Блокиране на пиратските сайтове искат творчески организации

Да се блокира достъпът до сайтове с незаконно съдържание на творчески продукти настояват в открито писмо до Министерството на културата, Комисията за култура и медии към Народното събрание и Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание представители на 11 творчески организации у нас.

Композитори, музикални и филмови продуценти, писатели, преводачи, издатели, артисти-изпълнители, фотографи, сценаристи и режисьори настояват да се създаде законова база, която да позволи блокирането на пиратски сайтове. Те напомнят, че „дигиталното пиратство и наличието на пиратско съдържание в цифровата среда са изключително сериозен проблем за устойчивостта и развитието на културния и творческия сектор“, а за разлика от повечето държави в ЕС, българските притежатели на авторски и сродни права нямат механизми да защитят собствеността си.

Организациите, подписали отвореното писмо, са подготвили законопроект за изменение и допълнение за Закона за авторското право и сродните му права.

Писмото е от името на Асоциация „Българска книга“; Българска асоциация на музикалните продуценти; Асоциация на професионалните фотографи; Асоциация на филмовите продуценти; Българска музикална асоциация; Музикаутор; ПЕН България; ПРОФОН; Съюз на българските писатели; Съюз на преводачите в България и Филмаутор.

Предлагаме ви пълния текст на писмото, публикуван в сайта на Българска асоциация на музикалните продуценти:

„Дигитално пиратство на защитени обекти на авторски и сродни права: проект на творческия сектор относно блокиране на достъп до сайтове с незаконно съдържание

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на 11 организации от творческия сектор, защитаващи или представляващи интересите на почти всички творчески индустрии и професии в България, между които автори, композитори, музикални и филмови продуценти, писатели, преводачи, артисти-изпълнители, сценаристи и режисьори. Поводът е липсата на правна възможност за блокиране на достъп до сайтове, предлагащи защитено съдържание без уредени авторски и сродни права – един много сериозен законодателен дефицит, който за съжаление не е намерил законово разрешение досега.

Известно е, че дигиталното пиратство и наличието на пиратско съдържание в цифровата среда са изключително сериозен проблем за устойчивостта и развитието на културния и творческия сектор. Но за разлика от повечето държави от Европейския съюз, българските притежатели на права са лишени от базисни за другите европейски държави правни възможности за защита на своите права в интернет, тъй като българското законодателство не допуска предприемането на действия относно блокиране на достъпа до сайтове с пиратско съдържание. В този смисъл правната ни уредба не е в унисон с разпоредбите на Директива 2001/29/EC и Директива 2004/48/ЕО, които предвиждат възможност за притежателите на права да поискат от посредниците (доставчици на интернет услуги) да блокират достъпа до сайтове с пиратско съдържание, без самите те да се считат за нарушители, тоест без да съществува каквото и да е изискване самият интернет доставчик да бъде съучастник или отговорен за нарушението и без да е необходимо да се търси съдебна отговорност от самия пиратски сайт. Нещо повече, съобразно практиката на съдилищата в ЕС и практиката на Съда на ЕС, възможността да се поиска подобно блокиране на сайтове с незаконно съдържание дори не зависи от това дали директният нарушител е бил идентифициран или не, както и от това дали той се намира на територията на съответната национална юрисдикция или е в чужбина.

Творческият сектор от години апелира за въвеждане на законодателни промени, в смисъла на посоченото по-горе европейско законодателство и съдебна практика. Със съжаление отбелязваме, че този въпрос винаги остава встрани от вниманието на законодателя. Така творческият сектор продължава да наблюдава „кражбите“ на свои защитени обекти в дигиталното пространство, без да има правна възможност да поиска спиране на тези кражби по законов ред чрез блокиране на достъпа до сайтовете, които ги осъществяват.

Последният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗАПСП, публикуван за обществено обсъждане от Министерство на културата на 15 септември 2021 г., също не включва разпоредби, насочени към решаване на проблема с невъзможността за блокиране на достъп до сайтове, предлагащи пиратско съдържание. Поради това, след задълбочено проучване на законодателството и практиката в държавите-членки на Европейския съюз, сме подготвили предложение за изменение и допълнение за Закона за авторското право и сродните му права, със съответни мотиви.

На проведената от нас работна среща на 18 май 2022 г. единодушно решихме да представим проекта на вниманието на съответните институции на изпълнителната и законодателната власт, като се надяваме, че гласът на творческия сектор този път ще бъде чут. Надяваме се също да получим солидна подкрепа от всички, от които зависи решаването на този проблем и които разбират значимостта на предложената законодателна промяна за растежа и устойчивостта на целия творчески сектор в България.

Считаме, че представеният от нас законопроект предлага решение на въпрос, който не може да търпи повече отлагане за неясно бъдеще време. С оглед законодателна икономия и по-добра ефективност, смятаме, че предстоящите дискусии в Народното събрание във връзка с подготвения от Министерство на културата Закон за изменение и допълнение на ЗАПСП предоставят отлична и навременна възможност да бъде интегриран и обсъден и подготвеният от нас законопроект и да бъде решен най-после сериозният законодателен дефицит, свързан с липсата на възможност за блокиране на достъп до сайтове с пиратско съдържание. На разположение сме за въпроси, дискусия и обсъждане, като същевременно сме готови при поискване да предоставим на политиците и експертите документацията и информацията, която сме подготвили, събрали и анализирали с оглед подготовката на законопроекта, включително цялостен преглед на правната регламентация по тази тема в държавите-членки на Европейския съюз, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на държавите-членки на Европейския съюз“.