Необичаен релеф с Кибела и три нимфи е открит от археолозите на НИМ в крепостта „Балък дере“ – там, където преди години бе намерен старобългарски надпис от времето на цар Симеон, съобщиха от Националния исторически музей. Намереният храм вероятно е една от последните езически обители в Тракия.
Откритието дава нови сведения за религиозния живот по българските земи през късната Античност, когато християнството вече се е наложило като официална религия в Римската империя, но традиционните езически култове продължават да съществуват.
Проучванията в крепостта „Балък дере“ в близост до Ивайловград се ръководят от археолога Ивайло Кънев и са съсредоточени върху храмов комплекс, чието функциониране вероятно започва през III век.
Откритият храм е с обща дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток-северозапад. Вътрешното пространство е разделено на три последователно свързани помещения. В първото се намира олтарът, във второто е разположен жертвеникът, а третото вероятно е служило за съхраняване на даровете, поднасяни на почитаните божества.
Изключително впечатляващо е разположението на тези структурни елементи в една линия. Според археолозите именно тази особеност придава на откритието съществена научна стойност. На практика за първи път в археологическата практика са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в едно пространство в градска среда през Античността до V в. По този начин откритието се нарежда сред значимите постижения в археологическите изследвания на античната религиозна архитектура и допринася за по-задълбоченото разбиране на нейното развитие през късната Античност.
Важна следа към предназначението на храма дава откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според изследователите подобна комбинация от изображения – на трите нимфи и Кибела в една композиция, се среща за първи път. Находката поставя акцент върху възможната връзка между храма и култовете към тези божества.
Според изследователите подобна комбинация от изображения – на трите нимфи и Кибела в една композиция, се среща за първи път. Снимка: Национален исторически музей
Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дава наличието на воден канал около целия храм и близостта на река Арда. Тези особености са основание за изграждане на работна хипотеза, че на мястото е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.
Археолозите допускат, че храмът е продължил да функционира и след утвърждаването на християнството. Предполага се, че той е бил опожарен около средата на V век, вероятно във връзка с противопоставянето срещу езическите култове. Засега обаче няма категорични доказателства, че разрушаването му е било резултат именно от религиозно преследване.
Местността „Балък дере“ край село Хухла отдавна привлича вниманието на учените. Първите разкопки там започват през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова, а от 2007 г. проучванията се ръководят от Ивайло Кънев. На възвишението е разположена крепост с площ около 10 декара, заемала стратегическо положение по пътищата между Тракия и Източните Родопи.
Археологическите находки свидетелстват, че мястото е било обитавано в продължение на приблизително десет столетия, от III до XIII век. Първоначално обектът е разглеждан предимно като военно укрепление, но разкопките постепенно разкриват значително по-сложна картина. Открити са улици, каменни настилки, площади, монументални постройки и архитектурни елементи, които подсказват, че крепостта е била и важен обществен и религиозен център.
Едно от най-интересните открития в „Балък дере“ е направено през 2022 г., когато археолозите попадат на сгъната оловна пластина със старобългарски кирилски надпис. Текстът е разположен върху 11 реда, седем от едната страна и четири от другата, и съдържа молитва към свети Димитър, както и имената Никола и Павел.
По палеографски белези надписът се датира към X век. Според една от хипотезите амулетът е принадлежал на български воин, участвал във военните действия на цар Симеон срещу Византия. Находката представлява важно свидетелство за ранното разпространение на кирилицата и християнската книжовна традиция в югоизточните български земи.
Крепостта е свързвана и с друга значима страница от средновековната българска история. Съществува предположение, че тя може да бъде идентифицирана с Родостица, спомената от хрониста на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен във връзка с военните действия на цар Калоян срещу Латинската империя през 1206 г. Идентификацията обаче остава хипотетична, тъй като засега не е открито пряко доказателство за историческото име на укреплението.
През годините археолозите са установили и многократно преизползване на материали от по-ранните постройки. При проучванията през 2021 г. например е разкрито средновековно жилище от XIII век, в чиято конструкция е включен голям античен мраморен блок.
Новото откритие допълва историята на „Балък дере“ с един от най-ранните и малко познати периоди от съществуването на селището. Ако предположенията за предназначението и времето на разрушаване на светилището бъдат потвърдени, обектът може да се окаже особено важен за изследването на прехода от езичество към християнство в Тракия.
