„Работникът и колхозничката“ трябвало да бъдат голи

Защо Вера Мухина, създала скулптурата „еталон на социалистическия реализъм“, била смятана за неблагонадеждна в СССР

През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”. - „Работникът и колхозничката“ трябвало да бъдат голи

През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”.

Сто и тридесет години от рождението на най-прочутия съветски скулптор Вера Мухина (1889 – 1953) се навършват на 1 юли. Световна известност ѝ носи 24-метровата статуя „Работник и колхозничка” – „образец на монументалното изкуство”, „идеал и символ на съветската епоха”, призната за „еталон на социалистическия реализъм”. Но независимо от славата, премиите и ордена, Мухина никога не получава поръчки за скулптури на Ленин или Сталин.

„Работник и колхозничка” представлява скулптурна група от две фигури, мъжка и женска, изобразени в движение напред, със сърп и чук във вдигнатите си ръце. Монументът бил предназначен за павилиона на СССР на световното изложение в Париж през 1937 г. Паметникът е проектиран и сглобен в Москва, след това е разделен на 65 части и превозен с влак във Франция, където е събран отново.

Френската преса го оценява като „най-великото произведение на скулптурата на ХХ век”, а Пабло Пикасо пише:

„Колко красиви са съветските гиганти на фона на люляковото парижко небе“.

Америка за България

През 1939 г. фигурите са монтирани върху десетметров постамент край Северния (тогава главен) вход на новопостроения комплекс ВДНХ (Изложба на постиженията на народното стопанство). През 1947 г. „Работник и колхозничка” по лично разпореждане на Сталин става емблема на най-голямото съветско киностудио „Мосфилм”.

През 1938-а и 1939 г. В. И. Мухина работи над скулптурни фигури за украсата на Големия Москворецки мост: „Химнът на Интернационала”, „Пламъкът на революцията”, „Море”, „Земя”, „Плодородие”, „Хляб”. Последната е единствената изпълнена от Мухина, а останалите са пресъздадени по нейни скици след смъртта ѝ.

Вера Мухина през 1937 г. Снимка: Уикипедия

Но освен много талантлив творец, Вера Мухина е и дъщеря на милионер, преди революцията учи във Франция, сестра ѝ е живее в чужбина, а мъжът ѝ, лекарят Алексей Замков, през 1919 г. е арестуван от Петроградската ЧК по обвинение в участие в белогвардейски заговор. Освобождава го лично Менжински (приемник на Дзержински), благодарение на старо познанство. В началото на 30-те години Мухина е изселена от Москва, а след парижкото изложение повече не ѝ позволявано да пътува зад граница.

Бащата на Вера бил търговец и притежавал жилища в Рига, разказва руската редакция на Би Би Си. Родителите ѝ почиват рано и Вера и сестра ѝ са отгледани от братята на баща ѝ. Те подкрепяли страстта на племенницата си към изкуството и не пестели пари за обучението ѝ, но не се съгласяват да я пуснат да учи в „покварения“ Париж без надзор.

Но когато щастието не може, и нещастието помага: при пързаляне с шейна момичето си счупва носа и отива в Париж за операция. А там тръгва на уроци при скулптора Антоан Бурдел, ученик на Роден.

Първата любов на Вера Мухина е политическият емигрант Александър Вертепов. В началото на Първата световна война той се записва доброволец във френската армия и загива на фронта, а Мухина се завръща в Русия, завършва курсове за медицинска сестра и работи в болница.

С Алексей Замков, бъдещ професор по медицина, тя се среща през 1918 г., докато той лежи болен от тиф. Бракът им се оказа щастлив. На общия паметник над гроба им в Новодевическото гробище под портрета на съпруга ѝ пише: „Направих за хората всичко, което можах“, а под нейния (тя го надживява с 11 години): „Аз също”.

Първата известна работа на Мухина е бронзова „Селянка”. Мускулестите ръце, скръстени на гърдите, Мухина прави по образец от трицепсите на мъжа си. Скулптурата, изваяна по повод 10-годишнината от революцията, е изпратена на изложба във Венеция и откупена от Ватикана.

За мускулестите ръце на тази бронзова „Селянка” Мухина ползва за модел ръцете на мъжа си.

През 1930 г. Замков е уволнен, а на Мухина престават да дават поръчки. Съпрузите решават да бягат в Латвия. Но са задържани, разпитани и изселени във Воронеж. За връщането им към нормалния живот помага Максим Горки. При това той се притеснявал не за Мухина, а за мъжа ѝ, който го лекувал с изобретен от него хормонален препарат. По-късно Мухина прави паметници на Горки в Нижни Новгород и в Москва.

Идеята за изграждане на монументална статуя на покрива на съветския павилион в Париж е на архитекта Борис Иофан. Обявен е конкурс с условие композицията да изобразява мъж и жена и да включва сърп и чук. Проектът на Мухина печели и е реализиран с една-единствена промяна: Политбюро иска телата, които Мухина смята да изобрази голи, да бъдат „облечени”.

Височината на „Работник и колхозничка” е 24 метра, тежината – 75 тона. Скулптурата е направена от неръждаема стомана с електрозаваряване. Единственият аналог в света по онова време е Статуята на свободата, но при нея са използвани нитове.

Една нощ да огледа вече поставената в Москва скулптура пристига Сталин. Обикаля я от всички страни и без да каже нищо, се връща в автомобила си. Впоследствие става ясно: директорът на завода, в който заваряват стоманените листове, написал донос, че в гънките на полата на колхозничката може да се види профилът на Троцки.

Организаторите на изложбата разполагат един срещу друг павилионите на СССР и Германия, като разчитат на контраста. Вместо това се получава илюстрация на идентичните художествени вкусове на двата режима: неокласицизъм, бруталност, помпозност.

Германецът Йозеф Торак, автор на скулптурната композиция „Другарство“, изпълнява поръчката за мощна енергия, увереност и оптимизъм. Критиците отбелязват, че Мухина поставя в основата на образите си движението, а голите и държащи се за ръце мъже на Торак изглеждат статични.

Голямата награда за най-добър павилион е разделена между СССР и Германия. Съветските експонати получават 270 различни награди на изложението.

Французите предлагат да купят „Работник и колхозничка”, но съветските власти не се съгласяват.

В Москва скулптурата е поставена на по-нисък пиедестал, въпреки протестите на Мухина, която го нарича ​„дънер”. Усещането за полет изчезнало. По време на възстановяването на монумента през 2003 – 2009 г. е издигнат 34,5-метров пиедестал, точно съответстващ на височината на този в парижкия павилион.

Вера Мухина не се занимава само с монументална скулптура. Нейна модна колекция е представена през 1925 г. в Париж. Приписват ѝ също дизайна на прочутия съветски „граненый стакан“ (фасетирана чаша), халба за бира и ученическа униформа за момичета.

„Работник и колхозничка” през 1937-а (вляво) и през 2010 г. – след увеличаването на височината на постамента.

Пловдив Джаз Фест