Нов механизъм за достъп до електронни доказателства действа от август 2026 г. в Европейския съюз, става ясно от сайта на ЕК, където е публикуван Регламент 2023/1543 за електронните доказателства. Той позволява и на българските разследващи органи при определени условия да изискват съдържанието на лични разговори с изкуствен интелект. OpenAI в официалните си изявления признава, че предоставя подобна информация на държавните институции.
Българската прокуратура и разследващите органи могат по законов ред да поискат достъп до личните разговори на гражданите с ChatGPT. При наличие на необходимите правни основания може да бъде изискано не само кой е използвал услугата, но и какво е написал, какви отговори е получил и какви документи е предоставил за обработка. Това не означава свободен достъп до всички разговори, но означава, че поверителността им не е абсолютна.
От 18 август 2026 г. в Европейския съюз се прилага Регламент 2023/1543 за електронните доказателства. Той позволява на компетентните органи в държавите членки да издават заповеди за предоставяне и запазване на данни, намиращи се при доставчици на цифрови услуги в други европейски държави. За получаването на съдържание се изискват по-строги гаранции, включително съдебна санкция, а по общото правило механизмът се прилага за престъпления, за които законът предвижда максимално наказание поне три години лишаване от свобода, както и за някои специално посочени престъпления.
За българските потребители на ChatGPT отговорното дружество е OpenAI Ireland Limited, регистрирано в Ирландия. Българските органи могат да поискат информация чрез приложимите европейски и международни правни механизми. Самата OpenAI потвърждава в официалната си политика, че предоставя съдържание на разговори при валидно правно основание, а в извънредни ситуации, свързани с непосредствена опасност за човешки живот, допуска и спешно предоставяне на информация.
Според официалния отчет на OpenAI през първата половина на 2026 г. компанията е получила от държавни институции по света 146 искания за съдържание на потребителски разговори и файлове. При 88 от тях е предоставила информация за общо 130 акаунта. Отделно са постъпили 620 искания за идентификационни и други данни, несвързани със съдържанието на разговорите, като в 441 случая компанията е предоставила информация. Няма публична разбивка, която да показва дали сред тези искания има и такива от българските власти.
Показателен е и съдебният спор в САЩ между OpenAI и „Ню Йорк Таймс“. През 2025 г. компанията е задължена временно да съхранява огромно количество потребителски разговори, включително изтрити от потребителите, заради дело за авторски права. Впоследствие задължението за запазване на нови разговори отпада, но определени вече съхранени данни остават предмет на съдебния процес. През декември 2025 г. OpenAI потвърждава и изпълнението на съдебно разпореждане за предоставяне на достъп до 20 милиона разговора при мерки за защита на личната информация.
Този случай показва, че дори изтриването на разговора не винаги гарантира незабавното му и окончателно унищожаване. Според правилата на OpenAI изтритите чатове обичайно се премахват от системите в срок до 30 дни, но съществуват изключения, включително когато законът изисква запазването им. Временните разговори също могат да бъдат съхранявани до 30 дни.
В Съединените щати достъпът на правоохранителните органи до съдържанието на разговорите се осъществява чрез съдебни процедури, включително по федералния Stored Communications Act. Съществуват и отделни механизми за искания, свързани с националната сигурност. В Русия законодателството предвижда широки задължения за съхраняване на електронни комуникации и предоставянето им на службите за сигурност. Това обаче не означава, че руските власти имат пряк достъп до ChatGPT, който дори не е официално достъпен в страната. Няма публично потвърден случай OpenAI да е предоставила лични разговори на руските власти.
Разговорите с изкуствения интелект не придобиват автоматично специална правна защита само защото потребителят ги възприема като лични. GDPR и европейското законодателство поставят ограничения пред достъпа, но не го изключват при законосъобразно разследване.
Българските власти имат законови механизми да поискат и при изпълнение на необходимите условия да получат съдържанието на личните разговори на граждани с ChatGPT. Няма публично доказателство, че това вече е направено в България, но няма и юридическа гаранция, че разговорите на българските потребители са недостъпни за разследващите институции.
