Актриса от сериалите на Митовски: Има ли държава, която да ни защити?

Десетки актьори, играли в два от сериалите на „Камера“ – „Революция Z“ и „Фамилията“, все още очакват своите хонорари за епизодите, излъчени миналата година по Би Ти Ви. Актрисата Искра Донова първа даде гласност на проблема миналото лято. Месеци по-късно тя успя да получи парите си, но мнозина както нейни колеги, така и специалисти от различни професии в киното все още не са. Неколцина от тях са се организирали в група и се опитват да общуват с Митовски, Цанков и Гочев официално, чрез писма. След една от срещите си с продуцентите единици получиха малки суми, но далеч от реалните хонорари, които им дължат по договор.

След повече от година опити да си вземе онова, за което е работила, актриса от „Революция Z“ потърси гласност чрез „Площад Славейков“. Според нея единствената възможност да им бъдат изплатени хонорарите е ако проблемът бъде обсъждан публично, с намесата на Съюза на артистите и държавата. Нашата събеседничка до последно се колеба дали да не излезе с името си в това интервю, но засега пожела да запазим самоличността й в тайна. Ще я представим, когато сама реши да го направи.

Интервюто бе взето преди да получим документи за заложеното имущество на „Камера“ в „Булбанк“ (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

– Здравейте! Преди колко време приключиха последните ви снимки за „Революция Z“?

– Последно снимах в края на месец април миналата година. Епизодите почти веднага бяха излъчени по Би Ти Ви.

– За колко снимачни дни „Камера“ ви дължат хонорари, каква част са ви платили досега?

– Обикновено ни се се плащаше за снимачен ден, кой за колкото се е разбрал. Но вече се загубихме в превода за кой сезон и колко серии не са ни платени. Още от самото начало на сезона те започнаха със страшни забавяния – първо бяха за месец-два, после започнаха да се бавят по три месеца. И губиш представа колко ти дължат. За година и половина се смениха три счетоводителки.

Част от моите снимачни дни бяха платени през ноември 2013-а. Оттогава мина цяла една година. Свързах се с Христо Мутафчиев, нашият председател на Съюза на артистите. Обясних му как стоят нещата. Предполагам по негово настояване през ноември 2014-а ми беше платена част от хонорара. Благодаря му, че взе отношение по проблема.

– Излиза, че сте успели с връзки да си вземете парите, които ви дължат?

– Да, след една година чакане получих пари, при това само половината. Критерият на кого се плаща и на кого не, не е ясен. Има много малко колеги, които са си взели хонорара. И ако аз бях индивидуален случай, само с мен да се случваше това… Не може да ни ощетяват така и да се възползват от нашия труд!

Не искам да се занимавам с това. От мен се иска да си науча текста и да отида да играя. Не съм пропускала снимки дори когато съм била болна и с висока температура. Знам какво е снимачен ден и не искам да обърквам програмата нито на продуцентите, нито на актьорите.

Много се зарадвах, когато ми се обадиха от СИА (бел. ред. – „Камера“) да отида на проби, радвах се и когато ме избраха. Държа да го отбележа, защото за мен е важно да работя и да се развивам. Няма да говоря за малкия ни и тесен пазар. Но не може да има такова отношение към нас. Не може те да ме поставят в ситуация да им звъня всяка седмица и да чувам: „Да, да, звънни другата седмица…“, „Да, да, звънни другата седмица…“.

Знам, че на част от актьорите в главните роли е платена цялата сума, отново с големи забавяния. Много от нас са получили половината хонорар, а доколкото знам техническият департамент – звук, осветление, коса… не са взели нищо. Затова се свързах с вас, да се даде гласност, да се прочете това, защото ако е личен случай – ще си взема адвокат и ще подам иск срещу тях. Но виждам, че това се случва с много колеги, не само с мен, отнася се и за други сериали. Това са изключителни забавяния, изключително неуважение!

– Предполагам и останалите актьори звънят като вас всяка седмица да си търсят парите?

– Всички звънят. Но това отново се решава лично, пак персонално решение на въпроса. Затова искам да се каже, да се чуе каква е истината, иначе излиза, че подкрепяме тази практика. Лошото е, че нас няма кой да ни защити…

– Защо да нямате кой да ви защити?! Ето, Христо Мутафчиев е председател на Съюза на артистите, вашата защита е работа на Съюза на артистите.

– Да, предполагам, че благодарение на него част от нас получиха половината от хонорарите си. Всеки път аршинът е различен.

С Деян Русев от Българска кастинг агенция имам договор. Те имат от своя страна договор с „Камера“. Би Ти Ви по договор трябва да плати на „Камера“. Чудя се къде се къса нишката!

А знаете ли каква е гласната и негласната заплаха във въздуха: „Нали искаш да те извикаме пак?“ Разбирам колегите, мълчат си, защото на всеки му се играе… „Нали знаеш, че ако проговориш и кажеш какво е, може да не те извикаме повече.“

– Заплашват ви директно?

– Да, да, директно ми беше казано. Не е заплаха, не е размахване на пръст. Но е казано, а ти се сещай между редовете.

Отново казвам – много се радвам като ми се обадиха. Много снимат, развиват се, дърпат напред… Иначе без култура ще подивеем. Сериалът явно се гледа, от Би Ти Ви искат нова серия. И ми казват: „Ти нали знаеш, че твоята героиня заради зрителския интерес остава, имай го предвид…“ Казват ти го, за си мълчиш. Защото пак ще отидеш да снимаш.

– Не очаквате ли подкрепа от държавата, от министъра на културата, вие сте български актьори, а проблемът не е само с един или двама от вас, явно е масова практика?

– Не знам. За мен този проблем е голям и трябва да се извади на показ. И тези хора продължават да имат хегемония…, ние сме зависими от тях безобразно. Е къде е тази държава, която да го види?! Как да се защитим ние, артистите, в тази страна?

– Кога е посочено във вашия договор, че трябва да ви изплатят хонорарите?

– Договорът ми приключи през месец декември миналата година. Сега влизаме в 2015-а, а те вече ни висят с половината хонорари.

– Правили ли сте опит да говорите с някой от продуцентите Митовски, Гочев или Цанков?

–  Не съм опитвала, защото нямам договор с тях. Моят договор е с Българска кастинг агенция, която от своя страна има договор с „Камера“. Опитвам се да говоря с тях човешки, нормално, възпитано, с най-доброто си отношение. Показала съм моето желание, уважение и надявам се професионализъм. Но отсреща не получавам същото. Затова питам: къде се къса нишката с всички нас? Какви са тези актьорски курсове, които ще правят? Каква е тази девалвация на нашата професия… Какво се случва в тази държава? Кои сме ние, актьорите? И защо си позволяват да правят това с нас? Може би защото си мълчим, защото сме толерантни, защото сме нежни души. Нека да го кажем, позволявам си да говоря от множествено число. Вярвам, че моите колеги са „за“. Защото ако ние не си го извоюваме, няма кой.

– Усещате, че сте измамени?

– То не е измама, някак си семантиката на думата „измама“ е друга. По-точната дума е „обида“. Обидно е, защото се възползват от нас. Въртят едни схеми… И българските зрители ни гледат телевизията, а не знаят какво се случва отзад. Не знаят какви схеми са, какви шуробаджанащини са. Затова са ни такива продукциите, затова ни падат сериалите на третия сезон… Нека да си го кажем. Затова ходим да гледаме други филми. Това е истината, с малко изключения.

Въпросът не е в това да си се харесваме и потупваме взаимно, а да работим и да си изпълняваме договорите, а не избирателно, на който каквото и когато му е удобно. Тогава ще започнат да ни се получават нещата и няма да сме локални, а да погледнем натам, където се случват и се правят смислени и хубави продукти. За нашата работа трябват сърце и респект, а не схемички и хитреене.

– Какво е вашето обяснение за телевизиите – те навярно са наясно с проблемите на актьорите, участвали в техните сериали, да си вземат хонорарите – като медии те не би ли трябвало да защитят вас, ощетените? Защо премълчават проблема и подкрепят онези, които са постъпили с вас нередно, наемат ги отново, сякаш нищо не се е случило? 

– Може ли чрез „Площад Славейков“ да задам същия въпрос? И аз това се питам. Защо? Каква е тази практика? Какво трябва да направим, за да се доведе това до знанието на хората? На онези, които имат отношение и искат нещо да се случва, искат нещо да се обърне. Каква е тази държава, в която действат такива схеми?

– Какво очаквате да се случи от тук нататък?

– Вярвам, че процесите в нашата гилдия са започнали, че няма да позволяваме това повече да ни се случва. Знам за много колеги, на които не са им плащали и за други филми. Някои рискуват, прекъсват снимачния ден и казват: „Няма да продължа, ако не ми платите“. Стига вече сме мълчали. Казват ти: „Да, да, всичко е наред…“ Кое е наред?

– Виждате ли за себе си перспектива за развитие в киното при тази липса на правила?

– Правила? Това са някакви техни си правила, които никой не ги знае. Иначе сме европейска държава, чуден ни е моделът…

Не искам да унивам, не си позволявам да изпадам в минималистични настроения. Не си позволявам да се отчайвам, защото светът се променя всеки ден.

Но преди ситуацията не беше такава, толкова брутално да не изпълняват договорите. Това се случва от пет години. Знам, че и в Националния филмов център отново съществува някакъв проблем, има някакъв казус със забавени пари… Въобще, ние в киното сме „голямото чакане“… Епопея на неплащането. Не знам кое е светло, кое е тъмно, но ни трябва много голям прожектор – и в киното, и във всички сфери на културата. За да се видим кои сме.

Казвам всичко това, за да не го говорим само между нас. Ситуацията стана нетърпима, затова съм тук. Като изложиш публично проблема, може и да се намери решение. Или поне ще пробуди някакви други процеси. Да кажат – чакай, я да видим ние какво става с артистите в тази страна…