Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Борат 2“: да се посмеем на необразованите, бедните и страдащите

Филмът е създаден, за да отчужди и порицае едни хора, за да забавлява и успокои останалите, че не са наивни, назадничави и конспиративно настроени

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в „Борат 2“ - „Борат 2“: да се посмеем на необразованите, бедните и страдащите

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в „Борат 2“

Лошо и празно копие на оригинала, мятащо се между политическите си послания и безпардонна вулгарност, представлява филмът „Борат 2“. В опит отново да скандализира Америка със своя концептуално вулгарен (почти ситуационистки по дух и претенция) хумор, Саша Барън Коен се завърна в образа на направилия го известен антисемитски казахстанец Борат Сагдиев. Сниман по време на настъпващата пандемична обстановка, този жрец на лошия вкус е обикалял САЩ в компанията на българската актриса Мария Бакалова, която в ролята на 15-годишната дъщеря на мустакатия клоун-идиот, вмъква малко „розов цинизъм“. Така зрителят получава същата просташка ексцесивност, но разиграна от жена.

„Борат 2“ излезе, както споделя Саша Барън Коен, съвсем целенасочено броени дни преди президентските избори в САЩ, за да покаже на жените какво ще „причинят на своя пол“, ако не гласуват срещу правилния човек (с други думи срещу Тръмп). Два месеца изминаха оттогава и Америка вече има нов президент – но ако се съди по смесените чувства, които филмът породи у публиката, едва ли може да се твърди, че проектът на култовия комедиен актьор помогна на Байдън да спечели посредством своите цинично скроени и самодоволно нравоучителни послания.

Ако целта на Коен е била да промени мнението на някого, едва ли би могъл да избере по-лош подход от този да изобличава глупостта и предразсъдъците на хората, с които не е съгласен (вместо да се опита да ги разбере и да диалогизира с тях), и да си позволява (като мъж) да поучава жените какви са техните политически интереси. Но дори и да е прав, като „творец“ той се проваля, тъй като създава филм, чиято изходна позиция е да отчужди и порицае едни хора, за да забавлява и успокои останалите, че не са (наивни, назадничави и конспиративно настроени) като първите.

Затова изглеждат концептуално неуместни сцени като онази, в която Борат изпълнява песен на име „Уханския вирус“ пред ентусиазирана консервативна публика, пееща заедно с него, че и в Америка трябва да се саморазправят с журналистите като в Саудитска Арабия. Не само, че Коен рециклира виц от първия филм в „поредицата“ (когато си спечелва аплодисменти на едно дясно събрание, обяснявайки как Буш ще изпие кръвта на всяка майка и дете в Ирак), но и напълно пропуска факта, че политическата ситуация се е променила и „езикът на омразата“ вече е станал нещо почти ежедневно в публичната сфера.

Ако преди образ като Борат е притежавал някаква латентна радикалност, то е било, защото е изкарвал от публиката тайните ѝ, несъзнавани, или лицемерно потулвани предразсъдъци. Така, в идеалния вариант, зрителят през 2006 г. е трябвало да се притесни дали той самият не крие нещо от себе си – дали в дълбочина не е точно толкова ксенофобски и мизогенно настроен като хората, които вижда на екрана. Проблемът е, че днес вече никой нищо не премълчава от срам или социален натиск и съответно няма нищо за изобличаване – политическите лагери стават все по-ясно разграничими и враждебни едни към други и зад всяко мнение (независимо колко прогресивно или назадничаво е то) има кой да застане. Затова и всеки, който може да ползва интернет търсачка, за нула време би могъл да открие в пъти по-скандални изказвания на публични фигури, без някой в идиотски костюм да ги е подлъгвал да се „изпуснат“.

Но щом „Борат 2“ не съществува, за да ни покаже някаква неудобна истина, пред която предпочитаме да не се изправяме, тогава е редно да се заключи, че става дума за продукт, предназначен за „цивилизованите“ хора с „правилното мнение“, които ще се смеят за сметка на някой по-нискообразован и вероятно по-беден от тях (тъй като тези неща често вървят ръка за ръка).

Най-пагубен за филма се оказва може би фактът, че циничният стил на британеца изглежда напълно неудачен не само на фона на свръхпрофанизирания публичен дискурс, който маркира нашата съвременна ситуация, но и на този на привидно достойните му (псевдо)феминистки претенции. Предишни проекти на Коен са били успешни, доколкото вулгарният хумор и сатирата в тях са осмивали и критикували всички (и десни, и леви), без да избират страна в някаква идеологическа битка. Този сляп, нихилистичен цинизъм често пъти довежда въпросните филми отвъд границите на „добрия вкус“, но това само ги доближава концептуално до скандалното наследство на режисьори като Джон Уотърс, (работилия с Уорхол) Пол Мориси и др. Проблемът на свръхполитизираното продължение на „Борат“ е, че цялата вулгарност, характеризираща проекта, изглежда абсолютно несъвместима с опита да се представи, макар и под знака на пародията, една coming-of-age история за опресирано момиче, изправено пред противоречията в държава, в която равноправието между мъже и жени върви в тандем с една често умело прикрита мизогиния. Все пак не трябва да се забравя, че първият филм е меко казано проблематичен от феминистка гледна точка, най-малкото защото цялата история се върти около крайно сексуализирания образ на Памела Андерсън, която Коен се опитва да отвлече с помощта на един огромен чувал (сцена, която актьорът едва преди година призна, че е била предварително договорена).

От тази гледна точка, ролята на Мария Бакалова има по-скоро декоративна и „осъвременяваща“ проекта функция. Това става пределно ясно, ако двата филма бъдат гледани един след друг, тъй като сюжетът и шегите от първия са репродуцирани почти едно към едно във втория, с малката разлика, че Азамат е заменен с Тутар (дъщерята на Борат). Това е меко казано подозрително, ако се вземе предвид как в последните години холивудски продукции се опитват да пробутват един и същ нискокачествен продукт, но с женско лице в главната роля, заради което се очаква автоматично да ги окачествяваме като „прогресивни“, докато истински феминистки и политически ангажирани филми като тазгодишния „Номадландия“ на Клоуи Джао (който също смесва фикция и реалност като проектите на Коен) остават в сянка. И въпреки че българската актриса в известен смисъл „прави филма“, тъй като нейната роля е много по-ключова и трудна от тази на Азамат в първия, не бива да се пропуска въпросът редно ли е да се употребява жена с декоративно-пропагандна цел.

Бакалова болезнено преиграва на моменти, но не бива да се забравя, че това е част от концепцията, наложена от Коен, и актрисата не трябва да бъде държана докрай отговорна за нея – още повече, че нейната работа е да навигира изключително сложни, истински и потенциално опасни ситуации, без да излиза от роля.

Като комедиен инвариант на полудокументален филм от типа на „Офсайд“ на Джафар Панахи, „Борат 2“ поставя куп етически, естетически и политически въпроси, но за разлика от иранеца, Коен абдикира от това сериозно да се захване с тях в рамките на самия проект. Неслучайно имаше (вече спряно) дело срещу него, заведено от дъщерята на наскоро починалата след заснемането Джудит Еванс, на която е посветена продукцията. 88-годишната жена среща антисемитски облечения „казахстанец“ в една синагога и му разказва за това как е преживяла Холокоста, за да промени мнението му за евреите. Според Коен той казал на Еванс, че прави филм, но последното не изключва възможността тя да е имала резерви, след като е видяла крайния продукт, защото самата сцена (както и цялата продукция) е проява на изключително лош вкус, която британецът се опитва да оправдае, отбелязвайки нейната дидактическа функция.

Урокът, завещан от 88-годишната жена в случая, е, че трябва да се отнасяме с любов и разбиране към хората, които ни мразят, за да им помогнем да ни разберат. Но именно тук се усеща дълбоката ирония, изобличаваща за пореден път провалите на „Борат 2“. Коен прави точно обратното – той се подиграва, вместо да протяга ръка на онези, които имат най-много нужда да се огледат в чуждата перспектива. Тогава отново трябва да си зададем един неудобен и сложен въпрос. Дори Еванс да е осъзнавала в какво взема участие (което би обяснило защо е било спряно делото), не е ли потъпкана нейната памет?

Ако оставим настрана етическите въпроси обаче, едно е ясно: „Борат 2“ нито е достатъчно непретенциозно вулгарен, за да бъде гледан заради съмнителната си развлекателна стойност, нито е достатъчно социално и политически провокативен, за да допринесе с нещо съществено и стойностно към публичния дискурс. Филмът просто се разпада някъде между „лошия вкус“ и добрите намерения, превръщайки се в забравима, посредствена и същинска безвкусица.


Вижте още: ЩЕ ИМАМЕ ПЪРВИЯ АКТЬОР С НОМИНАЦИЯ ЗА „ОСКАР“

„БОРАТ 2“ – БЕЗПАРДОННА АНТИ-ПОЛИТКОРЕКТНА ИРОНИЯ

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg