Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ

„Българската бойна слава“ разглежда победите и паденията на армията ни от VII в. до Втората световна война

„Въсхвалните битки при Върбовка и в Балкана на­садиха народното семе на българщината и дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ, а измъчените българи в страната забраха да гледат с дързост и уверение за една по-добра бъдъщност народна“, пише вестник „Дунавска зора“ през януари 1868 г. На изображението: „Боят при Върбовка“, литография от полския художник Хенрих Дембицки (1830-1906)  - Дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ

„Въсхвалните битки при Върбовка и в Балкана на­садиха народното семе на българщината и дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ, а измъчените българи в страната забраха да гледат с дързост и уверение за една по-добра бъдъщност народна“, пише вестник „Дунавска зора“ през януари 1868 г. На изображението: „Боят при Върбовка“, литография от полския художник Хенрих Дембицки (1830-1906)

Победите и паденията на българската армия – от битката при Онгъла от 680 г. до участието ни във Втората световна война от 1941 до 1945-а, разглеждат в книга трима млади историци.

„Българската бойна слава“ (изд. „Сиела“, 204 стр.), обясняват Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев, се стреми максимално точно да представи реалния образ на събитията, да отдели митологизираните образи от действителните личности и да припомни моментите на блестящи постижения, за да отдаде заслуженото на далите живота си в името на честта на родината.

Битките с българско участие са един от елементите в историята, които будят най-голям интерес – но и заради това са особено застрашени от изкривяване. Оскъдицата или едностранчивото разглеждане на изворовия материал често ражда хипотези, които, без да лежат на сериозни доказателства, се установят като общоприети теории, отдалечавайки се сериозно от историческата истина. Срещу това се борят и съставителите на „Българската бойна слава“.

Изборът на авторите е да съчетаят историческия разказ с цитати от конкретни извори от периода, за да се оформи картина колкото е възможно по-близка до реално случилите се събития.

Предлагаме ви откъс от книгата.

Четничeски действия против Османската империя

Поставянето на четническата тактика в ос­новата на националноосвободителното дви­жение е дело на Георги Стойков Раковски. Чет­ничеството намира място и в трите му пла­на за освобождение на България, като особено впечатление прави последният, чиято идейна концепция е представена в „Привременен за­кон за народните горски чети през 1867 лето“. В него Раковски говори за четническа армия, която трябва да се изгради от предварително добре обучени на територията на Румъния и Сърбия чети.

Според съвременни изследователи в изпълне­ние на плана съратниците на Раковски Пана­йот Хитов и Филип Тотю влизат в контакт с Добродетелната дружина и уреждат изпра­щането на чети в българските земи. Така през пролетта на 1867 година в района на Тутра­канско навлиза четата на Панайот Хитов, а в района на Свищовско – тази на Филип Тотю.

Четата на Филип Тотю е разбита скоро след преминаването на границата, като най-беле­житото сражение става в гората край село Върбовка. В своя брой 12 от 29 януари 1868 го­дина вестник „Дунавска зора“ оценява положи­телно действията на дружината:

Въсхвалните битки при Върбовка и в Балкана на­садиха народното семе на българщината и дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ, а измъчените българи в страната забраха да гледат с дързост и уверение за една по-добра бъдъщност народна.

Това обаче не е нейният край. Начело с войво­дата, оцелелите успяват да се свържат с гру­пата на Панайот Хитов и така да сформират обединена чета. Самата чета на Хитов се ус­тановява в района на Стара планина. По све­дения на самия войвода тя успява да устрои засада на турска потеря, която носи овчарски дрехи, за да залови четниците с измама. Случ­ката се разиграва на 8 юли в района, където река Бели Осъм се влива в Черни Осъм:

Турците се приближиха до нази, без да знаят, че ние сме се скрили в тревата и ги чакаме с нетърпение. Дойдоха срещу нас. Аз запретих на момчетата да пушкат, защото немах намере­ние да нападам; но турците търсеха белята си и приготовляваха се да нахаднат на нас. Требваше да се биеме. Всяко момче си избра по едно дърво, скри зад него тялото, запна пушката си и при­готви се.

– Гледайте да удариме офицерина, защото турци­те ще се разбягат без своя предводител и ще ни оставят на мира.

Щом изрекох тия думи, то пушките на момчета­та препращеха и удариха офицерина и още двама нидами. Останалите се разбегаха.

Преди своето изтегляне към Сърбия обедине­ната чета дава сражение срещу потерята на златишкия мюдюрин и софийския бюлюкба­шия, информация за което получаваме от Иван Кършовски, писар на Хитовата чета:

Това място беше завардено от един бюлюкбашия и златишкия мюдюрин с 40 души потера; тук се уда­рихме ненадейно с тех, и като ранихме мюдюрина и други неколко, разбихме ги и (като) им взехме три коня с всички накити, оръжие и даже феса, и кундурите, и чорапите на мюдюрина, разбегахме се. Оттам хванахме по върха, за да се успокоиме на некое добро място и като вървехме из пътя, ударихме връз потерата: но щом ни опазиха, не смеиха да хврълят, а ний се оттеглихме налево в планината и като седехме до пладне, събра се по­терата и до вечерта два часа по турски, като се бихме, убихме софийския бюлюкбашия, който беше на мандрата, и като ранихме неколко от тях, разбегаха се. Вечерта, след два часа от мръква­не, прехвърлихме през върха на един голем баир и слезохме към Етрополското окръжие на пътеката към Арабаконак (Коларско почивало).

Година по-късно в българските земи навлиза нова чета, по-подготвена и многобройна – че­тата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Самите турски власти признават нейните достойнства. В доклада на Сабри паша до Висо­ката порта за сражението при Караисенските лозя се посочва, че:

Тия четници в сравнение с миналогодишните по тактиката си са съвсем различни – те са добре организирани. Към хората се отнасят религиозно и със себеотрицание. Например от срещнатите селяни и мохамедани до село Караисен никого не са убили, нито пък набили.

След като и в битката при Караисенските лозя, и в сражението при Карапановата кория (8 юли) четата дава минимален брой жертви, става ясно, че османските власти няма да се справят лесно с тази нова заплаха. Не закъсня­ват и отзиви от дипломатическите предста­вители на Великите сили. Ето какво отбелязва италианският консул в Русе Донато в доклад от 9 юли 1868 година до граф Менабреа, предсе­дател на Министерския съвет и министър на външните работи на Италия:

Много войници са убити, а тежко ранен е един бинбашия (майор) от жандармерията, заедно с един офицер и няколко войници от кавалерия­та. Единственият взет пленник, макар и ранен, има такова държание, което съвсем не говори за страх, въпреки че може да бъде сигурен, че го чака бесилото.

В друг свой доклад с дата 1 август 1868 година Донато отново потвърждава казаното:

В общи линии изглежда, че поведението на аресту­ваните пред турците е било всичко друго, но не и страхливо. Един от тях, на когото Мидхад паша дал обикновеното общение, че ще спаси живота си, ако направи разкрития, му отговорил, че е бил пленен само защото е бил покрит с рани, че включ­вайки се в четите, е знаел, че залага живота си и че впрочем щял да бъде отмъстен от другарите си, които с хиляди ще изникнат както тревата от земята, за да водят война за независимост.

Четата скоро понася значителни загуби. В сра­жението край местността Калъндере Сте­фан Караджа е ранен и пленен, а над 20 четници губят живота си. Хаджи Димитър и оцелелите дават последно сражение на връх Бузлуджа, къ­дето повечето от тях загиват.

Българският възрожденец Найден Геров, кой­то по това време е руски консул, в доклад до граф Игнатиев от 21 август 1868 година още веднъж затвърждава представата за четата:

Според единодушното свидетелство на всички, включително и на турците, партизаните се сра­жавали във всички битки с мъжество, каквото никой не е допускал у българите. А тези от тях, които били ранени и попаднали в плен, проявили го­ляма твърдост и патриотизъм в съда. Осъдените пък на смърт не само запазили докрай пълно при­съствие на духа, но дори по пътя към мястото на екзекуцията се обръщали към народа със съвети да не унива за това, че ще ги обесят, защото след тях ще дойдат много повече със същата свята цел – да се сражават за правата на народа.

По това време в района на Родопите и Беломо­рието действа Капитан Петко войвода. Не­говата чета се превръща в една непрестанна заплаха за турската власт и верен защитник на българите. Списание „Родопски напредък“ в своите книги втора и четвърта от 1905 годи­на дава един от най-интересните очерци на защитника на Тракия, представяйки неговата тактическа съобразителност и способност­та му да надделява над противника въпреки неравномерното съотношение на силите. Така изданието посочва как Петко войвода успява да се изплъзне на турските потери:

През 1871 година Петко сновял само из Кешанско, без да се вестява другаде. През цялото лято имал само три срещи, но тоя път силни потери, които се състояли и от редовни войници, освен заптии и селяни (на 25 март при селото Куин тепе, на 18 юний при село Акъ ходжа и от 12 август до 3 сеп­темврий в гората Куру дах – Суха гора). Третата схватка била особено премеждлива за Петка, за­щото цели 22 дена се борел обсаден от турски ни­зами и башибозук, и то в една малка гора в полето. И от тая обсада Петко само със свойствената си ловкост и хитрина явно излязъл от ръцете на обсадителите си, които изгубили един юзбашия и 30 войници убити, а Петко имал само един убит, ала и самичък той бил ранен в лявата нога.

Списанието описва и методи, към които той прибягва, когато става дума за защитата на българите:

Когато турските власти почнали да тероризи­рат населението, да кръстосват селата и аресту­ват селяни по-видни, под предлог че са ятаци на Петка, тогава и Петко обърнал друга тактика: при всяко залавяне и арестуване на българи – се­ляни, от страна на властите и Петко залавял и завеждал с дружината си в горите някой виден турски бей, като поръчвал след това на власти­те и роднините на пленника, че ще бъде освободен само тогава, когато в замяна на това освободят арестуваните от еди-кое село селяни. По тоя на­чин Петко парализирал и в тоя случай турските мерки за преследването му. А това, няма съмне­ние, подигнало Петка още повече в очите на на­селението, което вече не се бояло от властта и улеснявало, обичало и укривало Петка.

Капитан Петко войвода засилва дейността си по време на Руско–турската освободител­на война. След войната четата му участва в потушаването на турското въстание, подбу­дено от английския консул Сенклер. За всичко това „Родопски напредък“ пише:

Петко бързо увеличил своята дружина на около 500 момчета, въоръжил ги добре и сполучил да отчува от разорения много села. От март до юлий 1878 г. Петко имал много кръвопролитни схватки, от които по-бележити са били следни­те: на 8 март известната вече маронска битка, в която Петко бил с 45 момчета срещу три та­бора турска войска и отделно башибозуци. Петко изгубил в тая схватка 6 души убити и ранени, а турците – 72 души; на 18 март при местността Жан чешме, Маронско, Петко бил със 70 мом­чета срещу два табора войска; на 29 март при селото Каракая, Ференско; на 13 априлий в плани­ната Китка, Димотишко, Петкови 200 момчета срещу 3000 души Сенклерови въстаници, Петкови ранени 2, а турците изгубили 60 души; на 28 ап­рилий при Ин дере, Дедеагачко, Петкови убити и ранени 19, а турци 150. В тая схвата и Петко бил ранен в бедрото; на 6 май при с. Голям Дервент, Димотишко, 400 момчета Петкови срещу 1000 души Сенклерови въстаници с 11 души убити и ранени от Петковите момчета, а турците само убити имало 35 души, а ранени неизвестно…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах