В Русия се подготвя въвеждане на административни наказания и глоби за разпространение на филми, видеоклипове и други аудиовизуални произведения, които „дискредитират традиционните руски духовно-нравствени ценности“ или пропагандират тяхното отричане. На 9 ноември Комисията по държавно строителство и законодателство на Държавната дума препоръча законопроектът да бъде приет на първо четене, съобщава агенция „Интерфакс“.
Предложението предвижда глоби, които при повторно нарушение могат да достигнат 5 милиона рубли (около 50 хил. евро) за юридически лица.
Забрана за разпространяване на произведения, които противоречат на традиционните руски ценности, вече съществува. През 2025 г. руските власти въведоха допълнителни ограничения за аудиовизуалните платформи и социалните мрежи. Новият законопроект трябва да осигури и финансовата принуда, с която забраните да се прилагат.
Предвиждат се два отделни вида нарушения. Първият е разпространяването на забранено аудиовизуално съдържание в съответните онлайн услуги. За него глобите достигат 700 хиляди рубли (около 7 хил. евро) за юридически лица при първо нарушение и 3 милиона (30 хил. евро) при повторно. Вторият вид нарушение е неизпълнението на разпореждане за премахване на подобно съдържание. В този случай санкцията за юридически лица може да достигне 1 милион рубли (10 хил. евро), а при повторно нарушение – 5 милиона рубли (50 хил. евро). За физически лица и длъжностни лица също се предвиждат санкции, като размерите им зависят от нарушението.
Според предложения механизъм руското Министерство на културата ще преценява дали дадено произведение съдържа материали, дискредитиращи традиционните ценности. Въз основа на неговите решения Роскомнадзор, държавният орган за контрол на комуникациите и медиите, ще изисква ограничаване на достъпа до съдържанието. Платформите ще разполагат с 24 часа за изпълнение на искането.
Министерството на културата ще може да образува административни производства за разпространяването на забранени произведения, а Роскомнадзор ще отговаря за нарушенията, свързани с неизпълнение на исканията за премахване. Санкциите ще се разглеждат от районните съдилища.
Традиционните руски духовно-нравствени ценности са изброени в президентски указ № 809 от 9 ноември 2022 г., подписан от Владимир Путин. С него е утвърдена държавна политика за защита на ценностите, които според Кремъл са основа на руската национална идентичност.
Списъкът включва живота, човешкото достойнство, правата и свободите на човека, патриотизма, гражданствеността, служенето на отечеството, високите нравствени идеали, крепкото семейство, съзидателния труд, предимството на духовното над материалното, хуманизма, милосърдието, справедливостта, колективизма, взаимопомощта, взаимното уважение, историческата памет и единството на народите на Русия.
Особено място в документа е отделено на православието, което е посочено като религия с особена роля за изграждането и укрепването на традиционните ценности.
На пръв поглед това са понятия, срещу които трудно може да се възрази. Проблемът възниква, когато държавата си присвои правото да определя кое произведение ги защитава и кое ги „дискредитира“.
Дали филм за домашно насилие дискредитира семейните ценности? Дали критиката към държавните институции дискредитира патриотизма? Дали произведение, което показва корупция и социално неравенство, поставя под съмнение справедливостта като национална ценност?
Законопроектът не дава изчерпателни отговори на подобни въпроси. Той предвижда санкции за разпространяването на съдържание, което администрацията е определила като недопустимо. Границата между защита на обществения морал и цензура се оказва въпрос на чиновническо тълкуване.
Русия обаче подготвя и още по-радикална мярка. На 29 септември 2026 г. депутатът Николай Бурляев внесе отделен законопроект, с който предлага към определението за екстремистка дейност да бъдат добавени публичното оправдаване, пропагандирането и разпространяването на идеологии, учения, култове и движения, насочени срещу традиционните руски духовно-нравствени ценности.
Предложението обхваща и използването или публичното демонстриране на символи, свързани с подобни идеологии и движения. В документа се използва и понятието „деструктивни псевдоценности“, без да е дадено достатъчно конкретно юридическо разграничение между тях и допустимите убеждения.
В момента руските законодателни инициативи придобиват особена актуалност в България. През последните дни „Възраждане“ отново привлече вниманието с два законопроекта, почти буквално преписани от руското законодателство, които поставят въпроса докъде може да се простира държавният контрол върху обществения живот.
На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене предложения от партията Закон за българския език. Той предвижда правила за използването на книжовния език в публичната сфера, администрацията, образованието, медиите и електронните комуникации, както и санкции за нарушенията.
Междувременно в парламентарна комисия предстои разглеждането на поредната версия на законопроекта на „Възраждане“ за регистрация на „чуждестранните агенти“. Неговата философия и предвидените ограничения напомнят на руското законодателство, използвано срещу независими медии, неправителствени организации и критици на властта. Това сходство вече е предмет на публични критики, а проектът е внасян и отхвърлян в предишни парламенти.
И в трите случая се откроява един общ подход, при който държавата не просто установява правила за конкретни действия, а получава възможност да контролира общественото поведение. Езикът, чуждестранното влияние, националните ценности и моралът се превръщат от теми на свободен обществен дебат в обекти на административен надзор.
