Една жена, останала в сянката на знаменитата си сестра Лора и на трагичната ù любов с Пейо Яворов, ще се появи под светлините на Народния театър „Иван Вазов“. На 4 ноември на сцена „Апостол Карамитев“ ще се състои премиерата на „Седем нощи на Виола Каравелова“, спектакъл на режисьора и драматург Боян Крачолов. В ролята на Виола ще бъде актрисата Надя Керанова.
Изборът на този женски образ не е случаен. Виола Каравелова принадлежи на едно от най-известните семейства в следосвобожденска България. Тя е дъщеря на министър-председателя Петко Каравелов и на общественичката Екатерина Каравелова, сестра е на Лора Каравелова, а вторият ù съпруг е журналистът Йосиф Хербст, една от най-значимите фигури в българската публицистика през първите десетилетия на ХХ век. Въпреки това името ù почти отсъства от учебниците и популярните исторически книги.
Режисьорът Боян Крачолов смята, че съдбата ù е не по-малко трагична от тази на Лора и я свързва с древногръцката Елпис, олицетворение на надеждата. Режисьорът обяснява намерението си да представи Виола с желанието да поправи една историческа несправедливост и жената, прекарала последните години от живота си в очакване и търсене на изчезналия си съпруг, най-сетне да излезе от периферията на паметта.
Виола Каравелова е родена през 1884 г. Тя е втората дъщеря в семейството на Петко и Екатерина Каравелови. Първородната им дъщеря Радка умира на двегодишна възраст от скарлатина, а през 1886 г. се ражда Лора. Според биографичните разкази Виола получава името си от героинята на Шекспировата комедия „Дванайсета нощ“, която родителите ù гледали като студенти в Москва. Така името ù още от раждането е свързано с театъра.
Двете сестри получават образование, необичайно за повечето български момичета по онова време. Лора учи във Франция и Белгия, а Виола завършва Елисаветинския институт за благородни девици в Санкт Петербург. Тя владее чужди езици, чете европейска литература в оригинал и се движи в средите на образованото столично общество.
Френският журналист Марсел Дюнан я описва като нежна жена със сини очи, която се отличава от останалите дами в тогавашната българска столица не само с външността си, но и с мисленето и начина си на общуване. В спомените на съвременниците си Виола остава като чувствителна, интелигентна и по-скоро затворена млада жена, която трудно се приспособява към светските условности.
Животът ù обаче се определя в значителна степен от властната ù майка. Екатерина Каравелова е сред най-образованите и влиятелни българки на своето време, общественичка, публицистка, преводачка и защитничка на женските права. В отношенията с дъщерите си обаче тя поставя на първо място семейната репутация и социалната сигурност.
Сред ухажорите на Виола е бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев, тогава млад и беден журналист. Той дори поискал ръката ù, но Екатерина Каравелова не одобрила предложението. За този епизод свидетелства самата тя в дневника си.
През 1910 г. Виола се омъжва за Илия Белинов, наследник на заможно семейство. Младоженците заминават за Париж и живеят там около две години. Ражда им се син, Иван. Бракът обаче се разпада. Според биографичните публикации Белинов водел разточителен живот, имал извънбрачни връзки и пренебрегвал семейството си. Виола се завръща с детето в София и се развежда.
През 1913 г. преживява и трагедията на по-малката си сестра Лора, която се самоубива след драматичния си брак с Пейо Яворов. Докато смъртта на Лора предизвиква огромен обществен скандал, превръщайки отношенията ù с поета в една от най-обсъжданите истории на българската литература, Виола остава встрани от публичното внимание.
Няколко години по-късно в живота ù влиза Йосиф Хербст. Роден през 1875 г. в Одрин, той е военен по образование, участник във войните и един от най-ярките български журналисти. Бил е директор на печата, редактор и издател на редица вестници, сред които „Днес“, „Ек“ и „АБВ“, както и на списанието „Вик за свободни хора“. Отличава се с независимите си позиции и с критиките срещу политическото насилие.
През 1921 г. Виола и Хербст се женят. Тя приема юдаизма и името Сара, а венчавката им се състои в Софийската синагога. За разлика от първия ù брак, този съюз е основан на силна взаимна привързаност.
Щастието им продължава едва няколко години. В началото на 1924 г. от пневмония умира синът на Виола от първия ù брак. След тази загуба идва и катастрофата, която окончателно преобръща живота ù. На 16 април 1925 г., в деня на атентата в църквата „Света Неделя“, Йосиф Хербст е арестуван. Въпреки че публично осъжда атентата, той попада сред жертвите на последвалите политически репресии. Журналистът е известен с острите си публикации срещу управлението на Александър Цанков, особено след насилието, последвало Септемврийското въстание през 1923 г. Няколко седмици преди ареста си той става свидетел на действия на военни, свързани с убийството на политически активист, и публично съобщава за случая.
След задържането си Хербст изчезва безследно. Обстоятелствата около убийството му и мястото, където са останките му, не са установени.
От този момент животът на Виола Каравелова се превръща в продължително търсене на истината. Тя обикаля полицейски управления, институции и редакции, опитва се да установи къде е отведен съпругът ù и настоява властите да дадат обяснение. Според запазените разкази се появява по софийските улици със снимката му, прикрепена към дрехата ù, и пита непознати дали са го виждали.
Но Виола не е само отчаяна жена, изгубила съпруга си. Тя предприема и конкретни действия срещу държавната власт. В края на юни 1925 г. изпраща писмо до министър-председателя Александър Цанков, в което осъжда незаконното задържане на Хербст. Позовава се на удостоверение № 3905 от 27 юни, според което Софийският военно-полеви съд е признал, че журналистът не се издирва по Закона за защита на държавата и освобождаването му е наложително. В писмото тя настоява за незабавното разкриване на истината и за освобождаване на незаконно задържаните.
В Държавна агенция „Архиви“ е запазено полицейското досие на Йосиф Хербст, което съдържа и рапорти от проследяването на Виола Хербст. Интересът на полицията не е приключил с изчезването на журналиста, а се е насочил и към съпругата му.
През следващите девет години Виола не успява да се примири с изчезването на Хербст. Свидетелствата за състоянието ù описват постепенно задълбочаващо се психическо страдание, социална изолация и загуба на връзка с действителността.
Виола Каравелова умира през 1934 г., едва на 49 години. Майка ù Екатерина, която вече е погребала съпруга си и другите си две дъщери, я надживява с тринадесет години.
Именно в тази история Боян Крачолов открива материал за новия си спектакъл. Макар да е замислен като моноспектакъл, „Седем нощи на Виола Каравелова“ всъщност предполага присъствието на множество отсъстващи персонажи – влиятелната майка Екатерина, знаменитата сестра Лора, Яворов, Андрей Ляпчев, Йосиф Хербст и държавните чиновници, които отказват да разкрият съдбата му.
Постановката е разказ за България през първата четвърт на ХХ век, когато политическото насилие нахлува в живота на едно от най-известните семейства в страната.
Повече от девет десетилетия след смъртта на Виола Каравелова Народният театър се опитва да върне гласа на една жена, останала между два големи исторически разказа – любовната трагедия на Лора и Яворов и политическото убийство на Йосиф Хербст. Нейният собствен живот обикновено е бил само бележка под линия към тях. Сега за първи път в тази постановка именно тя ще застане в центъра на историята.
Боян Крачолов е един от най-интересните съвременни театрални режисьори. Носител е на награда „Аскеер 2017“ в категория „Изгряваща звезда“ за спектакъла „Това НЕ е Хамлет“ и има номинация за „Аскеер 2021“ за съвременна българска драматургия за „Монетата“. През 2024 г. печели „Икар“ за режисура за „Петрови в грипа и около него“. През 2025 г. е премиерата на спектакъла „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, с който прави своя дебют на Голяма сцена в Народния театър и за който получава номинация за „Икар“ в категория „Режисура“. От тази учебна година той е асистент на доц. д-р Явор Гърдев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
