Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Работникът и колхозничката“ трябвало да бъдат голи

Защо Вера Мухина, създала скулптурата „еталон на социалистическия реализъм“, била смятана за неблагонадеждна в СССР

През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”. - „Работникът и колхозничката“ трябвало да бъдат голи

През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”.

Сто и тридесет години от рождението на най-прочутия съветски скулптор Вера Мухина (1889 – 1953) се навършват на 1 юли. Световна известност ѝ носи 24-метровата статуя „Работник и колхозничка” – „образец на монументалното изкуство”, „идеал и символ на съветската епоха”, призната за „еталон на социалистическия реализъм”. Но независимо от славата, премиите и ордена, Мухина никога не получава поръчки за скулптури на Ленин или Сталин.

„Работник и колхозничка” представлява скулптурна група от две фигури, мъжка и женска, изобразени в движение напред, със сърп и чук във вдигнатите си ръце. Монументът бил предназначен за павилиона на СССР на световното изложение в Париж през 1937 г. Паметникът е проектиран и сглобен в Москва, след това е разделен на 65 части и превозен с влак във Франция, където е събран отново.

Френската преса го оценява като „най-великото произведение на скулптурата на ХХ век”, а Пабло Пикасо пише:

„Колко красиви са съветските гиганти на фона на люляковото парижко небе“.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

През 1939 г. фигурите са монтирани върху десетметров постамент край Северния (тогава главен) вход на новопостроения комплекс ВДНХ (Изложба на постиженията на народното стопанство). През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”.

През 1938-а и 1939 г. В. И. Мухина работи над скулптурни фигури за украсата на Големия Москворецки мост: „Химнът на Интернационала”, „Пламъкът на революцията”, „Море”, „Земя”, „Плодородие”, „Хляб”. Последната е единствената изпълнена от Мухина, а останалите са пресъздадени по нейни скици след смъртта ѝ.

Вера Мухина през 1937 г. Снимка: Уикипедия

Но освен много талантлив творец, Вера Мухина е и дъщеря на милионер, преди революцията учи във Франция, сестра ѝ е живее в чужбина, а мъжът ѝ, лекарят Алексей Замков, през 1919 г. е арестуван от Петроградската ЧК по обвинение в участие в белогвардейски заговор. Освобождава го лично Менжински (приемник на Дзержински), благодарение на старо познанство. В началото на 30-те години Мухина е изселена от Москва, а след парижкото изложение повече не ѝ позволявано да пътува зад граница.

Бащата на Вера бил търговец и притежавал жилища в Рига, разказва руската редакция на Би Би Си. Родителите ѝ почиват рано и Вера и сестра ѝ са отгледани от братята на баща ѝ. Те подкрепяли страстта на племенницата си към изкуството и не пестели пари за обучението ѝ, но не се съгласяват да я пуснат да учи в „покварения“ Париж без надзор.

Но когато щастието не може, и нещастието помага: при пързаляне с шейна момичето си счупва носа и отива в Париж за операция. А там тръгва на уроци при скулптора Антоан Бурдел, ученик на Роден.

Първата любов на Вера Мухина е политическият емигрант Александър Вертепов. В началото на Първата световна война той се записва доброволец във френската армия и загива на фронта, а Мухина се завръща в Русия, завършва курсове за медицинска сестра и работи в болница.

С Алексей Замков, бъдещ професор по медицина, тя се среща през 1918 г., докато той лежи болен от тиф. Бракът им се оказа щастлив. На общия паметник над гроба им в Новодевическото гробище под портрета на съпруга ѝ пише: „Направих за хората всичко, което можах“, а под нейния (тя го надживява с 11 години): „Аз също”.

Първата известна работа на Мухина е бронзова „Селянка”. Мускулестите ръце, скръстени на гърдите, Мухина прави по образец от трицепсите на мъжа си. Скулптурата, изваяна по повод 10-годишнината от революцията, е изпратена на изложба във Венеция и откупена от Ватикана.

За мускулестите ръце на тази бронзова „Селянка” Мухина ползва за модел ръцете на мъжа си.

През 1930 г. Замков е уволнен, а на Мухина престават да дават поръчки. Съпрузите решават да бягат в Латвия. Но са задържани, разпитани и изселени във Воронеж. За връщането им към нормалния живот помага Максим Горки. При това той се притеснявал не за Мухина, а за мъжа ѝ, който го лекувал с изобретен от него хормонален препарат. По-късно Мухина прави паметници на Горки в Нижни Новгород и в Москва.

Идеята за изграждане на монументална статуя на покрива на съветския павилион в Париж е на архитекта Борис Иофан. Обявен е конкурс с условие композицията да изобразява мъж и жена и да включва сърп и чук. Проектът на Мухина печели и е реализиран с една-единствена промяна: Политбюро иска телата, които Мухина смята да изобрази голи, да бъдат „облечени”.

Височината на „Работник и колхозничка” е 24 метра, тежината – 75 тона. Скулптурата е направена от неръждаема стомана с електрозаваряване. Единственият аналог в света по онова време е Статуята на свободата, но при нея са използвани нитове.

Една нощ да огледа вече поставената в Москва скулптура пристига Сталин. Обикаля я от всички страни и без да каже нищо, се връща в автомобила си. Впоследствие става ясно: директорът на завода, в който заваряват стоманените листове, написал донос, че в гънките на полата на колхозничката може да се види профилът на Троцки.

Организаторите на изложбата разполагат един срещу друг павилионите на СССР и Германия, като разчитат на контраста. Вместо това се получава илюстрация на идентичните художествени вкусове на двата режима: неокласицизъм, бруталност, помпозност.

Германецът Йозеф Торак, автор на скулптурната композиция „Другарство“, изпълнява поръчката за мощна енергия, увереност и оптимизъм. Критиците отбелязват, че Мухина поставя в основата на образите си движението, а голите и държащи се за ръце мъже на Торак изглеждат статични.

Голямата награда за най-добър павилион е разделена между СССР и Германия. Съветските експонати получават 270 различни награди на изложението.

Французите предлагат да купят „Работник и колхозничка”, но съветските власти не се съгласяват.

В Москва скулптурата е поставена на по-нисък пиедестал, въпреки протестите на Мухина, която го нарича ​„дънер”. Усещането за полет изчезнало. По време на възстановяването на монумента през 2003 – 2009 г. е издигнат 34,5-метров пиедестал, точно съответстващ на височината на този в парижкия павилион.

Вера Мухина не се занимава само с монументална скулптура. Нейна модна колекция е представена през 1925 г. в Париж. Приписват ѝ също дизайна на прочутия съветски „граненый стакан“ (фасетирана чаша), халба за бира и ученическа униформа за момичета.

„Работник и колхозничка” през 1937-а (вляво) и през 2010 г. – след увеличаването на височината на постамента.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах