Изложбата „Иван Милев. Като чайка“ на Художествената галерия в Казанлък ще бъде представена в Созопол в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, съобщи директорът на галерията д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Изложбата е посветена на малко познат фрагмент от житейския и творчески път на Милев. Откриването на експозицията ще бъде на 27 август в Художествената галерия в Созопол.
Гостуването е част от отбелязването на 125-ата годишнина от основаването на художествената сбирка на галерията, чийто основен акцент е работата на казанлъчанина Иван Милев.
Изложбата се фокусира върху военния период около 1917 – 1918 година. Тогава Иван Милев е при Тулчанските позиции, където е част от балонното отделение при въздухоплавателната дружина към българската армия. Макар да не се включва пряко в бойни действия, това време оставя дълбоки следи в съзнанието на Милев, за които съдим от различни документи, част от богатото архивно наследство на казанлъшката галерия, разказа изкуствоведът. Сред тях са дневникът на художника, както и негови литературни опити, а предстоящата изложба ще представи пет архивни документа, някои от които никога не са показвани пред публика.
Точно във военния период Иван Милев пише много емоционално стихотворение, един от стиховете в което е „…само чайки, пясък и проклятие…“. Това става и мото на изложбата, която е пряко свързана с образа на чайката в творчеството на художника, разказва кураторът. В ръкописите, които ще бъдат показани като част от експозицията, присъства темата за чайката.
„Макар да не присъства във визуалното му творчество, с образа на чайката Милев се опитва именно през метафора да илюстрира моментното си емоционално състояние. При него говорим за този образ като за нещо дълбоко вътре, съкровено“, разказва д-р Пламен Петров.
Този литературен мотив в изложбата е съпоставен с визуални търсения на Милев от периода 1917 – 1918 година. Сред тях е много ранен акварелен автопортрет, за който няма данни до момента да е показван в изложба.
Кураторът определя изложбата като опит за емоционално приближаване на публиката до света на художника. Към нея е създадена специална звукова среда, дело на Ангел Симитчиев, чрез която публиката може „да плува, преминавайки през общуването си с пейзажите“.
Партньор на изложбата на Казанлъшката галерия е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а партньорството е свързано с ново откритие в изследователската работа върху литературното наследство на Иван Милев.
„През пролетта на тази година за пръв път открихме литературен опит на Милев, публикуван в периодичния печат“, разказва д-р Петров.
Произведението, чийто ръкопис е във фонда на казанлъшката галерия, се казва „Ела“ и е публикувано в столичното издание „Чайка“. То е запазено в един-единствен екземпляр в столичната библиотека, който гостите на изложбата ще могат да видят.
„Когато за пръв път се срещнах с темата за чайката в литературното наследство на Иван Милев, си казах, че това е една чудесна морска изложба и се радвам, че тя ще се появи именно в Созопол“, допълва директорът на Художествената галерия в Казанлък.
Все пак според него няма данни художникът да е имал реално съприкосновение с морето.
„Той пише за едно северно море, за ледове“, обяснява д-р Пламен Петров.
По думите му екипът е избрал да представи не толкова подреден и ритмичен изложбен разказ, колкото експозиция, въздействаща чрез емоцията. Кураторът допълва, че особена роля за възприемането на изложбата има и пространството, в което ще бъде показана, защото тя има пряко съприкосновение с морето, а звуковата среда помага да се чуе стърженето на песъчинките, за които самият Милев говори и които се превръщат в метафора на целия му живот.
Експозицията „Иван Милев. Като чайка“ ще има и съпътстваща програма със занимания за деца, а част от гостуването на Художествената галерия – Казанлък в Созопол е и представянето на една от емблематичните творби на Милев – „Ахинора“, която ще бъде показана на Празниците на изкуствата „Аполония“ на 2 септември.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
