Британският изследовател Карл Бъшби преплува Ламанша тази седмица и се завърна в родината си, разказва Би Би Си. Пътешествието му през целия свят от Чили до Великобритания му отнема 28 години.
Бъшби, който сега е на 57 години, тръгва на път на 1 ноември 1998 г. Той определя две основни правила за пътуването, които спазва стриктно: да не се използват никакви транспортни средства и да се измине целият планиран маршрут.
В четвъртък Бъшби обяви, че е прекосил Ламанша и сега се отправя към родния си град Хъл.
„След всички тези години е толкова приятно да усетя родната си почва под краката си“, каза пред медиите пътешественикът.
Бъшби завършва предпоследния етап от пътуването си с плуване: той прекарва 20 часа в плуване през Ламанша и достига британския бряг близо до Дувър в 15,30 ч. на 5 октомври. Британската брегова охрана съобщи, че е координирала движенията му с френските власти, за да „гарантира спазването на всички протоколи за безопасност“.
Пътешественикът е посрещнат на брега от приятелите и семейството си, включително баща му, бившият войник от британските специални части Кийт Бъшби, и известният филмов режисьор Вернер Херцог, който прави пълнометражен документален филм за Бъшби, наречен „Walk of Life“.
През годините на пътуването си пътешественикът изминава повече от 48 хиляди км и прекосява 29 държави.
Визовите ограничения са му попречили да прекарва твърде много време в някои страни. Бъшби се е връщал няколко пъти в Мексико, където животът е сравнително евтин и именно там е прекарал пандемията от COVID-19. Пътешественикът периодично пътувал и до Съединените щати, където се намират неговите спонсори.
Всеки път обаче, преди да започне следващия етап от пътуването, Бъшби се връща точно до точката, където пешеходното му пътуване е прекъснато.
Бъшби е роден в Хъл през 1969 г. Той бил тормозен в училище заради дислексията си. Спомня тези години като „ад“. Казва, че е намирал утеха в природата, често прекарвайки свободното си време в наблюдение на птици в полята около дома си. По-късно се присъединява към армията и прекарва 12 години във военновъздушните сили. Именно по време на военната му служба му хрумва идеята да прекоси света пеша.
През 1998 г., на 29-годишна възраст, Карл тръгва от Пунта Аренас, най-южния град на Земята, разположен в южния край на Чили, с раница на гърба си и с единствената цел да се прибере пеша вкъщи в Хъл, Великобритания.
Първоначално той очаквал пътуването да отнеме около 12 години, но трудностите на пътуването, различни непредвидени обстоятелства и глобални катаклизми отлагат момента на завръщането у дома.
От Чили Карл поел на север през Аржентина, Перу, Еквадор и Колумбия.
Използвайки уменията, придобити по време на военната си служба, и съветите на баща си, Карл успява да избегне сблъсъци с въоръжени банди и да прекоси Дариенския пролом, сурова джунгла на границата между Колумбия и Панама. Това е единственият сухопътен маршрут, свързващ тези страни, както и Централна и Южна Америка, и един от най-опасните маршрути в света. След това пътят му го превежда през Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала и Мексико, преди да прекоси границите на Съединените щати и Канада.
През март 2006 г. към него се присъединява френският изследовател Димитри Кифер. Заедно те прекосяват Беринговия проток по леда, свързващ Аляска и Русия.
Близо до чукотското село Уелен те са задържани от руски граничари за незаконно преминаване на границата. Пътуващите са изправени пред забрана за влизане в Русия, което е можело да сложи край на цялото начинание. Апелативен съд обаче е позволил на Карл да продължи пътуването си. За целта се намесват вицепремиерът на Великобритания Джон Прескът и Роман Абрамович, по онова време губернатор на Чукотка и собственик на футболния клуб „Челси“.
Карл прекосява Сибир, Монголия и Китай, а след това стига до Туркменистан и Казахстан.
Поради напрегнатата международна ситуация, той решава да избегне Иран и вместо това да преплува Каспийско море до Азербайджан. Плуването му отнема 31 дни.
От Азербайджан Карл продължава пътуването си към Турция и след това стига до Европа.
През септември 2025 г. Карл Бъшби е в София. Няколко видеоклипа от страницата му във Фейсбук показват приключенията му в българската столица.
Към средата на юни 2026 г. той е вече в Белгия, като му остават само няколко седмици път до Кале, Франция. Ръководството на „Евротунел“ обаче отхвърля молбата му да влезе в Обединеното кралство през тунела под Ламанша. Така се стига до решението да преплува канала, което му отнема 20 часа.
Когато Карл потегля на пътешествие, той има само 500 долара в джоба си и никакви спонсори. Постепенно експедицията започва да се финансира предимно от собствените приходи на Карл, включително от публикации, сред които книгата му „Гигантски стъпки“, от негови публични прояви и от спонсори.
През 2007-2008 г., по време на световната финансова криза, той губи големи дарители. Впоследствие обаче намира нови, включително американска компания за производство на документални филми.
Майка му, Анджела, някога работничка във фабрика, а днес пенсионерка, го очаква с нетърпение в Хъл. В коментар пред Би Би Си тя казва, че ще чака сина си на вратата.
„Първо ще го прегърна, а после ще го попитам: „Карл, не закъсня ли малко да се прибереш?“, шегува се тя.
Карл споделя с репортери, че се радва да се завърне у дома, но изпитва тревога. Той каза, че е разговарял с други пътешественици, предприели дълги преходи, и те са му разказвали за чувствата на самота и вътрешно безпокойство, които са изпитвали след края на преходите си.
По собствените му думи, първите няколко дни в родината му са били много странни и все още свиква отново с Обединеното кралство.
„Все едно съм в друга държава. Нямаше ме 28 години и всичко се е променило. Свиквам отново да използвам британски лири. Отивам в магазина и не знам колко съм похарчил; трябва постоянно да ги преобразувам в долари. Дори не познавам много от марките на продуктите по рафтовете“, казва Бъшби.
На въпроса кой е най-важният урок, който е научил от пътуването си досега, той отговаря без колебание:
„Че 99,999% от хората са прекрасни“.
