За пръв път в историята на археологическите проучвания на древна Троя е открит музикален инструмент, съобщава турското Министерство на културата и туризма. Флейта, изработена от кост преди около 2800 години, е намерена при разкопки в легендарния град на територията на днешна Турция. Учените са попаднали и на друга изключителна находка – глава на антропоморфен идол на приблизително 4500 години, принадлежала на общност, обитавала Троя много преди времето, с което се свързва прочутата Троянска война.
Откритията, обявени от турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой, са резултат от разкопките по програмата „Наследство за бъдещето“, а ръководител на археологическата експедиция е проф. Рюстем Аслан от Университета „Чанаккале Онсекиз Март“. През настоящия сезон археолозите работят на четири различни места в древния град.
Флейтата произхожда от археологически пласт, датиран около VIII век пр. Хр., времето, когато според преобладаващите хипотези е живял Омир. Частта за вдъхване на въздух е запазена, което позволява на изследователите да проучат конструкцията на музикалния инструмент.
За повече от век и половина систематични археологически проучвания в Троя са открити хиляди предмети, свързани с войната, занаятите, търговията, религията и всекидневието. Досега нито един от тях не е бил разпознат като музикален инструмент. Новата находка представлява първото пряко веществено доказателство за музикалната култура на обитателите на града.
Не е известно дали флейтата е използвана при религиозни церемонии, обществени празненства или в ежедневието. Музиката е имала важно място в древногръцката култура, включително в обредите, свързани с бог Дионис, но засега няма основания новооткритият инструмент да бъде отнесен към определен култ.
Особено интересна е връзката с Омировия свят. Проф. Рюстем Аслан обръща внимание на съвпадението между датировката на инструмента и времето, с което изследователите свързват оформянето на Омировите епоси. Той припомня и песента на сирените от „Одисея“, която може би е била свързана със звученето на подобна флейта.
Втората находка отвежда археолозите около 1700 години назад във времето от Омировите времена. В района на градската порта на Троя II, укрепено селище от ранната бронзова епоха, е намерена глава на малка човешка фигурка. Артефактът е датиран приблизително към 4500 г. пр. Хр. и е открит в пласт от пожар.
Според проф. Аслан подобни предмети са изключително редки за Троя. Особената стойност на новото откритие е в това, че идолът е намерен в добре установен археологически контекст, който може да помогне за изясняване на неговата възраст и предназначение.
Антропоморфните идоли са характерни за редица праисторически култури в Западна Анатолия. Предполага се, че някои са имали ритуално или символично значение, но конкретната функция на новата находка все още не е установена. Не е доказано дали е портрет на божество, предшественик или друг значим за древната общност образ.
Троя II показва ранно развитие на укрепеното селище и крие доказателства за засилени контакти между западноанатолийските общности и Егейския свят. Именно от този етап произхождат част от най-известните археологически находки на обекта, включително съкровищата, които Хайнрих Шлиман през XIX век погрешно свързва с Приам, царя от Омировия епос. В действителност те принадлежат на значително по-ранна епоха.
Двата новооткрити артефакта показват колко различни исторически светове се крият под името Троя. Едната е създадена във време, когато градът вече принадлежи към света на гръцката Античност. Другата е от цивилизация, съществувала векове преди предполагаемите събития, вдъхновили „Илиада“.
Двата артефакта вече са включени в инвентара на Музея на Троя. Предстои по-нататъшното им научно изследване и консервация.
