата) е негов най-силен инструмент. Тук дебели херувими напомнят Рубенс. Там струпване на персонажи смътно наподобява Бош. Актеон води към древногръцката митология, красива гола девойка стъпва по отрязани мъжки глави – едновременен цитат (чисто визуален) на прерафаелитите и чисто тематичен – на „Юдит обезглавява Олоферн“ на Караваджо (ако предпочитате, на Артемизия Джентилески). Дали е навсякъде, без Лорка да прибягва до пряка заемка на издължените му и разтекли се животински фигури и механични часовници. Пищността и обсесията със смъртта е католическа. Картините са и палимпсест – тук-таме фонът е обелен или продупчен и оттатък изникват японски гравюри, фигури на хора и животни или интериори. Приближаването до самия ръб на кича и отдръпването в последния момент е авторовата версия на любовна игра преди смразяващия акт на разкритието, че сънят на буржоазния разум винаги ражда чудовища.
Е ли Лорка съвременен Гоя? Не, защото досега поне не е нарисувал „Сатурн поглъща сина си“ и най-вече „Разстрел на въстаници на 3 май 1808 година“.
Гийермо Лорка е на крачка от творческо безсмъртие, но все още му предстои да я направи – отвъд магичното и обсесиите на индивида към реалното и императивите на настоящето.
Гийермо Лорка, „Отвъд магичното“, до 15 февруари, НХГ Двореца.
Гийермо Лорка, „Срещата“, 2018 – 2019 г. Репродукция: Национална галерия
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
