Големият български скулптор Любомир Далчев е един от творците, работили по създаването на Паметника на съветската армия в центъра на София. Негови са и най-откровените думи срещу този паметник. Мнозина се съмняват, че те наистина са негови. Публикувани са в „Труд“ на 28 юли, 2004 г. – време, в което вестникът бе най-авторитетната и високотиражна печатна медия в България. Заглавието е „Жалоните на поробителите“. Писмото е отпечатано 2 години след смъртта на скулптора – но за съжаление не са описани обстоятелствата, при които то се появява в българската преса.
В писмото той описва творческите „неудачи“ на монумента, включително обстоятелствата около своята работа:
„Моят „Октомври“ беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм“. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз“.
На финала отбелязва и някои съображения от морално естество:
„Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.
Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф.Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици“.
Сложните отношения на Далчев със социалистическата власт са една от темите в двойната му изложба, която подготвят от Софийската градска галерия за 120-годишнината от рождението му. Експозицията „Неспокойният дух“ ще бъде разположена в залите на галерията в Градската градина и ще може да се разгледа от 15 юни, когато е официалното откриване.
Селектирани са 40 произведения, които проследяват пътя на развитието на авторския му почерк. В специална зала в галерията ще вървят прожекции на документални филми, свързани с живота и творчеството на Далчев. Картината на живота му ще допълнят създадените специално за изложбата видеоинсталации, свързани с конкретни паметници и декоративно-монументални произведения от различни десетилетия. А разказът е труден за реконструиране по различни причини, отбелязват от галерията – част от творбите му дълги години са в неизвестност, произведенията са били унищожавани, а скулптурите – нереализирани.
Любомир Далчев е брат на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти, включен е в групата, създала дизайна Паметника на съветската армия.
През 60-те години започва да експериментира с формализма, творбите му стават по-експресивни и обемни по форма, изоставяйки реализма на заден план. Преломен момент във взаимоотношенията му със социалистическата власт става скулптурата „Бунт“, която напълно загърбва изискванията на соцреализма. Произведението е забранено заради формалистичния си уклон и става спънка в по-нататъшната му кариера – следват още забрани, сред тях и за 2 монографии, готови за печат.

Скулптурата „Победа“ (1974) се намира на площад „Александър Невски“, София. Снимка: Софийска градска художествена галерия
През септември 1979 г. Далчев получава разрешение да замине за Виена за своя изложба. По повод закриването ѝ Далчев обявява намерението си да дари на българската държава експозицията си и това се оказва прощален подарък. По-рано скулпторът е заявил желанието си да емигрира със семейството си в САЩ. Правителството му дава уверение (лично пратено от зам.-министъра на външните работи Мирчо Спасов), че ще му издаде 10-годишен паспорт, но той така и не получава документа.
Далчев никога повече не се завръща в родината си и от Виена заминава директно за САЩ. Установява се в Кливланд, щата Охайо, после живее в Съни Вали, в околностите на Сан Франциско, до смъртта си през 2002 г., само дни преди да навърши сто години. В Щатите той прави две изключително успешни изложби, всичко е откупено, а сред купувачите е и тогавашният президент Джордж Буш.
Тъкмо на нереализираните проекти е посветена втората изложба на Софийската градска галерия, която ще може да се види във филиала „Васка Емануилова“. Експозицията „Продължение на разказа…“ се открива също на 15 юни и ще представи фотографии от ателието му, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки.
Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на Градската галерия. Негови творби са разположени и около институцията, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.
По повод годишнината ще бъде публикувано специално издание, систематизиращо за пръв път огромното творчество на автора. Страниците му ще бъдат съставени от албум, биография и каталог на негови произведения.

„Бюст на Мария Г. Василева“ от камък, ок. 1940 г. Репродукция: Софийска градска художествена галерия
Куратори на двете изложби са Аделина Филева, Галина Декова и Красимир Илиев. Експозициите се организират в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща-музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието с каталог, албум и биография се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Двете експозиции ще останат в галериите до 6 септември.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение