Европейската комисия е получила призив да започне официална процедура срещу България поради неизпълнение на законовите изисквания, свързани с изкуствен интелект (ИИ), съобщава „Политико“. София е сред 16-те столици в Съюза, пропуснали крайния срок за определяне на национален орган, който да следи за спазването на законодателството за безопасността на изкуствения интелект.
Темата за ИИ в ЕС е на дневен ред тази седмица – на 13 ноември европейски лидери от 27-те държави ще се съберат в Дъблин за първи път, за да обсъдят темата. Заедно те ще дебатират как да ускорят усилията за гарантиране на безопасността и повишаване на конкурентоспособността в сферата на изкуствения интелект и как Европа да ограничи зависимостта си от САЩ и Китай по отношение на технологиите, които стоят в основата на изкуствения интелект.
Дни преди срещата германският евродепутат Сергей Лагодински, представител на групата на Зелените в Европейския парламент, заяви, че срещу закъснелите държави – сред които е и България, трябва да се предприемат мерки. Пред „Политико“ той потвърждава, че е призовал ЕК да започне официална процедура срещу членките, които не са изпълнили законовите си задължения съгласно Закона за изкуствения интелект. Забавянията подкопават доверието в европейските столици, когато говорят за амбициите на Европа в областта на изкуствения интелект, допълва той.
„Спрете да обвинявате ЕС, че изостава в надпреварата, ако самите вие не спазвате собствените си срокове – казва той. – Амбициите на Европа в областта на изкуствения интелект не могат да бъдат реализирани, ако националните правителства не успеят да се организират и да си свършат работата.“
Шест държави – Австрия, Белгия, България, Хърватия, Словакия и Унгария – тепърва трябва да определят национален надзорен орган за ИИ, въпреки че срокът за това изтече през август 2025 г. Още десет държави са взели само предварително решение, което все още трябва да бъде официално прието, потвърдиха от Европейската комисия.
Безопасността на изкуствения интелект се превръща във все по-сериозен проблем за Европа на фона на поредица от инциденти с неконтролируеми ИИ агенти, кибератаки и тревожни предупреждения от представители на самата ИИ индустрия за потенциален екзистенциален риск за човечеството.
ЕС вече има регулаторна рамка за защита от тези заплахи – своя законодателен акт в областта на изкуствения интелект (Artificial Intelligence Act).
Същевременно обаче ЕС забавя изграждането на инфраструктурата, необходима за конкурентоспособността на Европа и отлага плановете за подкрепа на седем специализирани центрове за данни. Отделът, който управлява този инвестиционен проект на стойност 30 милиарда евро, обяви в края на октомври, че удължава срока за кандидатстване за втори път.
