Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Бил ли е чернокож Бетовен?

Легендата, че композиторът е наследник на маври, се възражда в годината, когато се чества 250-годишнината от рождението му

Портрет на Лудвиг ван Бетовен от Фердинанд Шимон, 1870 г. Репродукция: Уикипедия - Бил ли е чернокож Бетовен?

Портрет на Лудвиг ван Бетовен от Фердинанд Шимон, 1870 г. Репродукция: Уикипедия

За упоритата легенда, че Бетовен е бил чернокож, която се радва на възродено внимание днес в контекста на движението „Животът на чернокожите има значение” (Black lives matter), разказва Филип Кларк в „Гардиън”.

През 1907 г., точно 80 години след смъртта на Бетовен, британският композитор Самюъл Колридж Тейлър изказва предположение, че авторът на „Лунната соната” е бил чернокож. Самият Колридж Тейлър е бил дете от смесен брак – майка англичанка и баща от Сиера Леоне.

„Не мога да не забележа поразителното сходство между чертите на моето лице и всички познати изображения на Бетовен”, пише той и добавя: „Ако най-големият от всички музиканти днес беше жив, нямаше да получи стая в хотел в някои американски градове.”

Предположението на Колридж Тейлър се възражда през 60-те години на ХХ век, когато набира сила борбата за граждански права в САЩ. Мантрата е подета от Стоукли Кармайкъл, активист на движението на чернокожите, който е изразил възмущение от общоприетото мнение, че културата на белите превъзхожда културата на черните.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Бетовен е бил също толкова черен като вас и мен”, заявява Кармайкъл в Сиатъл пред тъмнокожа аудитория, „но просто не ни казват нищо за това”.

За същото говори и Малкълм Х, твърдейки в интервю, че бащата на Бетовен е бил мавър – от тези, които били наемани на военна служба в Европа като професионални войници.

Идеята за чернокожия Бетовен се разпространява неудържимо. Повтарят я непрекъснато в радиостанциите, които пускат черна музика. През 1969 г. списание „Роулинг Стоун” пуска статия със заглавие „Бетовен е бил черен и се е гордеел с това”. През 1988 г. двама бели студенти от Станфорд след остра дискусия за музиката и расите обезобразяват плакат с изображение на Бетовен, като го окарикатуряват с типични афроамерикански черти. Пресата определя този акт като проява на расизъм. През 2007 г. писателката Надин Гордимър публикува сборник с разкази под заглавие „Бетовен е бил 1/16 черен”. Но тези прояви минават някак незабелязано.

Но 2020-а, освен че е годината, в която се навършват 250 години от рождението на немския композитор, е и годината, в която набра сила движението „Животът на чернокожите има значение”. Това възражда интереса към темата за произхода на Бетовен.

Музиковедът Уилям Гибънс от Колежа за изящни изкуства във Форт Уорт, Тексас, в края на 2019 г. пуска провокативен пост в Туитър:

„2019 г. си отива и аз взех едно важно решение за следващата година: цяла година ще прекарам без Бетовен”.

Докато Европа се изолира заради Ковид-19 и отлага всички тържества по случай годишнината на композитора, Шарлот Зайдер, също композитор, говори в Дома на Бетовен в Бон за умората от Бетовен, за „отровния култ към гениалността” и за „мисленето в категории на превъзходството”. Доцентът от музикалната катедра в Смит Колидж в Нортхемтпън, Масачузетс, Андреа Мур призовава от страниците на „Чикаго Трибюн” да се въведе годишен мораториум върху изпълнението на произведения на Бетовен.

„Неговата музика е навсякъде – пише тя, – време е да се възползваме от една дупка с размера на Бетовен, за да се появи нова музика, а година по-късно да се върнем към този композитор, за да го чуем по нов начин.”

Става дума за културна война, в която не може да има победители, посочва „Гардиън”. Изфабрикуваната битка е съвременен начин да се справят с личност, която изглежда голям проблем в светлината на расовите вълнения. Целта е тази личност да се превърне в сламено чучело, а после да се жалваме, че сме провокирани, твърдят от изданието. Да се поучим от Кармайкъл и Малкълм Х, които са постъпили много по-мъдро. Те не са призовавали да се откажем от Бетовен и не са си играли с лековатата политика на дребните жестове, защото тогава са се решавали много важни неща.

Дали Бетовен наистина е бил черен? Доказателствата за това са твърде малко и доста неубедителни. Има две възможности. На първо място, фламандските предци на композитора наистина да са сродени с маври от африкански произход. Или майката на Бетовен да е изневерила на съпруга си. Но не истината е от значение в момента. Това, което афроамериканските активисти от 60-те са търсели, не е научната истина, а метафората в твърдението за чернокожия Бетовен.

Кори Муамба, музикант, изследовател и водещ на радиопредаване за съвременния джаз в Би Би Си, смята, че метафората съхранява смисъла си и до днес.

„Твърдението, че Бетовен е черен, развенча традиционния начин на мислене. Това отново ни накара да мислим за културата, която прави неговата музика толкова забележителна. Ако Бетовен беше черен, дали щеше да бъде наречен „класически композитор”? И какво се е случило с другите чернокожи композитори, загубени в дебрите на историята?”

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах