Обикновен фашизъм

„Мусолини е колега журналист. И за него Хемингуей е казал, че той е един едър мъж, който просто е искал влаковете в Италия да пристигат навреме.“

Репликата е на журналистката, пиарка и… хм, писателка Ангелина Ангелова, която участва в предаването  „Черешката на тортата“ на Нова телевизия. Изрече я, докато слагаше престилка за готвене с образа на Мусолини по повод „италианската нотка“ в ястията, които приготви за гостите си.

И за съжаление това не беше някакъв фин сарказъм. Сериозно го каза, след като изброи един куп университети, в които е учила, и фирми, в които е работила. Шеф-готвачът Манчев, без да уточнява в колко унивреситета е бил, реагира веднага остро:

„Да бе, той с това е бил най-известен, с колонката си в неделното издание. Не ми харесва тази престилка“.

Шеф-готвачът се оказа по журналист от журналистката-пиарка…

Всъщност, нека първо реабилитараме горкия Хемингуей, който определено също е известен с това, че е бил колега-журналист. В своя кореспонденция от Италия до „Торонто дейли“, публикувана на 27 януари 1923 година, Хемингуей нарича Мусолини „най-големият блъф на Европа“.

„Ако Мусолини накара да ме изведат и да ме разстрелят, аз пак ще продължавам да смятам, че той е един голям блъф. И разстрелът му ще е блъф!“

В кореспонденцията си той описва и как диктаторът събира журналисти и кореспонденти, за да говори пред тях, но ги държи дълго време в залата, без да им обръща внимание, зачетен в дебела книга.

„Когато влезе в залата, не вдигна поглед от книгата, един вид, толкова е концентриран в четенето… Минах зад него и погледнах какво чете. Дебел френско-английски речник, който той държеше наобратно.“

Това са истинските думи на Хемингуей за Мусолини. В резултат на тях „Сбогом на оръжията“ е забранена в Италия.

А влаковете?

Репликата за влаковете не е на Хемингуей, както става ясно от горното, а е популярна по времето на фашизма в Италия. Тя бе възродена отново от неофашистите и Берлускони като поредния опит да се омаловажат престъпленията, извършени по време на диктатурата.

Идвайки на власт, Мусолини обещава да възроди икономиката и да оправи държавата, а неговите последователи резюмират това с думите:

„И дори влаковете отново са точни“.

А точни ли са влаковете по негово време наистина? Всъщност не, но италианското жепе не е важно за разказа. Защото Мусолини не е известен с уменията си на машинист и регулировчик, а с диктатурата, която отнема хиляди животи, с това, че замесва Италия във войната на страната на Хитлер и най-вече с прогонването и убийството на италианските евреи. Все неща, които хич не пасват на средиземноморската кухня, която една журналистка може да приготви, докарана с престилка с лика му.

Така че, за да отговаря на истината, репликата на младата дама в „Черешката на тортата“ трябваше да звучи така:

„Мусолини изби десетки хиляди евреи, разстреля и измъчваше още десетки хиляди, които се опитаха да се противопоставят на политиката, нападна други държави и народи, като и там причини смърт и разрушения, но да, по негово време влаковете бяха точни!“.

Така казано, можем да се съгласим и че пиарката и италианският господин действително са си били колеги. Аз пък предпочитам да смятам за колега Хемингуей, не че мога да му стъпя на малкия пръст.

Разбира се, една такава случка може да се омаловажи по много начини. Например с това, че е пълно с тениски на Че Гевара, също отнел хиляди животи. Или пък на Ленин и СССР, даже тези символи върху дрешки били някакъв последен хит на световната мода и можели да се видят по сексапилните извивки на Ким Кардашиян и котилото от милиони подражателки навсякъде по света. Провокацията със сатрапи е новото черно. Сигурно е така. Но кой от вас би си сложил тениска с картинка на башибозук, палещ Батак, например? Или би се разходил из Своге с яке, на чийто гръб пише нещо хитроумно за прекрасните пътища в района? Еми същото е да си вържеш и престилка с Мусолини в кухнята и да го покажеш по телевизията.

Иронично, но предаването с фашистката престилка бе излъчено точно в деня, в който италианските университети се извиниха на всички онези 1200 професори и преподаватели, изхвърлени през 1938-а от режима на Мусолини. И у нас евреите са били изключвани от студентските си курсове, но даже не се говори за това. Как тогава някоя пиарка да се сети, че не е редно да връзва престилка с фашист в ефир? Утре някоя нейна колежка може да направи вурстчета с кисело зеле и да ни разказва какъв прекрасен лекар е бил Менгеле. За протокола – експериментите с живи хора, които той е правил в концлагера, не са допринесли абсолютно нищо за медицината, макар да битува легендата, че смъртта им е помогнала за напредъка ѝ. Така че не си правете труда с вурстчетата.

И преди да се титулувате „пиарки“ и „журналистки“, прочетете нещо в някоя книга. И по възможност не я дръжте наобратно.