Учителите трябва да избират учебниците, по които се обучават учениците, заявява в отворено писмо Асоциация „Българска книга“, единствената организация на издателите в България, в която членуват над 140 издателства.
От АБК са категорични, че реформа на образователния модел е необходима, за да се изравни достъпът до качествено образование, но няма доказателства от международната практика, че въвеждането на един държавно определен учебник води до по-високо качество на образованието.
Асоциация „Българска книга“ е против въвеждането на един учебник по основните предмети поради няколко причини. На първо място успешните образователни системи разчитат на разнообразие от образователни ресурси и професионална автономия на учителите. Международният опит показва, че в значителна част от образователните системи учителите участват в избора на учебно съдържание. Според сравнителен анализ на ОИСР учителите участват в решенията за избора на учебно съдържание в 28 от 35 изследвани образователни системи.
Важно е да се отбележи, според тях, че единният учебник не е предпоставка за високи образователни резултати.
„Гърция дълго време прилага централизирания модел, но резултатите ú в PISA са под средните за ОИСР. Това не доказва, че единният учебник е причина за по-ниските резултати. Показва обаче, че единният учебников модел сам по себе си не гарантира високо качество. Междувременно Гърция преминава към модел на избор между одобрени учебници, като от учебната 2027–2028 г. училищата ще избират сред одобрени учебници, предложени от различни доставчици и авторски екипи“, пише в откритото писмо.
Издателите напомнят, че изборът на учебник е част от професионалната автономия на учителя.
„Ако даден ресурс не отговаря на нуждите на конкретните ученици, учителят трябва да може да избере друг. Отнемането на тази възможност ограничава професионалната му преценка и способността му да адаптира обучението към своите ученици.“
Несъмнено, казват от АБК, изборът създава конкуренция за качество. Когато учителите и училищата могат да избират между одобрени ресурси, издателите и авторските екипи са мотивирани да създават по-добро съдържание. Конкуренцията не е пречка пред качеството – тя е един от механизмите за неговото развитие.
Асоциация „Българска книга“ обръща внимание и на факта, че единният учебник концентрира огромен публичен ресурс и създава неприемлив корупционен риск.
„В момента около 30 млн. евро годишно се разпределят между различни издателства и одобрени учебници чрез заявките на хиляди учители и училища. При един учебник значителна част от този ресурс ще бъде концентрирана в едно решение. Остава въпросът как ще бъде гарантирано, че ще бъде избран най-добрият учебник, а не политически най-удобният.“
Издателите виждат и сериозни рискове, защото забавяне на който и да е етап – писане, редакция, предпечат, оценяване, одобряване, обществена поръчка, заявки или логистика – може да доведе до това учебната година да започне без учебници по основните предмети. При действащия модел този риск е разпределен между множество издателства, които работят паралелно. Проблем при един участник не може да блокира цялата система.
В писмото се подчертава и неяснотата около ролята на МОН – дали министерството ще бъде единствен издател и автор, или ще избира един учебник измежду предложените.
„И при двата варианта остават въпросите за концентрацията на ресурса, прозрачността на избора и гаранциите срещу политическо влияние“, пишат от АБК.
Един учебник означава и една грешка за всички.
„При монополен модел всяка допусната грешка в съдържанието се мултиплицира и достига до всеки ученик, без възможност паралелно да бъде компенсирана от друг одобрен ресурс.“
Не на последно място съществува и сериозен риск от политическа пропаганда и партийна идеология в учебното съдържание, твърдят от АБК. При единен модел зависимостта от решението на държавата за един учебник е много по-голяма. Това създава възможност политически близки до властта автори или екипи да получат предимство при разработването и одобряването на съдържанието.
Моделът на един учебник по предмет е характерен за авторитарни образователни системи, напомнят от Асоциация „Българска книга“
„Русия въведе държавна политика на един учебник по предмет. Ако намерението на българското правителство е да следва този модел, това трябва да бъде ясно заявено пред обществото.“
Логистичният проблем също не може да бъде пренебрегнат. Ако правителството предприеме този подход, това означава разработването на 54 нови учебника по български език, литература, география и история – по 12 общообразователни и 2 профилирани за всеки предмет. Самото създаване и въвеждане на тези учебници би отнело минимум 3,5–5 години.
„Това време и този ресурс трябва да бъдат инвестирани в решаване на реалните проблеми на образователната система – подобряване на учебните програми, повишаване на квалификацията на учителите и създаване на условия всяко дете да получава качествено образование“, категорични са от АБК.
В заключение представителите на българските издателства заявяват, че са готови да бъдат партньор в решаването на тези проблеми и в усилията за преодоляване на неравенствата в достъпа до качествено образование в България.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
