Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Боил Банов: Вежди Рашидов е голям творец

Министърът на културата за антиките на Васил Божков, за изложбата в Лувъра, за увеличаването на парите за филмопроизводство и поставяне на таван на субсидиите в сценичните изкуства

„Съветвам обществото с цялата си свобода и всичките възможности, които има, да цени Православната църква. Не трябва да забравяме, че ако тази държава я има, 99% от заслугите за това са на православието“, казва министърът на културата Боил Банов. Снимка: Площад Славейков - Боил Банов: Вежди Рашидов е голям творец

„Съветвам обществото с цялата си свобода и всичките възможности, които има, да цени Православната църква. Не трябва да забравяме, че ако тази държава я има, 99% от заслугите за това са на православието“, казва министърът на културата Боил Банов. Снимка: Площад Славейков

Продължение от стр. 1

– Хората от книжния бранш наскоро се оплакаха, че парите, които отделяте годишно за купуване на книги за библиотеките – около 2 млн. лв. – не са похарчени. Изразходени са милион и половина.

– Там феноменът е същият. Обявихме даже две сесии, на едната не успяхме и обявихме втора, спешна, за да може да мотивираме библиотеките да дават повече проекти. Очакванията в културата са като от времето на социализма, когато са се давали по принцип едни пари. Днес го правим на друг принцип – дават се пари и ще се дават все повече и повече там, където реално има искане за това нещо.

– Защо толкова години държавата така и не облекчи хората от книгоиздаването? Най-развитата културна сфера в България продължава да се облага с 20% ДДС.

– Инструментът, който ние използваме в тази посока, са точно тези пари за нови книги за библиотеките. Тези 2 млн. лв., които даваме на библиотеките, те всъщност отиват в издателите. Това е държавна помощ, само че по-логичното е да стане през нуждите на библиотеките. Подкрепяме българското участие на големи панаири на книги и в България, и по света. Така че напротив, имаме много сериозно отношение към издателите. Държавата не отива на данъчно облекчение при издателите, защото е приела единна ставка.

– Въпрос за киното – непрекъснато се обещава да се увеличават парите за филмопроизводство, а не се случва, защо?

– С киното нещата тази година ще бъдат решени кардинално. По отношение на държавната помощ има още един сегмент – стимули, приети в по-голямата част, да не кажа във всички европейски държави. Те ще станат факт и в България. Продуцент, който снима на територията на страната, ще има възможност с филма да кандидатства да си върне 25% от разходите. Филмът може да е български, може да е и чужд, няма ограничения. Но условието е да е снимал тук, в България, и да е ползвал услугите на нашите творци, специалисти, български кетъринг, хотели… реално да е инвестирал в държавата. Тази мярка ще бъде нова за страната, но далеч не е нова за останалите държави. Ще се изравним с Европа. С оглед на спецификите на това, че в България имаме четири хубави сезона, море, планина, вероятно интересът за снимки у нас ще бъде увеличен многократно. В съответствие с тази мярка много мотивирано и ангажирано премиерът и министърът на финансите взеха решение да бъде подкрепена и българската киноиндустрия, за да не стане едно изгубване в рамките на големия кино пазар. Другата мярка е за повишаване на държавната помощ за филмопроизводство – вместо 15 млн., вероятно ще се дават около 25 млн. лв.

– Кога да очакваме тези промени?

– Сега. Те са почти готови, трябва само да минат през Народното събрание. И се надяваме, че с тези мерки ще се даде възможност на този пазар да има обмяна на идеи, тенденции, развитие и на родното кино, и на европейското, и на световното.

„Държавната помощ за филмопроизводство скоро ще бъде увеличена – от 15 млн., вероятно на 25 млн. лв.“ Снимка: Площад Славейков

– Въпрос за сценичните изкуства. Какво наложи въвеждането на таван на финансирането?

– Променяме модела, по който държавата умножава всеки изкаран лев от билет. Нормално е да има някакъв таван, защото браншът много силно се развива. Това е радостно, но голяма част от институциите вече имат възможност да реинвестират, имат високи заплати, високи доходи, обновяват техника, поставят нови спектакли. Целта е държавата да даде възможност за развитие. Там, където вече влизат големи приходи, не е необходимо държавата да инвестира допълнително. Ние осигуряваме ръст всяка година с до 15% над заложения бюджет, което е значителен ръст. Миналата година настана бум, стигнаха до 30% над очакваното, което няма как да се поеме от държавата.

– Къде се случи това – в музиката или в театъра?

– В музиките повече, но и в театъра също. Повече зрители, повече приходи. И понеже държавата е избрала модела на всеки лев приход да дотираме – при театрите беше 2,50 лв., сега е 3 лв., за оперите беше 6 лв., вдигнали сме го на 6,50 лв. за симфониетите беше 8 лв., сега е 8,50 лв. Навсякъде сме вдигнали с по 50 стотинки тази субсидия.

– Директорът на Софийска опера Пламен Карталов непрекъснато се оплаква, че не го оценявате…

– Господин Карталов има право. Останалите опери са на 6 лв., неговата е на 4 лв. Което не е правилно и трябва да предприемем действия това да се регулира.

– Квотите за българска музика в ефира – това не е ли завръщане към тоталитарния строй?

– Преди малко говорихме за защита на идентичността на българското кино. В рамките на Европейския съюз сме общност, разбира се, но всяка една държава държи да подхрани родното, автентичното, така че този разговор не е лишен от логика. В рамките на една обединена Европа ние говорим за европейско съдържание преди всичко, а не за конкретно българско или френско. В много европейски държави има закон, с който подкрепят собствената си музика чрез определен процент съдържание родна музика в ефира. Например Франция, Унгария, Полша, Гърция имат такава подкрепа. Аз като министър на културата в една обединена Европа не мога да не говоря за европейско съдържание, то е важно и ключово.

– Да не се окаже обаче, че заради чуждата музика не може да оценим родната?

– Аз съм за това всеки да избира какво да слуша, гледа или харесва и винаги ще бъда за това нещо.

– Защо се отказахме от изложбата с български икони в Лувъра?

– Поради фактическата невъзможност тя да се състои. Как да стане, когато Православната църква откаже да даде икони, откаже да благослови това, ние друго изкуство в XVI – XVIII в. нямаме.

– България е светска държава, а не теократична – защо искаме благословия от Църквата?

– Светска държава сме и аз мисля за себе си като човек на света, но като източноправославна все пак държава аз много ценя становищата на Православната църква. И съветвам обществото с цялата си свобода и всичките възможности, които има, също да ги цени. Не трябва да забравяме, че ако тази държава я има, 99% от заслугите за това са на православието. Не омаловажавам останалия 1%, усилията на патриотите.

– Защо сме оцелели по време на османското владичество – дали повече заради религията, или заради прогресивните българи като Левски, Ботев, Раковски… Хубава тема за изложба дори в Лувъра.

– Понеже учих с детето си миналата година, си припомних цялата история на XVIII в. и на Възраждането, искам категорично да ви кажа, че Възраждането в България се случва заради православието. То тръгва от там, съчетано е с православието и винаги то е вървяло с нашите патриоти. Индивидуалността на личности като Левски и Ботев е ключова и движи светове, те затова са национални икони. Но тя не е самоцел, не се ражда просто ей така отнякъде. Обстоятелствата, които въздействат за Възраждането ни, се коренят в православието.

– След като отказахме да направим изложбата с българските икони в контекста на Османската империя, няма ли опасност да прекратим отношенията си с Лувъра?

– Няма такава опасност, мисля. С тях винаги сме работили сериозно, с уважение, така че нашите добри взаимоотношения ще продължат и в краткосрочен, и дългосрочен план.

„Не се сърдя на Вежди Рашидов, защото изпитвам голямо уважение към него. Не сме в един тон с него… и така е по-добре.“ Снимка: Площад Славейков

– По този и по други поводи – например Венецианското биенале – често се оказва, че сте на различни мнения с вашия предшественик на поста Вежди Рашидов. Това между вас политическа война ли е, както го нарече арт критичката Весела Ножарова, конфликт или ревност?

– Различните мнения и различните гледни точки не бива да бъдат четени като конфликт или война, особено в сферата на изкуствата. Жалко би било, ако не сме различни и нямаме различни визии за нещата. Не дай си Боже всички да сме еднакви, ще се върнем в едни други времена. Така че всеки има своята гледна точка. Изпитвам огромно уважение към Вежди Рашидов, той ми е бил министър, много съм научил от него. И когато той беше министър, а аз зам.-министър, сме имали различни гледни точки, това е съвсем естествено, сега също имаме различни гледни точки по много въпроси. В крайна сметка той е в основата да се случи тази изложба в Лувъра.

– Оказа се, че той е подписал договора за нея, но е забравил…

– Той ги е подписал през 2012 г., 2016-а отново, случиха се прекрасни неща с тракийската изложба, с Първо българско царство. Продължаваме добрите контакти и ги развиваме. Всеки има своята визия и желание как да се случат нещата.

– Извини ли ви се за изказването си за „кирливите ризи“?

– Той е много емоционален, това за него е много характерно. Хаплив е. Казва това, което му е на сърце.

– И никога ли не се извинява?

– Едно нещо трябва да кажем тук категорично. Вежди Рашидов е европейски творец на наистина високо ниво. Такива таланти имат правото на своите крайности, те са съпътствани от тях. Те са толкова добри в това, което правят, точно защото са много крайни и откровени. Това е част от големия талант. Аз не съм толкова талантлив, но пък имам качеството да го съзнавам и да си го признавам. Силен съм като администратор, който може да създаде условия за другите, и не само в своя бранш, а навсякъде, като човек, който ежеминутно работи за това да има по-добра среда за развитие на изкуствата. В желанието си да помогне да се случи нещо в държавата, тя да излиза и да е видима за света, той има право на своята преценка и изказвания. Не му се сърдя за това, защото изпитвам голямо уважение към него. Моите гледни точки често не се покриват с неговите и в това няма нищо лошо и страшно. Така обществото има възможност да огледа един въпрос от различни страни, да прецени кое, как, защо го вълнува. Не сме в един тон с него… и така е по-добре. Всичко това спомага да прецизираме къде сме, накъде вървим, какъв е пътят ни.

– Има ли опасност да се провали следващото ни участие на Венецианското биенале?

– Не. Ако се провали, това значи, че (това не са мои мисли, прочетох ги някъде, не помня къде, но съм на същото мнение) трябва да спрем да изпращаме деца на олимпиадите по математика, защото има вероятност да не вземат първо място; това значи, че не трябва да пращаме спортисти на първенства и олимпиади, защото може да не вземат медали… Как през социализма взимахме медали, пък сега, видите ли, ще отидат и няма да получат нищо?!? Ами тогава трябва да спрем всички триеналета, биеналета, панаири на книгата в Москва, Лайпциг, Франкфурт, трябва да спрем всичките ни филми да влизат в селекция на Кан, Берлин и т.н., да не предлагаме филм за „Оскар“, защото кой ще ни обърне внимание?! Ами да спрем всичко и да си гледаме тука тракийските съкровища, вместо да се чудим къде да ги покажем.

– Най-евтино ще излезе, ако не участваме на Биеналето във Венеция…

– Със сигурност, тогава няма да харчим пари. Не става по този начин. Държавата е пълна с кръв и енергия. Тя е пълнокръвен член на ЕС. Доказала го е с политиките си. Ние сме държава със самочувствие и трябва да го отстояваме. Трябва да подкрепяме и миналото, и всичко, което имаме в момента; трябва да развиваме съвременните изкуства, съвременните художници, актьори, музиканти, артисти. Трябва да им даваме възможност да излизат по света, да се съизмерват, да мечтаят. Ако ограничим това, за нищо не ставаме.

Фоби

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах