Една жена обикновено не може да извая любимия си по поръчка, но точно такъв е случаят за Оливия Колман и Александър Скарсгард, които играят необуздани любовници в предстоящ филм. Излезе първият трейлър на „Wicker“ (Ракита), комедийна история за зряла жена, която все не може да намери любовта – докато не си я поръчва.
Колман е в образа на зловонна рибарка, която няма голям успех в любовта – или по-скоро в намирането на съпруг, което са две коренно различни неща за малкото общество, в което живее. Колкото и да се уверява, че любовта е по-скоро бреме, отколкото награда, накрая тя се поддава на натиска и поръчва на местния занаятчия (Питър Динклидж) да ú изплете съпруг от ракита. Така пред нея се появява високо и стройно плетено плашило (Александър Скарсгард), което впечатлява с твърдия си характер (и други атрибути), но също и с неочаквано дълбокия си душевен свят. Връзката им събужда у нея нещо примитивно и забравено, а в селския живот – вълна от ревност, и води до катаклизми, които заплашват да взривят безметежния селски живот.
В останалите роли са Елизабет Дебики, Ричард Грант и Ела Бруколери, чиято звезда изгря със сериала „Другата сестра Бенет“. Филмът е създаден от дуото Алекс Хюстън Фишер и Еланор Уилсън, които са едновременно сценаристи и режисьори.
Продукцията направи силна фестивална премиера още през януари и тогава Оливия Колман сподели, че сценарият е сред трите най-добри, които някога е чела. За да се въплъти в ракитения човек, Скарсгард носи детайлен плетен костюм и сложни лицеви протези.
„Бях доста смутен, когато прочетох сценария, обикновено ме влекат по-конфликтни герои с повече вътрешни сътресения и мрак – разказа актьорът на премиерата на фестивала „Сънданс“. – Изпитвах известен страх да играя този добродушен, мил и морално праведен герой.“
„Ракита“ ще има премиера на 23 октомври в избрани кина и седмица по-късно ще получи по-широко разпространение. Към момента няма информация дали продукцията ще има българска премиера.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.




