Силвия НЕДКОВА
19.10.2026
Осемдесет и една години, след като Сталин, Рузвелт и Чърчил решават бъдещето на следвоенна Европа, Владимир Путин предлага нова, подобна среща. Този път на масата трябва да седнат Русия, САЩ и Китай. Историческият паралел е тревожен не само за Украйна, но и за всички държави, които помнят какво означава Великите сили да преговарят за съдбата на малките държави.
През февруари 1945 г. трима мъже се събират в двореца Ливадия край Ялта в Крим. Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил обсъждат как ще изглежда светът след разгрома на нацистка Германия. На стените висят карти, по които се чертаят бъдещи граници, определят се окупационни зони, преговаря се за правителства, територии и международни институции. Представителите на много от народите, чието бъдеще се обсъжда, не присъстват на масата.
Днес Владимир Путин изглежда иска да възкреси този формат.
„Уолстрийт джърнъл“ съобщава, че руският президент е предложил тристранна среща с Доналд Тръмп и Си Дзипин, на която да бъде обсъдено прекратяването на войната в Украйна. Според информацията предложението е направено по време на телефонния разговор между Путин и Тръмп на 9 октомври. Като възможно място се посочва китайския град Шънджън, където на 18 и 19 ноември ще се проведе срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков признава за предварителни разговори, но към момента няма окончателно решение за срещата, нито съгласуван публичен дневен ред. Американският държавен секретар Марко Рубио също потвърждава, че подобна възможност е обсъждана.
Най-важният участник в предполагаемите бъдещи преговори може да се окаже онзи, за когото няма предвидено място – Украйна.
Това е и първият голям исторически паралел с Ялта.
Когато Рузвелт, Чърчил и Сталин пристигат в Крим през 1945 г., Втората световна война все още не е завършила. Германия ще капитулира три месеца по-късно, а Япония ще продължи да воюва до септември. Тримата съюзнически лидери имат общ враг и обща военна цел, въпреки дълбоките идеологически противоречия помежду си. Те трябва да се споразумеят за капитулацията на Германия, репарациите, бъдещето на Полша и освобождаваните европейски страни, създаването на Организацията на обединените нации и включването на СССР във войната срещу Япония.
Днешната ситуация е принципно различна. Путин, Тръмп и Си не са съюзници, които току-що са победили общ враг. Русия води война срещу съседна държава, Съединените щати се опитват да посредничат за нейното прекратяване, а Китай поддържа стратегическо партньорство с Москва, без да е пряк участник във войната.
Евентуалната „Нова Ялта“ не би била конференция на победителите, които трябва да организират мира. Тя би могла да се превърне в конференция, на която една от воюващите страни се опитва да договори политическо признание за резултатите от употребата на сила срещу суверенна държава.
В Ялта Сталин разполага с огромно предимство, което нито Рузвелт, нито Чърчил могат да пренебрегнат. Червената армия вече контролира голяма част от Източна Европа. Съветските войници се намират там, където след войната Москва ще наложи доминиращото си политическо влияние. На дипломатическата маса Сталин до голяма степен се стреми да получи признание за реалности, установени с военна сила.
Неговите западни партньори приемат компромиси с надеждата да запазят сътрудничеството, да приключат войната и да изградят устойчива международна система. В документите на конференцията дори присъства изрично обещание за свободни избори и правото на освободените народи сами да определят своето управление.
Историята показва колко струват тези обещания, когато една от договарящите се държави има достатъчно военна мощ, за да наложи противоположен резултат.
Полша е може би най-показателният пример. Страната, заради която Великобритания влиза във войната през 1939 г., излиза от нея и попада в съветската сфера на влияние. Вместо обещаната политическа свобода, тя получава комунистически режим, зависим от Москва.
Ялта не създава с един-единствен подпис цялото разделение на Европа. То се оформя чрез военното настъпление, поредица от дипломатически решения, последващото съветско налагане на власт и началото на Студената война. Но името на кримския курорт остава символ на една политическа аксиома – съдбата на малките нации зависи от съотношението на силите между големите.
За България този въпрос има особен исторически смисъл. Нейната съдба не е решена за пръв път в Ялта, както често се твърди. Няколко месеца по-рано, на 9 октомври 1944 г., месец след като Червената армия е нахлула в пределите на България, а в страната е извършен преврат, Сталин и Чърчил се срещат в Москва и обсъждат разпределението на влиянието си върху Балканите. Британският премиер предлага да запишат съотношението на един обикновен лист хартия. Румъния получава 90 процента съветско влияние, Гърция 90 процента британско, Югославия и Унгария са разпределени поравно. За България първоначалното предложение е 75 процента съветско и 25 процента западно влияние.
Сталин взема син молив и отбелязва съгласието си върху листа. Но преговорите продължават. Съветската страна настоява за още по-голям дял в България, като в архивните свидетелства се появява искане за съотношение 90 към 10. Последвалите разговори довеждат до други предложения, сред които 80 към 20. Това не е юридическо прехвърляне на български суверенитет, нито окончателен договор за границите на държавата, но в крайна сметка е решаване на съдбата на цяла една държава, без тя да е поканена на масата за преговори.
Според мемоарите на Чърчил, в един момент самият той се смущава от цинизма на случващото се и предлага листът да бъде изгорен. Сталин отказва.
За милиони хора резултатите от следвоенното разделение на Европа определят живота им в продължение на десетилетия.
Именно затова евентуалната среща на Путин, Тръмп и Си Дзинпин би имала толкова силно символно значение. Тя би могла да покаже завръщане към представата, че светът се управлява чрез споразумения между няколко Велики сили, докато останалите държави трябва да се приспособяват към решенията им.
Възможните интереси на тримата обаче съвсем не са еднакви.
За Путин такава среща би била дипломатически успех дори без подписването на конкретно споразумение. Самото присъствие на руския президент редом до лидерите на САЩ и Китай би означавало демонстративно завръщане на Русия в центъра на световната дипломация. Москва би получила възможност да представя военния конфликт в Украйна не като въпрос за нарушаването на международното право, а като част от по-голямо споразумение за сигурността и разпределението на влиянието в Европа.
След нахлуването в Украйна през 2022 г. Русия многократно настоява, че сигурността ù не може да бъде гарантирана без преразглеждане на европейския ред за сигурност. Зад това искане стои и претенцията Москва да разполага с особени права върху решенията на съседните държави, включително върху техния избор на военни съюзи.
Една среща, в която Путин преговаря директно с американския и китайския президент за украинското бъдеще, би могла да даде международна легитимност на самата претенция, дори ако не бъдат признати конкретни териториални завоевания.
Доналд Тръмп би могъл да види тази среща по различен начин. За него евентуална договореност за Украйна би представлявала доказателство за способността му да постига резултати чрез лична дипломация. Той многократно е демонстрирал предпочитание към преки преговори между лидерите и към споразумения, представяни като големи политически сделки.
Но Си Дзинпин е най-сложната фигура в предполагаемия триъгълник.
Китай има интерес от международен ред, който ограничава американското едностранно влияние. Пекин поддържа стратегически отношения с Москва, но едновременно с това разчита на огромни икономически връзки със Съединените щати и Европа. Китайският президент едва ли би приел автоматично ролята, която Путин му отрежда в една нова геополитическа конфигурация.
Има още една съществена разлика между големите сили от 1945 г. и днешните претенденти да определят световния ред.
В Ялта присъства Чърчил, който представлява Великобритания, една все още огромна империя, но и страна, чието международно могъщество постепенно отстъпва пред възхода на САЩ и СССР. Съветският съюз е извоювал статута си на свръхсила с колосални човешки жертви и с военния разгром на нацистка Германия. Съединените щати се превръщат във водещата икономическа сила на следвоенния свят.
Днес Русия не е икономически равностойна на САЩ и Китай. Нейните претенции за глобално влияние се опират главно на ядрения арсенал, военните възможности, природните ресурси и постоянното място в Съвета за сигурност на ООН. Ако Путин успее да седне на масата като равен на Тръмп и Си Дзинпин, това би било важна политическа компенсация за икономическата асиметрия между трите държави. Дори не е нужно Путин да получи всичко, което иска. Достатъчно е да наложи представата, че без Русия не може да бъде взето нито едно голямо решение за бъдещето на Европа.
Особено показателно е кой отсъства от предложения формат.
Европейският съюз, който има пряк интерес от изхода на войната, няма собствено място сред тримата. Нито Германия, нито Франция, нито Великобритания са част от предложената конфигурация. Европейските държави, които предоставят политическа, финансова и военна подкрепа на Украйна, са предварително изключени от разговор, чиито последици засягат непосредствено тяхната сигурност.
Тук историческият паралел с Ялта става особено остър. През 1945 г. Европа е разрушена от война и военната ù съдба до голяма степен вече е решена на бойното поле, докато през 2026 г. Европейският съюз е огромен икономически и политически фактор с развити институции, собствена дипломация и значителни отбранителни ресурси, макар и без единно държавно управление и с продължаваща зависимост от американските военни способности.
Най-тревожният въпрос обаче остава дали в подобни преговори изобщо би могло да има място за принципа, върху който е изграден международният ред след 1945 г. – категоричната и вече възприемаща се като основен фактор за мира забрана за завладяване на чужда територия със сила.
Има известна историческа ирония в това, че Ялтенската конференция е сред събитията, които подготвят създаването на Организацията на обединените нации. Нейните участници договарят важни елементи от бъдещата система за колективна сигурност и процедурата за гласуване в Съвета за сигурност. Декларацията за освободена Европа потвърждава правото на народите сами да избират своето управление.
Осем десетилетия по-късно държавата, наследила съветското постоянно място в Съвета за сигурност, води война, която Общото събрание на ООН осъжда като агресия. А нейният президент предлага преговори, които могат да поставят съдбата на нападнатата държава в ръцете на големите сили. Съществува опасност международната дипломация отново да започне да възприема суверенитета не като право, а като предмет на договаряне.
И все пак сме далеч от алюзията с Ялта. През 1945 г. Червената армия вече се намира в сърцето на Европа. Днес Русия не контролира цяла Украйна, украинската държава продължава да се съпротивлява, а европейските страни имат реални възможности да влияят върху изхода от войната. Дори тримата лидери да постигнат политическа договореност, тя не би могла автоматично да реши съдбата на Украйна без украинското съгласие или да задължи европейските съюзници да я изпълнят.
Путин не се нуждае непременно от нова снимка, която да повтори прочутия кадър на тримата държавници пред Ливадийския дворец. За него много по-ценна би била възможността да възстанови духа на стария геополитически принцип: великите сили разговарят помежду си, а по-малките държави научават резултата.
Съществува обаче и един детайл от историята, който може да се окаже по-важен от самата конференция в Ялта.
През октомври 1944 г., когато Чърчил предлага на Сталин да изгорят листа с процентите за разпределение на Балканите, британският премиер поне за миг осъзнава колко безочливо изглежда решаването на съдбата на милиони хора върху обикновен къс хартия. Сталин предпочита листът да остане.
Осемдесет и една години по-късно въпросът е дали светът отново ще позволи да бъде управляван по този начин. И дали в „Новата Ялта“ изобщо ще се намери някой, който да предложи листът да бъде изгорен.
