Силвия НЕДКОВА
27.10.2026
Понякога историята не се повтаря като фарс, а се маскира като прессъобщение. Преди 58 години Политбюро на БКП приема специално решение за ръководството на печата, радиото и телевизията. Днес правителствената пресслужба отново определя задълженията на журналистите към властта.
Вчера правителствената информационна служба на Министерския съвет обясни на българските медии какви са техните задължения. Поводът беше разпространеният през официалните правителствени канали призив на премиера Румен Радев да се гласува за кандидат-президента Илияна Йотова. Вместо да се ограничи до защита на собствените си действия, пресслужбата реши да даде професионални наставления на журналистите.
Според нея медиите са длъжни своевременно и коректно да информират обществото за публичните позиции и дейността на министър-председателя и правителството. Онези, които премълчават, съкращават, преиначават или вплитат думите на премиера в политически контекст, бяха обвинени в отклонение от професионалните стандарти, а някои — в цензура и автоцензура.
Правителствената информационна служба изрази и надежда, че „почтените български медии“ ще последват нейния пример.
Явно единицата за почтеност на една медия вече ще бъде „отразяване на премиер“.
Нищо ново няма под българското слънце.
На 21 май 1968 г. Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия заседава в присъствието на Тодор Живков, Станко Тодоров, Цола Драгойчева, Борис Велчев и други партийни ръководители. Сред въпросите в дневния ред е „За подобряване оперативното ръководство на печата“.
В номенклатурно-бюрократичния си стил Политбюро постановява да се подобри всекидневното ръководство на печата, радиото и телевизията, като тяхната дейност бъде съгласувана. Предвиждат се периодични срещи на главните редактори с партийното ръководство. Оперативният контрол е възложен на отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП.
Особено внимание е отделено на публичните изяви на ръководителите на партията и държавата. Политбюро смята, че те трябва по-често да присъстват в медиите с интервюта, беседи и статии, а редакциите са призовани да проявяват по-голяма инициатива за осигуряването на тези изяви. Да ви звучи познато?
Ето го и точният цитат:
„Политбюро смята за необходимо ръководните дейци на партията и държавата по-често да излизат пред телевизията, по радиото и в печата с интервюта, беседи и статии във връзка с най-важните проблеми на партийната политика, а също и по международни въпроси. Ръководствата на радиото, телевизията, вестниците и списанията следва да проявяват по-голяма инициатива в това отношение.“
Очевидно и тогава е имало притеснения дали журналистите отделят достатъчно внимание на управляващите. По-късно, след достатъчно заплахи и репресии, тези притеснения изчезват.
Тогава за пръв път се създава специална длъжност в Министерския съвет – секретар по печата. Той е пряко подчинен на министър-председателя. Основната му задача е да осведомява редакционните ръководства за дейността на кабинета, да организира срещи с министрите и да подготвя правителствените документи за публикуване в подходяща за медиите форма. Той може да предлага и мерки, свързани с работата на информационните органи, съгласувани с партийното ръководство.
За външната политика е предвиден отделен ред.
„Указания на печата, радиото и телевизията по текущи външно-политически въпроси и за отразяване на официални празници на други държави и на работата на наши и чуждестранни правителствени делегации следва да дава Министерството на външните работи, съгласувано с ЦК на БКП.“
Ехото от тези събития отпреди почти 60 години още отеква из коридорите на „Дондуков“ 1 и диктува официални документи и днес.
Разбира се, между 1968 и 2026 г. има фундаментална разлика. Тогава вече сме твърдо в сферата на влияние на СССР. Сега все още плахо крачим в тази посока. Поколенията са се сменили, но мисленето – не.
Властта някак традиционно се придържа към разбирането, че публичните изяви на нейните ръководители заслужават особено медийно отношение. Желанието за контрол е всеобхватно, а вината винаги е у някой, който не е достатъчно устойчив, за да понесе удара. Зле финансираните медии приемат цензурата само заради нуждата да оцелеят. Днес – финансово, през 1968 г. е ставало дума и за физическо оцеляване.
Задължението на журналистиката е да информира обществото за действията на властта, да проверява твърденията ù, да поставя въпроси и да изисква отговори. Това включва правото да подбира новините според обществената им значимост, да съкращава изказванията без изопачаване на смисъла им, да ги поставя в контекст и да ги подлага на критичен анализ. Медиите не са микрофони и мегафони, които да усилват посланията на властта, а да бъдат нейни корективи. Журналистите нямат задължение да бъдат стенографи на премиера. Още по-малко имат задължение да бъдат разпространители на неговите предизборни послания.
През 1968 г. Политбюро е смятало, че редакционните ръководства трябва да проявяват повече инициатива за присъствието на държавните ръководители в медиите. През 2026 г. правителствената пресслужба очаква „почтените български медии“ да следват нейния пример при отразяването на министър-председателя.
Изминали са 58 години. Междувременно България е сменила обществената си система, приела е демократична конституция и е станала член на Европейския съюз. Променило се е почти всичко, освен значението на думата „свобода“ в отношенията между държавата и журналистиката.
