Силвия НЕДКОВА
16.09.2026
На първия учебен ден премиерът Румен Радев огласи идея, която очевидно вече е в процес на осъществяване – да бъдат въведени единни и задължителни за всички ученици учебници по литература, история и география.
Досега издателствата създаваха различни учебници, съобразени с национална методика, към която задължително се придържаха. Правилото беше ясно – Министерството на образованието задава параметрите, а детайлите се определят от авторите на учебниците. После всяко училище избира по кои да работи. Така е и в целия Европейски съюз, както и в други цивилизовани държави като Великобритания, САЩ, Австралия, Финландия, Норвегия…
Различните учебници позволяват известна свобода при интерпретация на фактите, различни тълкувания, простор на трактовките. Фактите са задължителни и еднакви, но контекстът може да промени ракурса. Например – Вапцаров като част от задължителната програма и неизбежна тема в матурите например, винаги е присъствал във всеки учебник по литература за съответния клас. Начинът, по който се обяснява неговата роля в българската книжовност обаче, след социализма не е бил диктуван от държавни цензори.
Идеята на Радев изтрива всяка възможност за отклонение от „правилната линия“. Учебникът ще бъде проверяван стриктно от идеологическите пазачи в министерството и ще определи как да се тълкува всеки факт в него. Говорим за унификация на идеите, не на темите.
Интересното е, че в дисциплини, където няма възможност за идеологическа интерпретация на фактите, учебниците – според идеята на правителството – могат да продължат да са различни. Физиката например борави с едни и същи базови понятия. По-логично е да се унифицира подобен учебник, отколкото друг, където тълкуванието е също толкова съществено, колкото и фактологията.
Но не е необходимо да търсим далеч откъде българският премиер се е вдъхновил за подобна промяна. Системата с унифициране на учебниците по литература и история е вече приложена. В две държави – Русия и Китай.
В Китай строго са унифицирани три учебни предмета – китайски език, история и „Морал и върховенство на закона“. За идеологическите и „национално значими предмети“ китайските правила изрично предвиждат „единно съставяне, единна проверка и единно използване“.
По-близък до българските намерения обаче е примерът с Русия. Там вече са въведени единни национални програми по руски език, литература, история, обществознание, география и безопасност. Върви се към система с единни държавни учебници и от тази учебна година за пръв път са въведени такива по история. Предстоят и останалите предмети. Любопитното е, че този процес е започнал от 2023 г., след началото на войната срещу Украйна.
България върви в посока, обратна на Европейския съюз. Доказателство за това е Гърция. Доскоро там е съществувал модел с единни държавни учебници. Само че южната ни съседка демонтира модела генерално и от тази година са одобрени цели 230 учебника, от които училищата ще могат да избират. Това е официално обявена реформа, наречена „многовариантен учебник“ и Гърция се гордее с новата посока в образованието, видно е по всички коментари – и официални, и на обикновените хора.
Но има и нещо, което нито Румен Радев, нито Министерството на образованието отчитат. Всъщност, младите хора не седят да четат учебници, както беше някога. Те имат достъп до информация навсякъде – през смартфони, компютри, изкуствен интелект. Любопитна съм да видя как родните чиновници ще се опитат да задължат ИИ да дава само идеологически проверени отговори.
Единният учебник ще бъде учителска тревога, не ученическа. И без това основната работа на тийнейджърите, тяхно цивилизационно задължение е да се противопоставят и бунтуват срещу наложените им ограничения. Така че може да се окаже, че правителството на Радев само себе си ще саботира с подобна недалновидна идея.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
