„Българите говорят за здравето си така, както британците за времето“

Как изглеждаме отстрани, експертът по световни ценности Мандийп Каур Рай Дилон описва в книгата „Компас на ценности“ (откъс)

Централната улица в Пловдив. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - „Българите говорят за здравето си така, както британците за времето“

Централната улица в Пловдив. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Българите са като подвижни аптеки, когато остареят, закусват тесто, вечерят с щедра порция месо с картофи и много обичат кисело мляко – това са първите впечатления на журналистката Мандийп Каур Рай Дилон от посещението ѝ у нас. Какво вижда още в страната ни, тя описва в книгата си „Компас на ценностите“, която предстои да излезе на българския пазар на 20 октомври от издателство „Хермес“.

Рай Дилон работи като репортер, сътрудничи на Би Би Си и „Ройтерс“. Като световен експерт по ценностите тя работи с компании, институции и хора по цял свят. Следвала е философия, политика и икономика, има магистърска степен по развитие от Лондонското училище по икономика и по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище. Има докторска степен по глобални ценности.

Работата и образованието ѝ я отвеждат в над 150 държави. Във всяка страна има нещо едновременно явно доловимо и неизказано в отношенията между хората, особен вид културен език, който определя много от аспектите на ежедневието, отбелязва Дилон. Това, продължава тя, са ценностите на един народ, формирани в продължение на векове и предавани от поколение на поколение. И макар страните да търпят постоянно развитие, тези ценности запазват същността си и стоят в основата на националната идентичност.

Тъкмо заради различното приоритизиране на ценностите французите са станали символ на гражданските протести, руснаците вдъхват респект със силата на духа си, а бразилците са считани за най-страстните и откровени хора. В „Компас на ценностите“ е представена основната отличителна черта на всеки народ, включително и българския.

joystation.bg

Преводът на книгата е на Снежана Милева.

Предлагаме ви откъса от „Компас за ценности“, посветен на България, предоставен от изд. „Хермес“.

„Как си?“ В много страни това е обикновен въпрос, който има за цел да започне разговор, а отговорът е автоматичното „Добре съм“. В България обаче това е покана за насочване на разговора към любимата тема на хората тук – здравето. Болят ги краката, стойката им не е както трябва или пък току-що са разбрали за естествена алтернатива на добавките с желязо.

Българите говорят за грижите за здравето, както британците за времето. Това е най-предпочитаната тема за обсъждане, до която винаги можеш да прибегнеш – универсална сред млади и стари, между приятели и на масата.

В България навсякъде се обсъжда здравето. Хората си разменят рецепти не за сладкиши, а за домашни илачи и лечебни смеси. Рекламират се предимно продукти, свързани със здравето. Когато посетих страната за първи път, имах чувството, че основно за това се говореше по телевизията и радиото.

Докато бях отседнала при приятеля ми Дани, гледах как баба му вади торбичка с хапчета на всяко хранене – за артрита в коленете, за болките в гърба, капки за очите, спрей за носа и още нещо, което е видяла по телевизията и е решила да опита. Приятелките ѝ правеха абсолютно същото. Повечето българи, прехвърлили петдесетте, са подвижни аптеки – основното им ежедневно развлечение е да гълтат хапчета и да си разменят идеи за лечение.

Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет – хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас – с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, – защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно.

И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно – особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска – баница със сирене или пържена мекица, на обяд – салата, а вечерта – щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията – националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия – още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена – в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.

Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот – най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия – от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата „Снежанка“ – цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър.

Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен – въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, – колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него. Това е и част от начина, по който страната се презентира – с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство – поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието.

Помислете кога за последно сте отишли на преглед, без да е имало сериозен проблем, който да ви е принудил; кога за последно сте направили нещо, защото е било полезно за здравето и благополучието ви. Истината е, че много от нас пренебрегват тези неща: ние оставяме натовареният график да диктува навиците ни и се замисляме за здравето си само когато нещо вече се е объркало. Въпреки неоспоримата истина, че здравето е най-важното нещо за всеки от нас и без него нищо друго не е възможно, повечето хора изобщо не му отделят необходимото внимание. В България това никога няма да се случи: по-възрастните в семейството няма да ви оставят на мира, ще ви пробутват лекарства, а болестта ще бъде открита още при първите симптоми. Много от нас почти не се замислят за здравето си – а трябва; затова, дори да нямате българска баба, старайте се от време на време да си представяте какво би ви казала тя. Здравето е богатство – и като го забравяме, ние се излагаме на опасност.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах