Остро протестираме срещу намеренията на Министерския съвет да закрие Комисията по досиетата и дейността ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“, се казва в открито писмо – петиция, подписана от писатели, общественици, учени и интелектуалци. Желаещите могат да се присъединят към техния призив тук.
В писмото се напомня, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е независим държавен орган и нейните членове се избират от Народното събрание, докато Държавна агенция „Архиви“ е орган на изпълнителната власт към Министерския съвет.
В Комисията по досиетата една партия или партийна коалиция не може да има мнозинство, напомнят авторите на писмото, но председателят на Държавна агенция „Архиви“ се назначава от Министерския съвет и следователно управляващото мнозинство може да получи пълен контрол върху разкриването на документите на Държавна сигурност и върху проверката за принадлежност към комунистическите тайни служби.
„Комисията по досиетата е колективен орган и решенията за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност на проверяваните лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност, се вземат с мнозинство при явно гласуване. В Държавна агенция „Архиви“ тези гаранции за обективност и независимост ще липсват; дейността може да бъде саботирана или поне затруднена, а публичността – ограничена.“
Авторите на петицията изразяват опасения, че досиетата могат да попаднат в ръцете на агенти, тъй като няма изискване към членовете на ръководството на Държавна агенция „Архиви“ да не са били служители или агенти на Държавна сигурност, както и служители и сътрудници на днешните служби за сигурност и обществен ред. В закона обаче изрично е указано, че в Комисията по досиетата не могат да работят бивши или настоящи агенти.
„Архивът на Държавна сигурност не само разкрива принадлежността на сътрудници към Държавна сигурност, не само предоставя достъп на наследниците на репресирани и разработвани лица до техните досиета, но съществено допринася със своите публикации за развитието на историческите изследвания върху периода и в частност методите на репресивния апарат и неговите жертви.
Подобна изследователска и образователна работа не е част от мисията на държавните архиви. В останалите страни от бившия съветски блок тя се осъществява именно от подобни институции. Архивите на Държавна сигурност са част от историческата памет на България“, се казва в писмото.
Авторите му настояват да се проведе широко обществено обсъждане по темата, вместо да се взима прибързано законодателно решение.
„Евентуално закриване на Комисията по досиетата – ако се налага – би трябвало да се случи в бъдеще, след широка обществена дискусия, която да доведе до консенсус относно характера на комунистическия режим и след като са осъществени комплексни инициативи за съхраняване на паметта за него в музеи и мемориали, в образованието, науката и изкуството“, пишат инициаторите на подписката.
Сред авторите на откритото писмо са Борислав Скочев, изследовател на концлагерната система, работил 20 години с архива на МВР и Комисията по досиетата; проф. Даниела Колева, Софийски университет, културоложка, авторка на изследвания за антропологията на социализма и паметта за него; проф. Момчил Методиев от Нов български университет, автор на редица изследвания за структурата, състава, ролята и методите на Държавна сигурност и на сборници с документи на Комисията по досиетата; проф. Лилия Топузова от Университета в Торонто, автор на книгата Unsilencing: The History and Legacy of the Bulgarian Gulag (Cornell University Press, 2025). Работи с архивите на Комисията по досиетата още от нейното създаване през 2007 г. и е автор на множество научни публикации, посветени на архивите на Държавна сигурност, политическото насилие и паметта за комунистическия режим.
Изпъкват и имената на писателите Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Тони Николов, Владимир Левчев, както и на журналистите Даниела Горчева, Калин Николов, Теодора Панайотова и др.
