Кои са били най-почитаните божества по нашите земи от най-дълбока древност, може да се види нагледно в Националния археологически музей в София. Там са събрани „Забравените божества“, и по-точно техни аватари от мрамор и бронз, датиращи от около 6 хил. години история. Там са и някои от боговете с най-активно участие в Троянската война. В интерпретацията на Кристофър Нолан присъства само Атина Палада, но останалите легендарни богове и герои от гръцката Античност са в нашия археологически музей. И Атина е сред тях.
Изложбата представя 213 редки артефакта от фондовете на музея, които проследяват историята на религиозните вярвания по българските земи. Изображенията на стари божества и митологични образи от гръко-римската и тракийската религиозна традиция – от Великата богиня майка до Зевс, Дионис, Митра и Тракийския конник – са реставрирани специално за експозицията и се показват за първи път пред публика.
Изображение на Пан от Сердика. Снимка: „Площад Славейков“
Разказът в експозицията започва от ранния неолит – около 6200 г. пр. Хр. – и продължава до Късната античност, IV век сл. Хр. Историята е предадена чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата.
„Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към природата и плодородието, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
Снимка: „Площад Славейков“
Сред особено интересните артефакти е сребърната пластина с изображение на Сабазий от светилището в местността Белинташ, IV – III в.; вотивните дарове от етруски произход от светилището на връх Аламура, Старозагорско; златната диадема от елинските колонии на северноегейското крайбрежие, открита край Месемврия Зони, Северна открита от войник от Десети родопски полк, през 1917 г., пренесена у нас от тогавашния директор на Народния музей Богдан Филов; тракийски пръстени печати от Менгишево, Силистра, Брезово; апликации за масивни бронзови съдове от Поляново, Хасковско, с изображение на Атина… Представени са редица статуетки от римската Античност, епиграфски паметници, които са представени в изложбата с превод на български език.
Атина Палада. Снимка: „Площад Славейков“
Лице на изложбата е изображение на Зевс, намерена в село Прибой, Пернишко, от I в. пр. Хр. Друг акцент е сребърна фалера отново с изображение на Зевс, от I век, с неизвестно местонамиране. Сред най-впечатляващите експонати е фигурка на Нике, открита в Карнобат, Бургаско, от II – III век, със сребърна инкрустация върху очите.
Бронзова статуетка на Зевс с мълния в ръка, неизвестен контекст. Намерена в село Прибой, Пернишко, I век пр. Хр. Снимка: „Площад Славейков“
Статуетка на Ерос от Арчар, Рациария, Видинско. Снимка: „Площад Славейков“
Бронзово етруско огледало с изображение на Диоскурите Кастор и Полукс, III – II век, неизвестно местонамиране. Снимка: „Площад Славейков“
Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.
„Националният археологически музей е истински национален трезор, съкровищница, в която повече от 140 години се събират и съхраняват експонати, открити по нашите земи. Във фондовете ни има над 1 милион експоната, които няма как да бъдат представени в своята пълнота. В тази си функция музеят носи огромни отговорности и има своите лимити. Пространството, с което разполагаме, не е безкрайно. Огромна част от това, което се съхранява, не е видимо за широката публика. Тази изложба е повод да се опитаме да покажем част от експонатите, свързани с темата“, коментира доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Бронзови вотивни фигурки от етруски произход, V век пр. Хр. Снимка: „Площад Славейков“
Залата, в която са експонирани „забравените божества“, е с впечатляващ дизайн. Поставени в специално създадената пространствена и мултимедийна среда, със звук и визуални ефекти, предметите са поставени в „олимпийска“ среда. В залата звучи саундтрак с антична музика, пресъздаден е и звукът на изложен древноегипетски свещен инструмент – сеструм, прилаган в култа към Изида за призоваване на божественото ù пречистване. Намерен е в Гиген, Плевенско, и датира от II – III век.
Сеструм – древен музикален инструмент с религиозни функции. Снимка: „Площад Славейков“
„Още с възникването на идеята за изложбата си поставихме за цел да създадем подобаваща среда за тези предмети. Искахме посетителят не просто да разглежда отделни експонати, а да открива връзките между тях и да си задава свои въпроси“, сподели Чавдар Чомаков – реставратор, дизайнер и съкуратор на изложбата, част от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ–БАН.
Изложбата „Забравените божества“ може да бъде разгледана в Националния археологически музей в центъра на София от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г.
