Алея на книгата – София

Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Думите на Боян Петров, преди да тръгне към последния връх

Прочутият алпинист Райнхолд Меснер му посвещава българското издание на книгата си „Убийството на невъзможното“

16 април 2018 г. Последният статус на Боян Петров във Фейсбук: „От прозореца ми в Тингри се открива страхотна гледка към гигантите Еверест и Чо Ойю, но първата ми цел е джуджето Шиша Пангма. Тръгваме към базовия лагер утре рано сутринта“. Снимка от профила на алпиниста във Фейсбук - Думите на Боян Петров, преди да тръгне към последния връх

16 април 2018 г. Последният статус на Боян Петров във Фейсбук: „От прозореца ми в Тингри се открива страхотна гледка към гигантите Еверест и Чо Ойю, но първата ми цел е джуджето Шиша Пангма. Тръгваме към базовия лагер утре рано сутринта“. Снимка от профила на алпиниста във Фейсбук

„Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си, с уважение към нея и към населението, живеещо в околните долини. Такъв беше Боян. А освен това беше и учен, като първите, които преди двеста години стават основатели на алпинизма“, пише за Боян Петров световната легенда в алпинизма Райнхолд Меснер в „Убийството на невъзможното“ (изд. „Книгомания“).

Книгата събира преживяванията на няколко алпинисти на най-високите върхове, различните техники, подготовка, жертвите… Един от авторите е Боян Петров – думите му са писани часове преди полета му към Тибет, където тръгва към последния си връх – Шиша Пангма. Меснер посвещава българското издание на „Убийството невъзможно“ на Петров. Смъртта застигна българския алпинист през май 2018-а.

„Аз подкрепям развитието на инфраструктури за улесняване на достъпа до планините, но това трябва да се прави винаги с респект към регламентите и законите – пише Боян Петров в статията си, озаглавена „Да оставим ненакърнени територии за новите поколения“, за книгата на Меснер. – Националните паркове са диамантите в природата на всяка страна, те трябва да се запазят каквито са, без строителство и човешка дейност. Когато, както се случва у нас в Пирин, се настоява за строителството на нова ски зона с нови съоръжения и писти, макар че се жертва малка част от парка, той е наранен, при това силно, толкова по-тежко, колкото по-малка е планината.

(…)

В името на това [да запазим ненакърнени територии за новите поколения – бел.ред.] трябва да внимаваме да оставяме възможно най-малко следи, със съзнанието, че всеки наш жест може да промени дивото състояние на планината, отнемайки от младите поколения шанса да изживеят в нея първичните емоции на истинското приключение.“

Вижте още: ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СЕ КАТЕРЯ

Райнхолд Меснер е алпинист-легенда. Изкачил е всичките 14 осемхилядници, прекосява пеш Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Той е привърженик на т. нар. „чисто катерене“, при което алпинистът оставя най-малък отпечатък от своето изкачване върху скалите и природата наоколо, като за целта се отказва от технологичните помощни средства. Сред постиженията му е изкачването на връх Еверест без кислородна бутилка заедно с Петър Хабелер – двамата са първите хора, които правят това.

Първото издание на „Убийството на невъзможното“ се появява преди 50 години – първоначално като заглавие на статия на Меснер. Вдъхновение черпи от най-трудното си изкачване до онзи момент – на Средното ребро на Сас диа Круск (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. С това Меснер бележи епохална промяна в катеренето и поставя началото на движението за „чистото катерене“. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат.

Днес, 30 години по-късно, „Убийството на невъзможното“ събира в себе си над 30 статии, дискутиращи пределите в алпинизма. Най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободно катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс (противник на идеята за „чистото катерене“) и споделят тънкостите в изкачването на най-трудните планини и скални стени. Сред тях са Бернд Арнолд, Хансйорг Ауер, Ерве Бармас, Томи Колдуел, Ивон Шуинар, Матео Дела Бордела, Хейзъл Финдли, Мик Фаулър и още много.

Премиерата на „Убийството на невъзможното“ е насрочена за 7 февруари – рождената дата на Боян Петров. Представянето ще бъде в зала „Марин Дринов“ на БАН от 18,30 ч. Специален гост на събитието ще бъде Сандро Филипини, редактор на Райнхолд Меснер и човека, който често разказва на Меснер за постиженията на Боян.

Предлагаме Ви увода на Меснер за българското издание.

Пиша тези думи от Непал, в последните дни на 2018 година, донесла ми радостта от настоящата книга.

Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията „Убийството на невъзможното“. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението.

За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров – алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. – на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2 (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал.

Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги. Сандро казваше, че има изображения, заснети от изпратения твърде късно спасителен хеликоптер, документирали следите на Боян Петров много по-високо от лагер 3. Възможно е да е успял да достигне върха преди инцидента, в който е загинал. В миналото той вече бе показал своята мощ и решителност, катерейки соло, а също и пръв, отваряйки маршрути – нещо много рядко в алпинизма днес. Аз го наричам „пистов”. Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров. Това, което той написа в своята статия за книгата, ми даде възможност да го опозная по-добре.

Не ме вълнуват онези, които изкачват планините за бройката: метри, часове, брой достигнати върхове. Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си, с уважение към нея и към населението, живеещо в околните долини. Такъв беше Боян. А освен това беше и учен, като първите, които преди двеста години стават основатели на алпинизма. Като учен той изрече важни думи за необходимостта да браним природата и създанията, които я правят жива и които той изучаваше с толкова страст винаги – дори и когато беше ангажиран с най-висшите си мечти.

Райнхолд Меснер

Bookshop 728×90